Любопитна история за това как се стигнало до изписването на звуците

Със сигурност всички сте виждали нотен лист и как изглежда едно музикално произведение, описано в ноти. Дали някога сте се питали обаче кой всъщност стои зад появата на нотите и кога се е случило това? Ако да, днес ще ви разкрием повече подробности по темата…

Нека да започнем оттам, че приносът за нотите не е само на един-единствен човек и те са еволюирали доста в последните векове, но да се върнем в началото.

Годината е 1025, а мястото – италианското градче Арецо. Местният монах Гуидо отговарял за подготовката на църковния хор. До този момент църковните песни се онагледявали с т.нар. невми. Те не показвали точно коя нота и по какъв начин трябва да се изпее, а по-скоро давали груба структура на мелодията. Монахът Гуидо обаче положил началото на истинска революция в изписването на звуците, което по-късно било заимствано по земите на цяла Западна Европа.

Гуидо обединил звуците в групи, наречени хексакорди, доста подобни на гама, и създал основите на солфежа. Хексакордите били изписвани върху четири линии (вместо познатите ни днес петолиния). Монахът измислил нотните знаци, за да улесни различните църковни хорове, в които певците се затруднявали силно да изучават песните според тогавашната система от невми.

Ориентир за височината на звука били ключовите индикатори C и F. Две от линиите се оцветявали в жълто за С, докато за височина на мелодията, отговаряща на F, две линии се оцветявали в червено. И въпреки че това било феноменално постижение в изписването на звуците, то все още било несъвършено и някак непълно. Липсвал елемент, който да покаже с каква продължителност ще бъде всяка нота в изпълняваното произведение.

Така била въведена менсуралната система – знаци от кръгчета, точки и черти, силно наподобяващи и днешните знаци, свързани с тактуването. Били наречени breve и longa, като обозначавали продължителността на звуците. Този цялостен модел за изписване на нотите се запазил до около 17 век, когато все повече започнали да навлизат музикалните инструменти. Така се наложило допълване и разширяване на системата, тъй като тя била силно ограничаваща за възможностите на инструментите. В следващите векове плавно, но сигурно били прибавяни различни нововъведения, които допринесли за това да имаме възможно най-добрата нотна система днес.