Писателката Жорж Санд, родена на 1 юли 1804 година – любопитно

Една от най колоритните фигури на литературна Франция, писателката Жорж Санд, е родена на 1 юли 1804 година в Париж. Всичко в нея – от необикновената биография, странния за времето външен вид и поведение до дързостта, с която отстоява своите литературни и житейски принципи – скандализира обществото. Макар да й струва твърде много, тя успява да извоюва правото да бъде приемана и оценявана според таланта си в един мъжки свят, в който жените са просто красив придатък. За половин век тя създава изумително голям брой творби, пишейки ежедневно по много часове. Още в същата нощ, когато завършва едно произведение, започва следващото. Събраните й съчинения включват 109 романа, 4 тома автобиография и 6 тома кореспонденция. Изключително плодовитата писателка в края на живота си съжалява, че няма да има време за още „няколкостотинте романа, които ферментират в главата ѝ”.

Родена разказвач, тя измисля първите си истории още в ранно детство, а началото на писателската кариера за нея съвпада с увлечението й по Жюл Сандо, който я насърчава да пише и публикува във в.„Фигаро”. Двамата издават заедно романа „Роз и Бланш“ под псевдонима Жорж Санд. Истинският успех идва с „Индиана” (1832) – първата романизирана изповед във френската литература. Това е книгата, която й донася слава. А името, под което е издадена, Жорж Санд, използва до края на живота си и остава известна с него завинаги. Следвайки вкуса на века, в който твори, тя започва с изповедни творби („Валентин”, „Жак”, „Андре”) и постепенно еволюира, насочвайки се към по-епични сюжети. Пасторалните романи „Дяволското блато” и „Малката Фадет” с идиличните си картини напомнят стари, красиви легенди. Бурната й връзка с Алфред дьо Мюсе, освен огромната кореспонденция (една от най-красивите, писани на френски език), ражда романа „Тя и той”. През 1836 г. Жорж Санд среща младия Фредерик Шопен. Любовта им продължава 10 години, през които французойката има огромна власт над гениалния поляк. Тя истински го вдъхновява и докато са заедно, той създава най-блестящите си произведения. Изпод нейното перо пък излизат едни от най-прочутите й творби – „Мопра” и „Орас”. Последните години от живота й преминават спокойно в имението, сред деца и внуци, на които разказва своите приказки. Не спира да пише до смъртта си през 1876 г. „Оплаквам една мъртва и поздравявам една безсмъртна. Обичах я, възхищавах й се, обожавах я.“ Тези думи на Виктор Юго на погребението изразяват отношението на цяла прогресивна Франция към „добрата дама от Ноан”. Още за нея на https://rb.gy/c37lvp