Честита Петдесетница!

Петдесетница 2024г. се празнува на 23 юни. На този ден си спомняме как на петдесетия ден след Възкресение Христово Светият Дух слиза сред апостолите. На петдесетия ден след Възкресение Христово Богородица и апостолите се събрали в Сионската стая, за да отпразнуват еврейския празник Петдесетница. На този ден евреите си припомнили как на петдесетия ден след изхода от Египет на планината Синай Бог е дал на Моисей десетте заповеди. Внезапно от небето се чул шум, сякаш от нахлуващ силен вятър, и изпълнил цялата къща, където са били. Огньове, приличащи на езици им се явили на всеки от тях. И всички се изпълнили със Светия Дух и започнали да говорят на други езици, както Духът им давал да говорят (Деян. 2:2-4). Господ изпълнил обещанието Си: И Аз ще се помоля на Отца, и ще ви даде друг Утешител, който да бъде с вас, Духа на истината, Когото светът не може да приеме, защото не Го вижда и не Го познава, но вие Го познавате, защото Той пребъдва с вас и ще бъде във вас (Йоан 14:16-17).
Инцидентът привлякъл огромна тълпа от хора. Много от тях не били евреи, а придошли в Йерусалим за празника. Какво било общото удивление, когато събралите се разбрали, че апостолите, излезли от Сионий, им говорят на най-различни езици и диалекти: Как може всеки да чуе собствения си роден език (Деяния 2:7-8). На този ден около 3000 души повярвали в Христос и са били кръстени (Деяния 2:41). Фактът, че апостолите започнали да говорят на различни езици, разкрива особеното значение на Петдесетница. В Църквата Христова, „родена” в този ден чрез Слизането на Светия Дух върху общността на апостолите, всички народи са обединени. В Църквата се възстановява връзката, загубена от хората след грехопадението с Бога и помежду си. Празникът Петдесетница се нарича още Ден на Света Троица, защото на този ден пред цялото човечество е разкрита тайната, че Бог е Един, но в Три Лица – Отец, Син и Свети Дух.
В Православната Църква съществува обичай на празника Петдесетница Божият храм и домовете да се украсяват със зелени клонки, треви и цветя. Според народното поверие на Духовден (или на Спасовден) се събират душите на мъртвите, които Господ е пуснал на Великден. Рано сутринта жените носят на гробища орехова шума и я разстилат върху гробовете с вяра, че така ще направят сянка на близките си покойници на оня свят. После отиват в черквата и отново разстилат орехови листа по пода, коленичат върху тях, затварят очи и вярват, че ще видят своите починали близки. Ореховите листа наподобяват огнените пламъци (езици), спуснали се над дома, в който били събрани апостолите. Денят на Светата Петдесетница от древни времена се смята за рожденият ден на Христовата Църква, създадена не от суетата на човешките тълкувания и размисли, но по Божествена благодат
Петдесетница е важна както в Стария, така и в Новия Завет. Петдесетница всъщност е гръцкото име за празника, известен в Стария Завет като Празника на Седмиците (Левит 23:15; Второзаконие 16:9). Гръцката дума означава „петдесет“ и означава петдесет дни, които са изминали от мирната жертва на Пасха.
Единственото библейско споменаване за действителните събития на Петдесетница е Деяния 2:1-3. Петдесетница напомня за Тайната вечеря; и в двата примера учениците са заедно на едно място, което се оказва важно събитие. На Тайната вечеря учениците били свидетели на края на земното служение на Месията, когато Той поисква от тях да си спомнят за Него докато се завърне. На Петдесетница със слизането на Светия Дух върху всички вярващи, учениците са свидетели на рождението на новозаветната църква. Така сцената на учениците, събрани заедно на Петдесетница, свързва началото на делото на Светия Дух в църквата с края на земното служение на Христос в горната стая преди разпятието.
Описанието на огъня и вятъра, споменати в разказа за Петдесетница, отеква навсякъде в Стария и в Новия Завет. Звукът от вятъра на Петдесетница бил „фучащ“ и „силен“. Библейските описания на силата на вятъра (винаги разбиран, че бил под Божия контрол) изобилстват. Изход 10:13, Псалом 18:42 и Исая 11:15 в Стария Завет и Матей 14:23-32 в Новия Завет са само няколко примера. По-важен от вятъра като сила е вятърът като живот в Стария Завет (Йов 12:10) и като дух в Новия Завет (Йоан 3:8). Точно както първият Адам получил дъха за физически живот (Битие 2:7), така и вторият Адам, Иrсус, донася дъха на духовния живот. Идеята за духовния живот, зароден от Светия Дух, със сигурност се подразбира във вятъра на Петдесетница.

Огънят в Стария Завет често се свързва с присъствието на Бог (Изход 3:2; 13:21-22; 24:17; Исая 10:17) и с Неговата святост (Псалом 97:3; Малахия 3:2). По същия начин, и в Новия Завет огънят се свързва с присъствието на Бог (Евреи 12:29) и очистването, което Той може да донесе в човешкия живот (Откровение 3:18). Божието присъствие и святост са загатнати в огнените езици на Петдесетница. Наистина, огънят се отъждествява със самия Христос (Откровение 1:14;19:12); тази асоциация естествено предполага дара на Святия Дух на Петдесетница, който щял да научи учениците за Христовата истина (Йоан 16:14).
Друга страна на деня Петдесетница е чудотворното говорене на чужди езици, което позволило на хора от различни езикови групи да разбират посланието на апостолите. В допълнение е смелата и остра проповед на Петър пред еврейската аудитория. Ефектът от проповедта бил силен, а слушателите били „ужилени в сърцата си“ (Деяния 2:37) и приели наставлението на Петър „да се покаят и покръстят“ (Деяния 2:38). Повествованието завършва с три хиляди души, прибавени към църквата, преломяване на хляба и молитви, апостолски знамения и чудеса и създадена общност, в която нуждите на всички били посрещнати.