Стара Загора почете 187-та годишнина от рождението на Васил Левски

Горещият ден на 18 юли 2024г. започна със звъна на камбаните на митрополитския храм „Свети Димитър“. Пред бюст-паметника на Апостола на българската свобода панихида отслужиха Негово преподобие архимандрит Богослов Димитров – протосингел на Старозагорската митрополия в съслужение със свещеници от храма.

С празнично слово към присъстващите се обърна Радослав Танев -зам.кмет на Община Стара Загора:

„187 години – безсмъртие! 187 години – величие!

Апостола на свободата, чиято единствена цел е да обедини българския народ в една посока, в една идея -свобода и величие.

„Дела трябват, а не думи!“ . Може би точно този израз на Левски, трябва да екти у нас, когато вземаме решения. Може би този израз трябва да ни напомня, че имаме много по-голяма отговорност от това да се разделяме.

Радвам се, че в последните няколко дни, Стара Загора доказа, че Васил Левски има добри потомци. Ние се обединихме и се справихме с една обща цел. Така трябва да постъпваме и занапред- да вървим заедно, ръка за ръка и да не забравяме примера, който имаме от миналото. Защото децата ни трябва да знаят, да помнят и да развиват всичко.

Благодаря ви!“- каза Радостин Танев.

Общоградския ритуал, посветен на 187-годишнината от рождението на Левски ръководи поетът Йордан Пеев. Мъдри, затрогващи и вълнуващи бяха стиховете и есето му, които ви предлагаме без редакторска намеса:

 

„През юли в Карлово се раждат славеи,

с които се събужда свободата,

а февруари се изпълва с дяволи,

усукващи въжета за разплата.

През юли радостно шумят дърветата,

ала сред тях едно в плач се превива,

предчувствайки съдбата си проклета,

как в някой ден ще стане на бесило.

През юли русокос килим е житото

и всеки сноп е кичур от косата

на онзи, който днеска от звездите ни,

със стъпките ни ходи по земята.

И него майката наместо тялото

един ден в тъжен помен ще опее,

додето той преминал в незабравата

увиснал на въжето се люлее.

И тридесет и шест години свещите,

ще пламват в Рождеството му смирено,

докато черната, крилата вещица

през февруари дойде настървено.

А думите му писани в тефтерчето,

което бащиния ни остави,

са факли, чрез които в поднебесното

през времето си светли продължаваме.

И пак е юли, и светът е църквата,

в която хлябът е кравай от Бога,

и с милостта на Дякона е ръсена

земята ни,

че цялата е гроба му!

Днес ни събира една от най-светлите дати в Българската история. На този ден се ражда Апостолът на свободата ни Васил Иванов Кунчев. Мислих много за днешния ден и думите ми отпадаха една по една – превъзходните степени, прилагателните, суперлативите, всичко отстъпваше, за да останат накрая две думи, които сякаш най- точно изчерпват живота на този най-сияен българин и те са: Свобода или Смърт!

Ще прескоча всички политически прочети на Левски, пренаписването на делото му, влагането на смисли в думите му, каквито той никога не би и предположил, че могат да съществуват.

Левски има едно дело и една вяра и те се наричат единствено и свободна България. И нещо, което е най-важното, когато се опитваме да разгадаем феномена Левски. Нека нито за миг не забравяме откъде иде той. Той иде от дома на Вярата. Дякон Игнатий е духовно лице, което вземайки етичната и нравствена енергия на християнството, се завръща в мрачното робско българско битие с идеала на свободата. През пролетта на 1864 година, на връх Великден, в Сопот, той сам отрязва дългите си монашески коси и става Дякон на Свободата.

Днес асимилацията на националните ни ценности, рушенето на традициите ни, деструкцията на езика ни – всичко това е факт, но факт е и друго. Родовата памет, националното  ни ДНК, което се предава по неведоми пътища са живи, пъпната връв на българина с майка България не е прерязана.

И доказателство за това се тези десетки деца и млади хора , многобройните семейства дошли днес , за да отбележат Рождения ден на Дякона на Свободата Левски. Може би възторга в детските очи е все още не осъзнат , но тук е ролята на нас възрастните , да обясним , да помнят и обградим с Незабрава това име.

Да, бъдещето на България, нашите деца, имат нужда от Дякона. Защото той е вярата, той е еталона, той е запазената пропорция на националния дух, по който всяко едно поколение установява своето отклонение от българския национален идеал.

Левски не е абстрактно понятие, абстрактни ценности и абстрактен свят, Левски е България. Онази реална и съвременна България. Земята на нашите деди, границите на нашия език, традициите и обичаите, територията на нашия национален гений, който ни прави различни.

