Дъщерята на художника Ботьо Ботев (1954-2012) арх. Доротея Ботева пред Долап.бг:“Татко ми беше много добър и светъл вълшебник. Който се е докоснал до него, никога не може да го забрави“.

Познаваме Вашия татко Ботьо Ботев като изящен живописец, като перфектен всеотдаен учител, но не знаем какъв е бил като човек извън ателието и училището – в семейството?

Доротея Ботева: Невероятен баща с голям авторитет за мене и за брат ми Милен Ботев, както и изключителен съпруг. Той беше рамо и опора за всички нас в семейството. Винаги е бил до нас. Винаги ни е подкрепял.

Много ми е трудно да разделя баща ми от личния свят и изкуството. Той беше абсолютно естествен, честен и открит навсякъде. Той беше баща и за своите ученици. Даряваше ги с бащина обич, съпровождаше ги по пътя им. Постоянно са идвали вкъщи. Пораснала съм сред тях. Пораснала съм в училището. Това беше неговият свят- ние -семейството му, учениците му , изкуството му. Никога не го е разделял на работа и свободно време, както сега живеем в забързания свят…Изтанцува го този живот на бързи обороти…

Имах невероятна връзка с татко. Нещо, което най-много ми липсва, са разговорите с него. Той беше изключително богат и вълшебен човек. Всеки допир до него, всяка ласка, всеки разговор с него беше едно приключение не само за мене, а за всички хора, които го познаваха. Беше много, много любящ и всеотдаен баща.

Когато се каже Ботьо Ботев, какви са най-ярките Ви спомени за него?

Незабравими са часовете, когато заедно рисувахме в ателието. Това беше много съкровено споделено наше време. Бях на 3 годинки, когато започнах да рисувам до него на едно малко стативче. Рисуваше на увеличена музика…Аз до него, той ми обясняваше…Беше вълшебно време. И до ден днешен като видя ателието ме връхлитат невероятни спомени: Като хвана четката, тази упойваща миризма на боя, цялата непроменена атмосфера ме връщат към най-съкровените ми спомени .

Къде беше ателието му?

В нашата къща. Беше в една малка стаичка с неговите творби, със статива, боичките и четките, с много ретро мебели. Обичаше да си събира стари предмети, които с часове почистваше или възстановяваше. Когато прекрачвах прага на ателието на тати, влизах в друг свят. Слушаше много фънк, соолмузика, ФСБ му беше една от любимите групи.

Предпочиташе динамична музика, която го съпровождаше през целия творчески процес.

Извън този свят, имаше ли някакво хоби?

Беше много всеотдаен и към къщата ни. Всичко той си правеше и ремонтираше. Разбира се имаше винаги време и за приятелите. Той беше душата на компанията. Както беше генератор на енергия и на емоции, така и се зареждаше от хората. Непрекъснато имахме гости, много хора, много смях със семейни приятели и най-вече с колеги-художници, както и негови ученици. С моя кръстник – художникът Слави Тенев бяха много, много близки…

Какво за него беше вдъхновението. Как рисуваше – бързо или обмисляше дълго това, което трябваше да създаде?

Рисуваше много бързо. Захване ли се с нещо, винаги го завършваше докрай. Мисля, че не му стигаше времето, за да пресъздаде това, което непрекъснато бликаше в съзнанието му. Татко беше и учител в Пето основно училище. Прибираше се и веднага влизаше в ателието. Дори заедно сме рисували до среднощите. С такава наслада твореше. Имаше изключително много идеи. Скицираше си ги, за да не ги забрави, но завършваше напълно едната картина и тогава започваше следващата. Спомням си, че когато е в плен на много силни емоции, тогава го връхлита най-голямото вдъхновение и сила. Дали са прекрасни емоциите или не, те бяха абсолютен импулс за рисуване. Винаги е споделял, че майка ми, брат ми и аз сме неговото най-голямо вдъхновение. Не веднъж или дваж е казвал:“Не знам да има друг баща, който толкова много да обича децата си!?“

В моя батко Милен сега виждам толкова много черти от баща ни- тази добрина, скромност и всеотдайност, толкова благ и душа човек, болезнено чувствителен, емоционален…Аз съм изключително щастлива, че съм не само дъщеря на баща ми, но и сестра на брат ми, че съм имала възможност да прекарвам толкова много време с тях…

Когато баща ми си отиде толкова млад, едва на 54 години, в разцвета на силите си, бях на 19 години. Със сигурност не са ми стигнали тези години, но съм благодарна за всеки преживян миг с него.

Вероятно знаете много истории за картините на Ботьо Ботев?

Има една много лична и обичана от мене картина „Добре дошла, Дороти“. Аз съм Доротея, а ми казваха Дороти. Ето ме тук, вградена в купола, над мене бди Иисус Христос. Баща ми не обичаше да обяснява какво иска да изрази в картината си. Обяснението му беше, че всеки човек интерпретира това, което вижда, по свой начин. Идеята в това платно е как от нищото се ражда нещо.

В тази изложба „Диалози“ много добре се вижда промяната на стила му през годините. Как малко по малко става все по-детайлен, реализира се в сюреализъм и хиперреализъм.

В много от картините му има някакъв виц. Баща ми беше страхотен зевзек. Например „Мислителят“ на Роден, той е сложил в тоалетната, а други известни личности е поставил в комични ситуации. Има много автопортрети А тук е заедно с нашето кученце Чарли.

Според мене баща ми е нарисувал света, в който живее, в голямото платно „Метафора“. Като съм си говорила с него, това е машина на времето. Тук са седемте чудеса на света, много известни личности, допринесли за историята и за човечеството, произведения на изкуството, Света Богородица, любимите му „Бийтълс“, Лаурел и Харди, Мерелин Монро, Шекспир, Ботев и Левски…

На тази картина съм аз като мъничка и нашето котенце. Мене не ме плашеха както всички деца с Торбалан, а с„Грозен с отвертка“, който също присъства в картината.

Още една много интересна работа– открит урок пред Вермер. Според мене, това са неговите ученици от любимия му випуск „Шести „Ж“ на Пето основно училище. Почти всички ще присъстват днес при откриване на изложбата, вече с дечица. Повечето от тях продължиха да се занимават с изкуство …-

На какво Ви научи баща Ви?

Да бъда достоен и добър човек и ако се случи да падна, да ставам винаги с високо вдигната глава. Неговото любимо изречение беше:“Тати, гледай как внимаваш!“ Да се старая във всичко да бъда всеотдайна. Винаги съм го виждала с каква жар и любов прави всичко до което се докосне. Винаги ми е казвал, че ако правя нещо с любов и обич, няма как резултатът да не е положителен. Научи ме са се боря, да бъда упорита и търпелива. По принцип съм много темпераментна и креативна, като него. Беше много импулсивен, креативен, емоционален, но винаги е успявал да се контролира, да подхожда във всяко нещо с достатъчно търпение, към детайла, към хората.

Абсолютно сигурна съм, че той сега е тук сред картините си и присъства на нашия разговор, посветен на него. Какво искате да му кажете?

Че много го обичам. Благодаря за всичко, което ми е дал. Усещам, че той си е до нас и се надявам, че се гордее с нас.

Ако трябва с едно изречение да опишете татко си, какво ще е то?

Много светъл, добър и вълшебен! Който се е докоснал до него, никога не може да го забрави!

Той продължава да живее в сърцата на всички със своите творби.

Росица Ранчева