44 години от смъртта на Владимир Висоцки

СПОМЕНИ ЗА НЕГО

Личността на големия руски (тогава съветски) актьор и поет Владимир Висоцки, който почина на 25 юли 1980 г., отдавна се е превърнала в легенда. Хората, които го познаваха, си спомнят за него с възхищение и благодарност.

Неудобен за режисьорите

Въпреки големия си талант, а може би именно заради него, Висоцки бил „неудобен” актьор за режисьорите. Станислав Говорухин, който работил с него над филма „Мястото на срещата не се променя”, си спомня: „Не беше лесно да се работи с Висоцки; той беше много неудобен актьор за режисьора. Никога не влизаше в кадър просто ей така, не умееше да изпълнява формални задачи. Винаги внасяше нещо свое. При това беше актьор, който все бързаше… Не понасяше втори дубъл, просто не обичаше да повтаря. Той вече го беше преживял и искаше нещо ново, за да продължи по-нататък. Той водеше и партньора си така, че и с него да няма втори дубъл. Колко много измисляше извън сценария!…”

Главната роля

В Театъра на Таганка Висоцки всяка вечер повтаря един и същ монолог на Хамлет, датския принц. Тази роля се превръща в ключова в живота му. Режисьорът Юрий Любимов разказва, че не му разрешавали да даде ролята на Хамлет на Висоцки и се наложило да приложи усилия. Според Любимов ролята не му се отдала веднага: „В началото той не съобразяваше какво играе. Беше си внушил, че Хамлет е от епохата на Възраждането… Аз започнах да го убеждавам в обратното, че такива хора дълго време ги подготвят за престола; че приятелите му, които го предали, току-що са завършили университета. След това ще отчетем прекрасния превод на Борис Л. Пастернак. И Володя, разбира се, правеше каквото можеше, но в началото му беше трудно да репетира…”

Освен Любимов никой не вярвал, че Висоцки ще изиграе ролята, много хора уговаряли режисьора да го смени. Висоцки разказва за това следното: „Вероятно той искаше да ми даде ролята заради това, че не искаше да я доближи до съвременността, а просто да бъде една много позната фигура, да бъде човек, който не само ще играе ролята на Хамлет, но и ще внесе в нея своята личност ли, своята фигура ли… Аз имах много трагичен момент, когато репетирах Хамлет. Почти никой не вярваше, че от това ще излезе нещо. Имаше огромни съмнения, репетирахме много дълго. И ако се бях провалил, това щеше да бъде краят на моята актьорска кариера… За щастие това не се случи. Но моментът беше, както се казва, на ръба…”

Народната любов

Веднъж, по времето на почивка в Сочи, Висоцки бил ограбен. Откраднали от стаята му документите, дрехите и дори ключа от московската му квартира. Той се обърнал към милицията, но като се върнал в хотелската стая, открил откраднатите вещи и бележка: „Простете, Владимир Семьонович, ние не знаехме чии са тези вещи. Джинсите за съжаление вече продадохме, но якето и документите връщаме изцяло запазени…”

Висоцки в Америка

Висоцки неведнъж посещава САЩ. За пръв път – през 1976 г. и дава интервю за телевизията СВS. Американските журналисти му задават остри политически въпроси, но получават не по-малко остри отговори. Маршрутите на актьора в САЩ КГБ следи внимателно, но съветските власти нямат никакви претенции към Висоцки.

Второто му посещение в САЩ е през 1977 г.; тогава се среща с Йосиф Бродски в квартирата на Михаил Баришников. Бродски подарява на Висоцки своята книга със стихотворения „В Англия” с автограф: „На най-добрия поет на Русия, както в нея, така и извън нея…”

През 1978 г. Висоцки посещава Холивуд; там се запознава с актьори и режисьори. Според спомените на режисьора Милош Форман, когато той започнал да пее с китарата, всички, които го слушали, поискали да пее още, макар че не разбирали думите.

През 1978 г. Виктор Шулман организира гастролите на Висоцки в американски градове.

Приравнявали го с Пушкин

Висоцки умира, когато в Москва се провеждат Олимпийските игри. За смъртта му пишат само два вестника – „Вечерна Москва” и „Съветска култура”; още едно съобщение се появява над прозорчето на касата в театъра: „Почина Владимир Висоцки.” Нито телевизията, нито радиото, нито централните московски вестници съобщават за смъртта му.

Въпреки това в последния му път го изпращат десетки хиляди души.

Любимов си спомня: „Нашият театър, естествено, беше затворен. Но на площада се бяха събрали 70 хиляди души и опашката се извиваше надолу по крайбрежната улица до Кремъл. Беше страшна горещина, а хората закриваха цветята с чадърите си, а не себе си. Аз посъветвах властите да докарат отворен ковчега, както се прави, по човешки. Който иска да се прости с поета, да дойде. Но властите искаха бързо да го погребат и в този смисъл приравняваха Володя с Пушкин… И когато автомобилът с тялото на Висоцки зави в тунела, когато на площада пуснаха миещите автомобили, за да измият от асфалта купищата цветя, когато започнаха да свалят портрета от прозореца на театъра, тълпата започна да скандира: „Фашисти! Фашисти! Фашисти!“

Неетичният филм

През 2011 г. режисьорът Пьотр Буслов засне филма „Висоцки. Благодаря, че съм жив”; ролята на Висоцки изигра Сергей Безруков, преобразен до неузнаваемост с помощта на компютърни технологии. Филмът предизвика нееднозначна реакция; отзивите за него се оказаха диаметрално противоположни, но на последната жена на Висоцки – Марина Влади, филмът категорично не хареса. „Досега не исках да говоря за това, защото смятам, че този филм оскърбява Висоцки, неговото изкуство, паметта му и нашия общ живот.

Той беше създаден с помощта на големия му син – Никита. Това вече ме шокира. И аз видях как синът се хвали с това, че постигнали с актьора най-голямо сходство с Висоцки, като направили копие от силикон от посмъртната маска на Володя, която аз направих. Това не е само е скандално, а дори страшно, това е аморално и неетично. И ако бях вярваща, бих казала, че това е грях. Аз съм отчаяна и страдам…”