147 г. от боевете за защитата на Стара Загора

ПАМЕТНИК НА ТРЕТА ОПЪЛЧЕНСКА ДРУЖИНА И НА ПОДПОЛКОВНИК ПАВЕЛ КАЛИТИН

Паметникът е посветен на руските войници и българските опълченци, дали живота си за защитата на Стара Загора на 31.07.1877г. (19.07 по стар стил) по времена Руско-турската Освободителна война.

Проектиран е от арх. Атанас Донков и е изграден от каменоделеца Злати Амзов. Орнаментите и детайлите са оформени от майстора Теньо Ибушев, скулптора Стоян Стоянов и художника Петър Ципоранов. Паметникът е във форма на саркофаг, върху който е стъпил бронзов лъв. Открит е през 1927г., по повод 50 годишнината от Старозагорския бой, а лъвът, символизиращ мощта на българите, е поставен две години по-късно – 1929 г.

Монументът спомня небивалото геройство на цялата опълченска дружина, но е и личен поклон пред саможертвата на храбрия руски войн – подполковник Павел Калитин – Спасителят на Самарското знаме и сякаш събирателен образ на всички паднали за Свободата на Град и Родина.

Няколко месеца преди трагичната, но и триумфална битка, в Плоещ делегация от град Самара връчва знамето на Българското опълчение на специална церемония, в която то е заковано на дръжката със златни пирони. Присъства и подполковник Калитин, който се заклева, че ще умре, но няма да даде знамето в неприятелски ръце.

Е, той честно отстоява думата си. Ето част от автентичния разказ на запасния полковник Стефан Кисов – още един от спасителите на Самарското знаме:

“Под знамето вече паднаха пет човека, на самото знаме дръвцето се бе пречупило, а турците продължаваха да настъпват. Докато около знамето се събираха остатъците от 3-а дружина, противникът се бе опомнил и отново се бe хвърлил в атака, кой знае коя вече по ред. Пет нови знаменосци един след друг паднаха убити под Самарското знаме. Тогава подполковник Калитин грабна знамето от последния убит опълченец-знаменосец С. Минков, пришпори коня си и изкомандува: “Следъ мене напредъ!” … Сетни думи, сетна команда на истински герой! … Точно в този миг достойният водач на 3-та дружина и най-храбрият офицер от Опълчението загина, пронизан от два куршума. Знамето бе спасено от опълченците.”

През 2012 г. един върл русофил и приятели окепазиха паметника, построен с даренията на стотици старозагорци. Те монтираха около него 15 мраморни плочи с имената (според тях) на загиналите опълченци и руски войни. 15-тата плоча е посветена на „героите“ осигурили средствата за окепазяването на светинята. Така че вече 12 години, като се поставят венци и цветя за опълченците и руския офицер Калитин, с венци и цветя се украсяват и съвременните „дарители“.

Наблизо до мемориала  има един скромен  гроб на руски войн, първият загинал още на 18 юли в боевете на 19/31 юли 1877 г. поручик  Николай Алексеевич Албовский от 9 драгунски казански полк. Неговите другари по оръжие са му издигнали веднага скромен паметник за поклон и сбогуване. Е, неуморимите русофили и него орезилиха, като го обновиха с нов мрамор, артисал от „реновирането“  на паметника на Трета опълченска дружина и промениха първоначалния сърдечен братски текст.

В броя си от 13 септември 2012 г. вестник „Старозагорски новини“ помества позиция  „Пред паметта на Стара Загора – с поклон, уважение и отговорност“ на уважаваната историчка, ст.н.с. Величка Койчева, 36 години завеждаща отдел „Възраждане“  в Историческия  старозагорски музей, Почетен гражданин на Стара Загора

„…Връщам се няколко години назад към фактите. Поне към тези, които са ми известни, когато проектът (за поставяне на 15-те плочи -б.м.) стартира и набира скорост. Нищо не подсказва, че ръководството на Общината (независимо кой тогава е бил кмет и какъв е съставът на Общинския съвет) търси да изясни позицията си и поеме изцяло отговорността за  нея: Ще отхвърли ли проекта или ще му подаде ръка, както фактически става по-късно. Точно тогава е било времето да се вземе решение по въпросните паметни плочи, (а не поради стеклите се обстоятелства на 26 юли 2012г.(?) с всички произтичащи от това решение – негативи и позитиви. В него е трябвало да се включат клаузи, изключващи предоверяването  на само на действията и резултатите от тях на инициативния комитет, както всъщност става, и за задължително широко обсъждане от специалисти -историци, скулптори, езиковеди (всички схеми, знаци, текстове и т.н.) и най-важното, когато той е все още на хартия. Не открих нито факт за подобна организация и контрол на работата. Тогава днес нямаше да има такива фрапантни грешки върху плочите, които бодат очите. Ще спомена само някои от тях: Грешно изписаната дата на откриването на паметника; прекроеното име на съзаклятника на Левски Бойчо Русев; селища -изписани ту със стари, ту със съвременни имена; странният правопис, използван при изписване на роти и взводове и т.н.

Но онова, което буди недоумение, меко казано, е така наречената „дарителска плоча“. Навярно трябва да страдаш  от особен вид нарцисизъм, за да пожелаеш да се изпишеш като дарител, редом с имената на падналите в боя руси и българи, върху същите мраморни плочи, и то със същия шрифт. Нямам думи!

И като че ли, за да намери претекст за себеизвинение, на същата плоча са изписани имената на истинските строители на паметника арх. Атанас Донков и хората от неговия екип. Та тези творци са имали достатъчно верен критерий, за да не демонстрират така показно имената си, там където се покоят костите на падналите за свободата.

И ако нещо трябва да се оправи незабавно и намери друго решение, е плоча N15 – дарителската. Иначе  цялото благородство на добродателния жест отива по дяволите..!“ – бие тревога г-жа Койчева, но за жялост няма кой да чуе.

Росица Ранчева