Любопитни подробности за създаването и сюжета на операта „Турандот“ от Дж.Пучини

Идеята за „Турандот“ хрумва на Пучини след като в Берлин гледа пиесата на Карло Гоци със същото име. Възлага либретото на Джузепе Адами и Ренато Симони. От 1920 г. започва да работи върху музиката. Прекъсва работата си в 1924 г., а две години по-късно умира. Преди да почине възлага на Франко Алфано да довърши музиката. Няма да Ви кажа до къде е музиката на Пучини в „Турандот“ и от къде е довършеното от Франко Алфано.

Преди да пристъпи към писането на музиката, маестрото изучава ръкописи върху китайската музика в Британския музей, както и се запознава с класически китайски музикални инструменти. Не бива да Ви изненадва и тематиката…в края на 19 век и до началото на Първата световна война в Европа е модерно Ар Нуво (art nouveau), което се вдъхновява от Изтока.

Турандот е персийско име и означава „дъщерята на Туран“. Туран е област в Централна Азия и е била част от Персийската империя. Името на приказката, от която черпи вдъхновение Карло Гоци е „Турандокхт“, а „докхт“ е сбита форма на „докхтар“ – започвате ли да вярвате в теорията, че всички индоевропей­ски езици са имали общ праезик, в който думата за дъщеря е била „*dhugater“, оттам в английски тя става „daughter’”, а на старобългарски „дъштере“. Освен това покрай името на областта, много хора – мъже и жени са започнали да се наричат с това име. То е било мно­го популярно в рамките на Османската империя. Единствената реално и признато управялвала султанка е Хатидже Тур(х)ан (тъкмо това е името, което сега изследваме). Тя е валиде султан, майка на османския султан Мехмед IV. Родена е през 1627 година и по произход е рутенка. А рутените са народ, който е живял между Украина и Полша. Със собствен език и голяма колония, която живее в САЩ. Анди Уорхол е с рутенски произход – това вече съм сигурен, че и Вие не го знаехте! Сюжетът за „Турандот“ Карло Гоци взима от първата биография на Чингис хан, от Франсоа Пети Де Ла Кроа, който я публикува в 1710 г. Там той вплита най-различни азиат­ски приказки, една от които е за Монголската принцеса Кутулум. В текста обаче приказката се казва „Турската дъщеря“, което за Де Ла Кроа е същото като „дъщерята на Туран“. Само че Де Ла Кроа променя сюжета и вместо въпросната принцеса да кара женихите да се борят помежду си, в неговата версия тя им поставя три загадки, които аке не решат губят живота си.

Но да се върнем на операта на Пучини. Първото изпълнение на “Турандот” е на 25 април 1926 г. в „Ла Скала“ под диригентството на Артуро Тосканини. На премиерата операта е изпълнена дотам, докъдето я е написал Пучини. Тосканини оставя палката, обръща се към публиката и казва: “Тук свършва произведението на Маестрото” Осветлението на сцената угасва и публиката остава в мъртва тишина. След малко започват възгласи: “Слава на Пучини!” Историята с името Турандот, обаче не свършва до тук. Според ученика на Пучини Патрик Касали, крайното „т“ в името е нямо и не бива да се произнася. Това споделя и певицата Роса Раиса, сопран, за която Пучини пише ролята. Според нея, както и според друга известна изпълнителка на ролята Ева Търнър, произнасянето на това финално „т“ е невъзможно. Според внучката на Пучини Симонета Пучини това „т“ трябва да се произнася, както се случва и напоследък. Тя разказва също, че на италиански името трябва да бъде „Турандота“, но венеценският диалект на Карло Гоци обикновено изпуска последната гласна в думите и така вместо Турандота, името става Турандот. Основният психологически проблем в операта, върху който се насочва и критиката е как така Калаф веднага след като Лиу се е самоубила продължава да ухажва настойчиво коравосърдечната и жестока Турандот. Според някои критици като Джулиан Буден, тъкмо този труден за решаване въпрос е накарал Пучини да остави нотописа до там и да не го завърши. Сега зрителят е изкушен да сметне, че привличането на Калаф към Турандот е само физическо…ще решите сами.

