Диригентът Виктор Крумов на мюзикъла“Ромео и Жулиета“: „Музиката е пленителна!“

На 19, 20, 21 и 22 юли 2024г. от 21:00 на Античния форум „Августа Траяна“ в Стара Загора ще се състои премиера на мюзикъла в две действия по драмата на Уилям Шекспир „Ромео и Жулиета“. Музика Жерар Пресгюрвик. Аранжимент за оркестър, рок група и хор Виктор Крумов и Мирослав Георгиев. Диригент Виктор Крумов. Режисьор Виолета Горчева.
Хореография Марио Пиаца. Асистент хореограф Людовик Парти. Сценография и костюми Денис Иванов. Хормайстор Младен Станев. Концертмайстор Анна Иванова.
Превод и адаптация Снежина Здравкова .

Дни преди очакваната премиера разговаряме диригента Виктор Крумов:

Господин Крумов, каква е музиката, създадена за най-популярния сюжет в света- „Ромео и Жулиета“?

Музиката е много мелодична и доста затрогваща. Тя изцяло влиза в консонанс с познатата история от всеки.

Новото в този прочит на „Ромео и Жулиета“ е оркестрацията, направена от мене и Мирослав Георгиев. Ние като класически музиканти се опитахме в целия мюзикъл да има нещо и от класическия свят. Спокойно мога да кажа, че в тази музика се събират поп-рок и класическата музика. В нашите аранжименти нарочно сме търсили симфоничен звук. Това по никакъв начин не пречи на мелодичността.

За Вас знаем, че сте диригент в Държавна опера Стара Загора, а и че много си падате по попа и джаза. А кой е Мирослав Георгиев?

Мирослав е колега от операта, много добър пианист и перфектен аранжьор. Заедно направихме аранжимента на цялото това заглавие. Това значи, че предлагаме нашия прочит.

Може ли мюзикълът, чиято премиера предстои на 19,20, 21 и 22 юли 2024г. на сцената на Античен форум „Августа Траяна“, да се определи като жанр?

Това е мюзикъл, който донякъде е рок мюзикъл. Ние не се стремим да правим оригинала на френското заглавие на композитора Жерар Пресгюрвик. Когато пред себе си човек има оркестър иска да го използва не като акомпаниращ инструмент, а като пълноправно главно действащо лице. В този смисъл се съчетават два свята – на поп-рок музиката и на класическия.

Каква е оригиналната музика на Жерар Пресгюрвик?

Оригиналната музика пак е за рок-състав, плюс оркестър, солисти и хор, но при него оркестърът няма толкова разгърната функция. В интерес на истината, не съм виждал ноти на оригинала. Аранжирали сме това, което се чува от записа. То може по много начини да се направи. Не зная дали някога това произведение е разписвано за голям оркестър.

Когато ние започнахме да го пишем, го написахме за голям симфоничен оркестър, даже не най-големия състав. Медта сме направили изключително компактна – две валхорни, един тромпет и един тромбон. Това е много пестеливо. И въпреки това, зад пестеливата мед, така сме се постарали да напишем в максимално удобни регистри, че да прозвучи с размах. Ако човек разполага с по-голяма мед (медни духови инструменти б.м.) и по-голям състав, отваря възможност за доста други похвати: по-голям и по-плътен щрайх и струнни инструменти, които в този жанр , според мене, трябва да бъде.

Каква е връзката между солистите, балета, хора и оркестъра?

Връзката е неразривна – това, което се случва на сцената – актьорът и певецът представя и това, което се случва долу в оркестрината. Затова това е толкова велико изкуство, защото едното без другото не може. На някои моменти съм се опитал да вкарам идея за лайт тембър. Например, когато Жулиета умира, неслучайно използвам кларинета. Преди това, когато Жулиета е най- щастлива със срещата си с любовта, кларинетът се появява в този миг. Това е доста известен похват още от 19 век. И преди това го е имало в бароковата музика, но се е наричало по различен начин… Той може да се характеризира с определена ритмика, тембър, хармония или дори определен интервал.

Как извайвате музикалната картина със солистите?

С всеки от тях сме имали възможността да си кажем какво търсим, какво искаме, къде, как, защо… На някои от главните роли има по двама и по трима артисти. Хубавото е, че оперните солисти бързо и точно интерпретират рок-музиката. Надявам се всички да успеем да постигнем максимално въздействие върху публиката.

Как се съвместяват пеенето и балетът в „Ромео и Жулиета“?

Пеенето е носител на смисъла на това, което ще достигне до публиката, до посланията, които изпращат, а балетът е пластично изобразяване на действията в сюжета. Това са двете равнопоставени страни на едно сценично изкуство.

Присъства ли колко и как хоровата формация?

Участва абсолютно целият хор, който допринася за масовост, да има плътност. Така са направени оркестрациите. Няма как да го направим с малък хор. Част от хора ще бъде на сцената, друга част – при нас в оркестъра. Това отново дава възможност да се търси игра на пространства. За мене като диригент това е много интересно, защото замахваш и едните са близко, другите са по-далече. Мислят атаката по различен начин. Т.е. хористите при нас трябва да мислят не само за себе си, а и за колегите си отгоре…Затова е синтез на изкуството. Всеки трябва да се съобразява с другия. Трябва да се слуша много. Това е ансамбловото изкуство.

Предполагам, че в подготовката на премиерата работите рамо до рамо с режисьора, постановката на балета, със сценографа..?

Колкото можем и с каквото можем си сътрудничим. Разбира се, че на всеки се налага да направи някакви отстъпки в името на музикалността. Някой път пък ние – в името на режисурата или хореографията. Твърдя, че ние много добре си колаборираме.

На български език ще се изпълнява мюзикълът, нали?

Да, текстът е на български. Преводът е на Снежина Здравкова. Това също е много голям труд – и адаптацията към български език – ние всички да нагласим сричка към музика. Това прави основно Мирослав. Колегите певци, кой с каквото може също участват. Това е най-трудният етап от изграждане на произведението, но трябва да се мине през него. Всяко нещо си има фаза и етап. Не можеш да прескачаш нито стъпало, нито етап…Някога времето притиска човек и се правят разумни компромиси.

Господин Крумов, с какво искате старозагорската продукция на мюзикъла „Ромео и Жулиета“ да бъде запомнена?

Трябва да се знае, че това е първата постановка в България, а може би и на Балканите.

За мене най-интересно в случая е музиката. Може би така разсъждавам от моята гледна точка, обаче тези аранжименти писахме много месеци и много месеци сме си представяли какъв ще бъде звука. За нас това беше тест, дали ще издържим? Дали оркестрациите ни ще издържат? Дали ще могат да покрият тези очаквания, за което всеки зрител може да посети представленията и да си даде оценката.

За мене като аранжьор е най-големият проект в който съм участвал. Наистина много се вълнувам от това, което чувам. Преди една седмица бях толкова изморен. Пет месеца постоянна работа през нощите, защото през деня имам друга работа. Всяка вечер пишеш, пишеш, пишеш аранжименти. В един момент човек престава да бъде работоспособен. В момента, в който още на първа репетиция на оркестъра чух какво сме направили, имах желанието да започна да оркестрирам по ново заглавие.

Росица Ранчева