По следите на забравена песен по текст на Кирил Христов тръгна училището, чийто патрон е големият български поет

Господин Балъкчиев, директорът на старозагорското Основно училище „Кирил Христов“, открива случайно интересния факт, че е съществувала забравена до днес песен със заглавие „Призори“ по текст на Кирил Христов. Тя е посветена на юбилея на поета, честван тържествено през декември 1938 г. в Стара Загора. Музиката е на Ал. Г. Орфлен. Песента е изпълнена от Старозагорския народен хор с диригент М. Косев и солист Г. Бакалов.

С известната си инициативност и плам Господин Балъкчиев за кратко време успява да увлече и вдъхнови група от учители и интелектуалци за идеята да тръгнат по следите на песента, да я възкресят от пепелта на забравата и да се опитат да я възродят за нов живот. Така само за няколко дни неусетно се обособява неформален творческо-изследователски екип, начело с директора на училището Господин Балъкчиев, с любезното съдействие на г-жа Росица Ранчева – един от доайените на журналистиката в Стара Загора, и на г-жа Снежана Маринова, която обществеността помни като директор на Регионалната библиотека „Захарий Княжески“, г-жа Нела Караманова – учител по музика в училището, компютърният специалист и преподавател Ивайло Граматиков, който е и любител музикант, педагогическият съветник Георги Павлов и учителката по български език и литература Таня Николова. Разбира се, идейната група е отворена и добре дошли са всички, които желаят да подкрепят възкресяването на песента от забравата. Съмишлениците са мотивирани още от факта, че на празника, на който е изпълнена песента „Призори“, е присъствал лично Кирил Христов, което я прави още по-ценна.

А годината 1938-ма е паметна за историята на учебното заведение не само със спомена за личната визита на поета в родния му град след завръщането му от чужбина, а и защото месец преди това училището „Разсадна градина“ е преименувано на „Кирил Христов“.

„Идеята ни е тази музикална творба „Призори“ да я възродим и тя да се чуе на живо. Ако се окаже подходяща, песента може да стане химн на училището или да обогати репертоара на училищния хор“, заяви г-н Балъкчиев.

Всъщност Господин Балъкчиев открива любопитната информация за юбилейната песен в публикувана библиографска справка в книжка, на която попадат с педагогическия съветник Георги Павлов, от уникалната музейна училищна сбирка, посветена на патрона на училището. Тази малка книжка, с тираж 3000 бройки от 1990 г. и със заглавие „Кирил Христов“, е от поредицата „Литературна Стара Загора“, книжка № 8, издание на Дом „Литературна Стара Загора“, Библиотека „Захарий Княжески“ Стара Загора. Нейни съставители и редактори са Стоян Стаев и Християна Илиева, библиографската справка е дело на Невена Ганева и Снежана Маринова, корицата – на Димитър Чехларов, коректор е Мария Делчева. В съдържанието на книжката са включени три страници със заглавие „Юбилеят на Кирил Христов през м. декември 1938 г. – библиография“ и именно там е поместена библиографската справка за юбилейната песен.

Директорът на училището Господин Балъкчиев, който е учител по български език и литература и може да се счита за един от съвременните познавачи на живота на патрона на училището Кирил Христов, прави справка относно откритата от него информация за песен с г-жа Росица Ранчева и тя вещо го насочва към г-жа Снежана Маринова, чието име е част от редакционния екип на книжката. Г-жа Маринова също откликва от сърце на идеята за възраждането на песента и открива ценна снимка на нотописа, от която се чете и значителна част от текста. Снимката е публикувана в книжно издание „Кирил Христов“ на Комитета за отпразнуване на 45-годишната книжовна дейност на поета в Стара Загора на 18 декември 1938 г., като илюстрация след статията „Копнеж по родината у поета Кирил Христов“ от Георги Илиев, автор на първите български научнофантастични романи.

В търсене на евентуален запис на юбилейното честване от 1938 г., г-н Балъкчиев се обръща към Кристина Русева, журналистка от Радио Стара Загора, която се отзовава любезно, но за съжаление се оказва, че в радиото не разполагат с такъв запис и няма възможност да се чуе автентичното изпълнение на песента „Призори“ от Старозагорския народен хор по време на тържеството за посрещането на поета в родния му град. Това не отчайва ентусиазираните изследователи, които записват по нотописа текста на изпълнената на юбилейното тържество песен. След това директорът г-н Балъкчиев проучва заедно с учителката по български език и литература Таня Николова съответствието на текста от песента с публикуваните стихотворения на автора, в резултат на което вече разполагат с две редакции на Кирил Христов на стихотворението „Призори“, едната от които почти съвпада с текста, който е използван за песента.

С активната роля на учителката по музика Нела Караманова се работи и по звученето на мелодията на песента „Призори“ в изпълнение на пиано. Като специалист по музика г-жа Караманова споделя своите първи впечатления: „Правим опити да възстановим песента, като тепърва я проучваме. Тя е в бавно и тържествено темпо, размерът е 3/4. Написана е за хор, солисти и пиано.“

Преподавателят по информационни технологии Ивайло Граматиков, който е и любител музикант, прави опити за възстановяването на музиката чрез специално софтуерно приложение, което може да оркестрира партитури. Идеята му е с помощта на компютърното приложение да възстанови музиката в изпълнение на пиано. „Като музицирах първо пианото и имах удоволствието да чуя как звучи произведението, направо изтръпнах от вълнение“, споделя с трепет г-н Граматиков. Той има амбицията с помощта на софтуера да добави и други инструменти като цигулки, виоли, виолончело, контрабас и ударни. Идеята му е да обогати звученето, като се съобрази с темпото и такта от написаната оригинална партитура. За усъвършенстването на замисъла се обръща за мнение и съдействие към г-жа Нела Караманова.

Междувременно г-н Граматиков се натъква на интересен факт, който споделя с останалите – композиторът е използвал музикален знак от невмена нотация, характерен за църковната музика.

Продължава работата по реализирането на идеята да се възроди откритата забравена песен „Призори“ по текст на самия Кирил Христов. Осъществяването ѝ в бъдеще ще бъде поредната инициатива на г-н Балъкчиев за запазване паметта и историята на училището като важна част от развитието на образованието и културата в града. Под негово ръководство единственото в страната училище, носещо името на Кирил Христов, разполага с уникална училищна музейна сбирка с ценни експонати, дарени от наследниците на бележития поет. На неговата визия се дължи и поставянето на паметна плоча с лика на Кирил Христов до централния вход на училището. Така по най-добрия начин – чрез личния пример, г-н Балъкчиев и неговият екип възпитават учениците в ОУ „Кирил Христов“ да ценят миналото, да тачат историята, да познават корените си, за да могат успешно да продължават по пътя напред и нагоре, изграждайки със знания и мъдрост по-добро бъдеще за младите хора.

Таня Стоянова