Писателят Георги Манов (1934- 2015) остави трайна диря в художествената документалистика

Днес се навършват 90 години от рождението на писателя-журналист Георги Манов. Роден е на 19 юли 1934 г. в Самоков. Завършва Военното училище „Васил Левски“ София и Софийски университет „Св. Климент Охридски“ специалност „Българска филология и педагогика“. О.з. капитан е от армията. Член е на Съюза на българските журналисти. Професионален журналист е от 1961г., първоначално в старозагорския окръжен вестник „Септември“, в. „Отечествен фронт“, „Средногорски зов“- Пирдоп и Златица, в. „Марица изток“ – Раднево и след промените през 1992 г. преминава на свободна практика.

Имах удоволствието дълги години да се познавам с Георги Манов и да работим на журналистическото поприще. От годините му на офицер беше запазил стройната си осанка, акуратност, честност и безкомпромисност, която му създаваше доста проблеми с големците, които не му прощаваха критиката му. Манич беше широко скроен мъж, с хубаво чувство за хумор, деликатност и джентълменство. Беше добър колега и приятел и много читав човек.

Творческата му биография съдържа огромен брой журналистически публикации, очерци, есета, репортажи. Надарен с мъдро и честно перо, Манов е автор на поредица от документално-художествени книги, монографии, журналистически проучвания. Сред тях са „Крилат Димо“ – библиографска книга за юначния българин Димо Ганев -Крилатия от село Голяма Детелина; „Подвиг“ – за безръкия Мересев (1979); “Под офицерски пагон“ ; “Светинята“- монография за Самарското знаме (1986).

Следват „Спортът в Самоков“(1988); “Черната скала“(1995)- журналистическо проучване на съдбата на жертвите от комунистическия режим в Самоковско, избити без съд и присъда преди и след 9 септември 1944г.; „Загадачният калугер“ (1996) посветена на отец Паисий; трилогията „Поборниците“ – историческите повести „Избавление“, „Гибел“ , „Възкресение“ (1971,1976,1987); “Живот за царя“- срещи разговори със Славе Атанасов Костов. Славе е от село Бели Искър, Самоковско. Бил е придворен на цар Фердинанд I, на цар Борис III и на цар Симеон II (1997); “Завръщане“ – посветена на цар СимеонII (2001); “Феноменалният“ -Как Димитър Йовичин „възкръсна“ за нови победи (1999); “Кръв с кръв не се мие“(2001) – документална книга след атентата в САЩ на 11 септември 2001г.

Последната му книга „Слънчевият Любчо“ – документална повест за Любчо Баръмов, е издадена посмъртно от Община Самоков.

Наследниците му – дъщеря Дарина и син Светослав Манови ще направят дарение на Музей „Литературна Стара Загора“. То съдържа ръкописи, снимков материал, ръкописи на неиздадени книги, сред които и книга за Даскал Петър Иванов, филмчета от практиката му като журналист, ценни книги от голямата му библиотека и др.

След дълго и мъчително боледуване умира на 30 януари 2015 г.

Росица Ранчева