Художник- колекционер притежава ръкописи на Дякона
Художникът Александър Алексиев е роден през 1958 г. в родното село на воеводата Стефан Караджа , което днес носи неговото име. / Турското му име било Ичме./ Учил в Художественото училище в Казанлък. От 1990 г. започнал да търси и купува снимки, писма, документи, вещи, оръжие и всичко свързано с българската историческа памет. През 2000 г. попаднал на ножа на неговия земляк Стефан Караджа, пред чийто паметник е сниман с българско знаменце в ръка. Подчертава, че това е най-големият паметник на български воевода у нас. Дарил реликвата на Националния исторически музей.
През 2014 г. по негова инициатива е учреден Съюз на частните колекционери. Но не спира да спасява от забвение българската история и да дарява… Постоянно прави дарения на музеите в страната и на НИМ. „Непрекъснато дарявам и ще продължавам да дарявам, защото девизът ми е „Спаси и сохрани!“ Всеки ден се моля да открия нещо, за да го даря на някой музей!“, споделя художникът-колекционер.
През 2005 г. новините на националната телевизия започват с голямото му откритие, свързано с Левски. Ръкописите на „Догматическо богословие“, за които е категоричен, че са написани с ръката на Дякон Игнатий, са представени в Духовната семинария в присъствието на епископ Сионий. „ Но и до днес не са издадени, аз за жалост нямам пари да ги издам! Аз съм казал отдавна, че Раковски и Левски още са емигранти в Родината си! Като художник съм правил една година графологически експертизи!“, каза за Радио Стара Загора с горчивина Александър Алексиев.
Налага се въпросът „Защо историците, изследващи живота и делото на Левски не се заинтересуват от тези ръкописи?“, защото всяка нова снимка, всеки документ от него и за него, всяко писмо от неговата ръка и всяка вещ, за които има и най-малка вероятност да са свързани с Апостола, могат да бъдат проучени и изследвани с най-новите научни методи на науката. И да се докаже или отхвърли възможността да са притежавани или използвани от него.
Най-малкото, защото историята се пише дълго още след събитията и реалните личности. “И защото жадните за българска духовна култура, трябва да бъдат удовлетворявани. То е като жив извор… Затова трябва да предаваме на младите страстта към дирене и съхранение на националните ни ценности!“, казва Александър Алексиев. И добавя, че бронза и хартията са вторична суровина, а ние сме призвани ги превърнем в първична суровина, защото ние сме националните ценности на Родината. Личности като Раковски, Левски и Ботев, превърнали се още приживе в титани на българския дух и мисъл, имаме нужда днес да ни вдъхновяват, да ни служат за пример и да формират българското ни национално самосъзнание. Защото имената им отдавна са свети за всеки българин, издигаме ги на пиедистал, но те са били хора като нас, от плът и кръв, българи …
Автор Кристина Русева
Източник Радио Стара Загора