147 години от боевете за защитата на Стара Загора

НАВЪРШВАТ СЕ 122 ГОДИНИ ОТ ОТКРИВАНЕ НА ПАМЕТНИКА „ЗАЩИТНИЦИТЕ НА СТАРА ЗАГОРА

На 31 юли 2024 г. се навършват 122 години от откриването на паметника „Защитниците на Стара Загора“. Намира се в абсолютния градски център, в днешния парк „5 октомври. Изграден е в знак на признателност към падналите в боя на 19 юли 1877 г. – „Битката при Стара Загора“.

През 1989 г., във връзка с отбелязване на 110-годишнината от възстановяването на Стара Загора, отляво на монумента, на мястото, където е положен основният камък на града, е поставена паметна плоча.

Денят, в който се водят критичните сражения в защита на Стара Загора по време на Руско-турската война (1977-1878) – 31 юли (19 юли по стар стил), е избран за официален празник – Ден на Стара Загора. На тази дата, на площада, в центъра на града, който според видния старозагорец Атанас Илиев „представляваше тогава неразчистени още дворни места“ се отслужва молебен от Старозагорския митрополит Методий и се полага символично основният камък за възстановяването на града от губернатора на Източна Румелия Алеко Богориди. На събитието присъстват още кметът Стефан Салабашев , служебни лица и много граждани. Именно на това място е издигнат паметникът „Защитниците на Стара Загора“, послужил за начало на реализирания градоустройствен план на Лубор Байер. Кметът Стефан Салабашев иска и получава разрешение от Алеко Богориди площадът да бъде кръстен на неговото име. Паркът носи името „Богориди“ в периода 1892 – 1895 г. От 1990 г. носи името „Пети октомври“, но е повече известен като Градската градина.

На 19 юли 1902 г., във връзка с отбелязване 25 годишнината от боевете за Стара Загора, в новосъздадената градина е изграден и осветен Паметник на защитниците на Стара Загора. Инициативата е на Старозагорската община и с волни пожертвования на старозагорци, събрани от обществената организация „Паметник“.

Паметникът е обграден от софории с плачеща корона , внесени от Китай и Япония.

Мемориалът има форма на пресечена пирамида. Изработен е от камък и мрамор. Той е повторение на типовия проект на истанбулския архитект Вокар, по който са издигнати „Паметници на победата“ в 12 населени места в страната. Един от тях е посветен на Джуранлийския бой и се намира на „Шакова могила“ между селата Дълбоки и Калитиново.

Надписите върху паметника гласят: „Въздигнат на 19-ти юлий 1902 г.“, „От признателните старозагорски граждани“, „На падналите в боя на 19-ти юлий 1877 г. при Стара Загора.“

Под камъка, който бележи началото на възстановяването на Стара Загора, в специално издълбано място е поставен документ с информация за събитието. Текстът е изписан върху медна плоча с кратко изложение за освобождението, разоряване и подновяване на града. Публикуван е в първия отчет на археологическото дружество „Августа Траяна“ и гласи:

Днес двадесят третий септемврий хилядо осемстотин седемдесят и девета година след Рождество Христово ся положи от собствената ръка на Негово Сиятелство княза Александра Богориди, главний управител на Источна Румелия, този основний камък за възобновление на града Стара Загора в царуването на Всеросийский император Александра ІІ-й Николаевича, в князуването на българский княз Александра І-й Батембергски и в дните на Негово сиятелство княза Александра Богориди, главний управител на Южна България, наречена Источна Румелия, на директора на земеделието, общите сгради и пр. Доктора Вълковича, на Старозагорский префект Нестора Марков, на председателят на Старо-Загорский градский съвет Стефана Стойков Салабашев. Възобновляемия този град Стара Загора ся разсипа, оплени и изгори във времето на Руско-Турската война на 19-ий юли 1877 година от Рождество Христово при нашествието на Турските войски предводителствувани от Сюлейман-паша, при което нашествие ся избиха, исклаха и изгориха до 7850 Българи: мъже, жени и маловъзрастни детчица. Преди разсипването, града Стара Загора броеше до 4419 домове с 25460 души жители, после разсипването останаха 1089 домове с 10650 души. Това ся написа и положи на съхранение в този основний камък за възпоминание на потомството“.Освен надписаната плоча, по време на първата копка е поставен план на града, руски и други монети. След Освобождението, това е първоначално единственият реализиран, от двата планувани, наред с този в чест на подполковник Калитин.

“