В тази връзка ще кажа нещо много лично. Често минавам оттук. Това място, особено привечер, се превръща в своеобразна метафора за личността на Левски с тази църква и училище зад него. Скромен, земен, човечен, народен, той никога не е обичал показността, героическите пози. Затова и паметникът му в Стара Загора не е на централния площада, а е на това скромно, място, съвсем близо до църквата и Хилендарският метох , едно от най- старите огнища на Възраждането в Стара Загора, място белязано от вяра и знание, и взаимна грижа и помощ…Знакова в историята на метоха е връзката му с най-светлата личност в българската история. От 1855 до 1858 г. тук,  заедно с вуйчо си хаджи Василий, живее Васил Иванов Кунчев – бъдещият Апостол на българската свобода. В този период Васил Кунчев учи в Светиниколското класно училище, известен център на възрожденската просвета в южнобългарските земи.

Тук , на този площад, Дякона е в сърцето на живота, за който навярно е мечтаел. И вярвам, че неговия дух е щастлив под полегатите лъчи на залязващото слънце, когато около паметника привечер се събират деца, майки и птици и изчакват своя ред в онази божа последователност, с която свободното Битие се подрежда в своята изначална хармония и простота.

Нека бъдем благодарни, че Левски се роди в България и ни се случи и продължава да ни се случва, и е част на нашия малък и горд народ, благодарим, че те има Дяконе. Историческото време прибавя още една година към безсмъртното Рождество на Дякона Игнатий… Онзи , който чрез смъртта си премина в безсмъртието.

Той толкова силно обичаше Отечеството и народа си и така страдаше неизмерно за поруганата му чест, за отнетите му права и за потъпканата му свобода, че навсякъде и всякога, при всички обстоятелства без колебание отдаде всичко от себе си, а накрая и самия себе си в името на тази любов. Тя, истинската любов, е жертвена! И ако някой казва, че обича, но отказва да положи душата си за другите, вярвайте , не говори истината. А Левски беше и любов, и истина!

 

Васил Иванов Кунчев, Левски беше и остава символ на велика и благородна мисия. Отдаден всецяло на борбата за държавна, национална и човешка свобода, Апостола остана до последно единен и неделим, еднозначен и последователен. Всяка негова постъпка, всяка мисъл, всеки ред и всяка дума от “страшното му и опасно слово” бяха точни прозрения и оценки на онова време и тогавашните реалности и излъчваха исторически послания за политическото бъдеще на България, а и на света.

Васил Левски – върховно въплъщение на нравственост. Спомнете си словата му “целта ни в Българско е братство със секиго, без да гледаме на вяра и народност. Ръката си подаваме секиму!”

Колкото повече времето минава, отброявано с годините, както на неговото раждане , така и на неговото повесване в онзи зимен февруарски ден, толкова повече Апостола ни става по-скъп, по-близък и по човешки непрежалим!

Ако България не беше го родила, едва ли националният ни ръст щеше да бъде толкова извисен и народностното ни самочувствие толкова съдържателно и изпълнено с доброто в него, като доминанта на нашето битие!

Всеки от нас се опитвал поне в нещо да се измерва с Левски, с неговото величие, а той остава все така недостижим! Да повдигнем очи към погледа му! По него ще разберем доколко тази дързост ни се отдава и ще познаем добре ли постъпваме, добре ли работим, добре ли вървим. Защото заветите на Дякона не остаряват. Те са изписани със сакрални букви в духовното небе на България – така както над християнския свят стои Словото Божие, така както слънцето изгрява и залязва, за да дарява живот на всичко и на всички.

Запомнете и този ден на раждане на йеродякон Игнатий, или просто казано Васил Иванов Кунчев. Нека с името му и заветът му да пребъде България , защото България , е всеки един от нас…Всеки!“

В събитието участваха представителна рота на Втора тунджанска механизирана бригада, Военният духов оркестър с диригент капитан Цветомир Николов, официални лица, представители на различни партийни и неправителствени организации, деца от детски градини и занимални, много граждани.

Пред светлата памет на Апостола на българската свобода венци на признателност бяха поднесени от името на Община Стара Загора , Втора Тунджанска механизирана бригада, Общински съвет Стара Загора, областния управител на област Стара Загора, Средно училище „Васил Левски“ Стара Загора и от Старозагорска света митрополия. Много граждани сложиха с поклон своето цвете. Трогателно децата, научени от своите учители и родители, оставиха своите цветенца, коленичиха и се прекръстиха пред най-великия син на Отечеството.

Росица Ранчева