Да почетем паметта на Маестро Димитър Димитров. Днес се навършват 95 години от рождението му.

Маестро Димитър Димитров (11.07.1929. 05.02-1999) е епоха в историята на Държавна опера Стара Загора. Той не само беше диригент, главен художествен ръководител и директор на операта. Той беше мярка за висока естетика и етика, за отдаденост на изкуството, педагог, приятел и голям Човек.

От 1959 г., в продължение на 40 години, той е диригент и главен диригент на Старозагорската опера. Под неговата палка са се представяли плеяда от знакови певци – Николай Гяуров, Райна Кабаиванска, Анна Томова-Синтова, Гена Димитрова, Никола Гюзелев, Веселина Кацарова, Стефка Минева, Христина Ангелакова… По негова инициатива през 1967 г. се поставя началото на Декемврийски музикални дни, които след откриване на новата оперна сграда през 1973 г. прерастват във Фестивал на оперното и балетното изкуство.

„Димитър Димитров беше притегателна сила в музикантското общество с неговите постановки, които една след друга вървяха в Старозагорския оперен театър, споделя музиковедът Невена Коралова.- Той беше сред малкото музикални дейци, който съумяваше да бъде и на високо ниво диригент и като директор да ръководи със здрава ръка операта. …

Димитров имаше подкрепа на хората, които се занимаваха с културата в града, но най-искрена подкрепа имаше от неговите колеги – солисти, хор, оркестър, балет, технически персонал и нещата вървяха добре. Той много държеше и настойчиво канеше журналисти от специализираните медии – Българска национална телевизия и Българско национално радио, защото много добре знаеше, че регистрирането на даден спектакъл е много важно и за самочувствието и на театъра и на артистите, а от друга страна така се прави архив. БНТ е правила по-често репортажи, отколкото записи на цели постановки, но Радиото притежава богат фестивален архив. Присъствахме на всеки фестивал, защото театрите се надпреварваха да покажат най-новите и най-добрите си постановки“.

„За мене работата с маестро Димитров беше голямо удоволствие, казва примата Евдокия Здравкова. – Специално заради него дойдох в Старозагорската опера, а останах много години и заради публиката, която е много музикална, специална и обичлива. Работехме „Набуко“ в продължение на три месеца. Маестрото обичаше да работи индивидуално с певците и това беше едно от нещата, заради които се преселих в Стара Загора. В продължение на 30 години работата в този театър за мене беше голямо удоволствие. Никога няма да забравя маестрото“, сподели г-жа Хорозова.

„Димитър Димитров е колос за нас, споделя солистката Петя Балджиева.- Голям диригент, музикант, всеотдаен творец. Благодарение на незабравимия маестро, ние се докоснахме до голямата опера, до най-големите композитори – Верди, Пучини, Белини, Доницети, Шостакович, Чайковски…Трябва да спомена и големите български композитори – Любомир Пипков, Марин Големинов, Александър Йосифов, Парашкев Хаджиев…“

„Маестро Димитров беше човек със широки интереси и уважаваше изкуството във всичките му форми и въпреки, че никога не се изказваше, той не обичаше да говори за себе си, на първо място стоеше операта. Веднъж ми сподели, че за да направи репертоарния план, мисли много време преди това. Преценява с какви сили разполага така че всички да бъдат максимално ангажирани, да имаме винаги повече от един състав…Научаваше всичко безупречно и винаги беше готов да ни каже нещо, което не знаехме или не бяхме изпитали до тогава. Научихме от него изключително много. Не обичаше медиите, не обичаше показността, ядосваше се, на репетиции беше всеотдаен и неузнаваем. В неговата малка зала, ни викаше да работим в неделя или на празник, когато няма никой в операта. Обожаваше това. Тогава виждахме човек, коренно различен от маестрото на пулта. В залата беше невероятен. Знаеше всичко – драматургически погледнат образа, фрази, кога да си вземем въздух и колко въздух, за какво времетраене на дадената фраза…Всичко това научих от него. Да работя с маестрото се чувствах обогатена. Той ще липсва винаги на Стара Загора. Създаде много хубави неща. Вечна му памет! Почивай в мир, маестро!“Това споделя оперната певица Мария Клинчева.

„В записа на операта „Набуко“, аз съм в началото на своята кариера, току що-постъпил млад артист в театъра през 1979 г., разказва Александър Марулев. – От самото начало ми направи впечатление, че тук цари професионализъм, ред, организация, която беше създадена от маестро Димитров. Всички го наричахме „маестрото“, включително и гражданството. Самото наименование означава учител и голям професионалист. В областта на музиката той действително беше такъв.

Той създаде и остави един оперен театър, за който се говори много години и все още се говори. Неслучайно Розалия Бикс озаглави книгата си „Оперният театър на Димитър Димитров“.

За изминалите четири десетилетия, които се навъртяха неусетно за мен в Старозагорската опера, винаги когато съм получавал нова роля съм си спомням за метода, по който Димитров работеше- с всеки артист отделно и изпипваше до съвършенство фрази, динамики…Заедно работеше с екипа си – режисьора Георги Петров и художника Петър Русков. Русков нарисува портрет на маестрото, който държи диригентската палка вертикално нагоре. Като го погледне човек от петите до върха на палката той е изящество, което се пренася неизменно в работата му като диригент и като ръководител на този театър. Познаваше всичко в операта. Имаше два дома – в който живееше и в операта, тук. До голяма степен той е „виновен“ за създаването на облика на сградата. Беше ми споделил, че много от направеното е съгласувано с него. И действително за времето си това е единственият оперен театър на Балканския полуостров, създаден по предназначението си. Това е сграда, която и до ден днешен респектира.

Димитър Димитров създаваше творческа атмосфера, особено по време на ФОБИ, които се превръщаха през четири години на прегледи на оперните театри. И в повечето от случаите, нашата опера винаги печелеше първо място. Защото неговите спектакли бяха изпипани във всяко отношение. В Стара Загора се събираше българската музикална общественост- композитори, диригенти, артисти, критици, сценографи, правеха се конференции, разискваха се проблемите на оперните театри, виждаха се постиженията на различните опери. Тези дни се превръщаха в голям празник на Стара Загора и на страната.

За мене Димитър Димитров остава моя учител на сцената и човека, на когото дължа много. Той имаше бащинско отношение към всички хора, с които работеше“, споделя Александър Марулев.

Маестрото е почетен гражданин на Стара Загора.

Преди пет години, по време на честването на 90-годишнината от рождението му, представител на Дружеството на учителите ветерани при НЧ „Св.Климент Охридски“ обяви откриването на подписка със желание, в Стара Загора да бъде поставен паметен знак, посветен на маестро Димитър Димитров.

Росица Ранчева