Вече разкрих не малко от сюжета на операта, за щастие не мога да пресъздам с думи красотата на музиката, така че все още и най-вече заради това трябва да я видите и чуете. Преди да завърша този текст, ще се спра на още един любопитен момент от сюжета на операта и ще из­дам друг част от него. Притисната да каже името на Калаф, в когото е влюбена, слугинята Лиу се самоубива, защото се страхува, че няма да издържи на мъченията, които се задават. Според някои от биографите на Пучини, тази сцена е отглас от драма в семейството на композитора. Съпругата му обвинява тяхната слугиня Дориа, че има любовна афера със съпруга й. След като обвинението придобива драматичен характер, слугинята се самоубива. Но аутопсията доказва, че тя е умряла девствена.

Христо Чукурлиев

https://universitetski-dnevnik.nbu.bg/lyubopitno-za-operata-turandot/

Операта „Турандот“ е лирична драма в три действия – пет картини. Недовършената, последна опера от творчеството на Пучини. Говори се, че в Брюксел, преди фаталната операция на гърлото, моли да му дадат хартия и молив и пише: „Господа, дайте ми само 12 дни, за да довърша „Турандот“. Но… на 29 ноември 1924 г. умира на 64 години. Довършва я (завършващия дует и финала) през 1926 г. братовчед му (композитор и пианист) Франко Алфано (1875 – 1954). Така пожелава преди смъртта си самият Джакомо. Действието в операта се развива в Пекин, в Забранения град – пет века дворец на императора и неговото семейство, с 9999 стаи, отделен от външния свят с правоъгълна червена стена, висока 11 м, широка 8,62 м., 3400 м дълга. Заобиколен с 6 м дълбок ров с вода. Но… сюжетът за принцеса Турандот разказва Карло Гоци (1722 – 1806) през 1762 г. А после и Фридрих Шилер (1759 – 1805). По мнение на специалисти Турандот на Гоци по характер е много по-дълбока и сложна. Тя не е по природа жестока, а чрез своето поведение и действия – забележете колко съвременно звучи – протестира срещу неравностойното положение на жените и мъжете в тогавашния свят. Всъщност корените на историята са още по-назад – предполага се, че е персийска приказка, открита през 1675 г. в град Исфахан, Иран от френския ориенталист и преводач Франсоа Пети де ла Кроа. А още по-назад – в повестта на поета от ХII век Низами (1141 – 1209). Турандот е персийско име и означава „дъщеря на Туран“. Туран е област в Централна Азия, част от империята на персите. Пучини гледа постановка на пиесата на Гоци през 1919 г. в Берлин, в театъра на Макс Райнхард (1873 – 1943). Работи над операта четири години. Изучава китайската музика и китайските народни инструменти. Проучва ръкописи в Британския музей.

Премиерата на операта е на 25 април 1926 г. в театър „Ла Сала“ – Милано, дирижирана от дългогодишния приятел на маестрото – Артуро Тосканини. Операта е изпълнена дотам, докъдето е композирал Пучини. Вече на второто представление на другия ден – 26 април 1926 г., е изпълнен вариантът с края, написан от Франко Алфано. Още същата година е поставена на много места по света – Рим, Буенос Айрес, Рио де Жанейро, Дрезден, Виена, Берлин, Брюксел, Ню Йорк. А през 1927 г. – в Кайро, Берн, Лондон, Прага, Будапеща и Стокхолм. В България за първи път е реализирана през 1930 г. в Софийска народна опера, диригент Херман Щанге, режисьор Христо (или още Хитьо) Попов (1891 – 1968) – първият български оперен режисьор. Първото изпълнение на операта „Турандот” на сцената на Старозагорската опера е на 7 март 1990 г., режисьор Пламен Карталов, диригент Димитър Димитров.

Но известната ни версия на операта със завършващия край от Алфано не е единствената. Свои варианти представят композиторите: авангардистът Лучано Берио с премиера през 2002 г. на фестивала в Залцбург под диригентството на Валерий Гергиев и младият китаец Хао Вейя с добавяне на три нови персонажи и премиера в Националния театър в Пекин през март 2008 г.

Снежана Маринова