87 годишният маестро Кирил Тодоров:“Браво на „Траяна глас!“

Който познава композиторът Кирил Тодоров знае, че той много трудно казва „това беше добро“, но „браво“ е прецедент в неговата оценка. И още нещо: От 19 години Лиляна Дойчева е основател, ръководител и вокален педагог на Вокална студия „Траяна глас“ при Център за подкрепа на личностното развитие – Стара Загора. Преди 39 години тя беше сред основателите и част от основното ядро на легендарната група „Траяна“.

След самостоятелния концерт на „Траяна глас“ на джазовия фестивал „Цветовете на джаза“ на 14 юни 2024г., маестро Кирил Тодоров заяви:“Това е успех за цялата студия – и за прохождащите и за квинтета. Само че се искат хора като Лиляна. Не допусках, че тя ще се справи така добре. Работата е свършена в лицето на тези, които са били всеотдайни. Прави чест, защото никак не е лесно да се постигне това, което чухме.

Като автор на песните, съм много доволен от това, което чух и иде ми да напиша нещо за тях. Тази вечер ме изненадаха приятно. Лиляна се защити отлично с това, което прави от години. И с чисто сърце мога да заявя, че тя достойно ме замества!“

В последната фестивална вечер на “Цветовете на джаза”, Младежката джаз сцена изцяло беше отредена за талантливите възпитаници на Вокална студия „Траяна
глас“ към Център за подкрепа на личностно развитие – Стара Загора.
Най-напред де представи септетът в състав Борислав Орлов, Маги Иванова, Мира Господинова, Петя Петрова, Мая Димова, Нели Костова и Даная Абаджиева. Те пяха поп и рок хитове.
След тях излезе „тежката артилерия“ в състав Станчо Станчев, Люси Георгиева, Цвети Христова, Грета Станева, Мира Ботевска. „Преди пет години те завършиха гимназии в Стара Загора. Някои от тях още продължават висшето си образование в различни градове, други вече работят, но продължават да се връщат в родния град, да се събират и да пеят във Вокалната студия, която тази година навършва 19 години. През цялото време, тези петима млади хора, от 4-5-годишни, не само участваха и са основа на Вокалната студия. Горда съм с тях, защото бяха благодарни и благодатна почва да посея траянските семена на прекрасната музика на легендарния състав „Траяна“, на който с музиката на Кирил Тодоров прославихме България – каза Лиляна Дойчева. – Горда и благодарна съм, че те осъществиха тази моя мечта – да приемат и продължат тази музика“.

В джаз-концерта всички участници в квинтета пяха солови парчета, класически хитове, джаз стандарти и „траянски джаз“ на Кирил Тодоров – „Дълга къпина“, „Чумпилче“ и „Връбница“.

Според Станчо Станчев, който вече е част от БТВ , „джазът на нас е свобода и богата музика . Фолклорните парчета са вдъхновени от джаза“.

Темата „Траяна“ и „Траяна глас“ продължи и на следващия ден. В матинето на пътуващия фестивал „Джаз в цялата страна“, организиран от FM- радио. Акцентът беше върху историята на „Траяна“ и мястото й в музикалния живот на България, Европа и света.

По повод 35 годишнината на легендарната група, Станчо Станчев е направил документален филм „Що е то Траяна?“ Части от него бяха излъчени и допълнени на живо от основателките на формацията Лиляна Дойчева, Надя Тончева и от маестро Кирил Тодоров. Заредиха се спомени за първите стъпки, за създаване на репертоар, за записи в радиото, издаване на първата дългосвиреща плоча, участие в „Златният Орфей“, десетки концерти, аплодисменти, проправяне на нова пътека в музикалната палитра. Красиви думи на благодарност и възхита от двама големи музиканти, които безвреме се преселиха в по-добрия свят – Хасан (Асен Смирнов) и Пони (Апостол Гурков).

Ще ми се да разкажа как и защо се създаде „Траяна“. Бях директор на Окръжен центъра за художествената самодейност. През 70-те -80-те години художествената самодейност в окръга беше много силно развита във всички жанрове. Имаше домове на културата, където се правеше високо изкуство. Пак по това време за всички състави се провеждаха общински, окръжни прегледи на художествената самодейност и национални заключителни етапи  на най-доброто.

Годината е 1985-та. Стара Загора е домакин на заключителния етап на Шести републикански фестивал на музикалната естрада. Отново подчертавам, че имаше много и хубави вокално-инструментални състави, бендове, вокални групи. След окръжния преглед, Стара Загора трябваше да бъде представена от първенеца ВИС „Импулси“. Но както често се случва в артистичния свят, след прегледа нещо се случи и „импулсите“ се саморазпуснаха (не ми се обясняват причините). Два месеца преди събитието, Стара Загора се оказва без състав, който да защити името като музикална столица. Това беше недопустимо!

Събираме се Димка Кабаиванова – секретар на НЧ „Родина 1860”, Лиляна Дойчева, която завеждаше художествената самодейност в читалището, Кирил Тодоров – изявен композитор на всякаква музика (без опери), диригент, капелмайстор, аранжор и пр. И започваме да умуваме какво може да се направи. Кирил вдига рамене и е категоричен, че нито има време, нито певци, нито се има представа за репертоар, който  да се научи и изпълни.

Никога не съм допускала пораженчество и  се заинатих, че трябва и ще се явим на феста. Буквално изнудих Кирил Тодоров да направи джазов аранжимент на любимата ми родопска песен „Вечеряй, Радо“. Събраха се и певците – Лиляна Дойчева, Надя Тончева, Пони, Хасан и Трифон Лангазов. И се започна – акапела. Втората бесен те избраха – „Мишел“ – акапела.

В журито бяха все мастити музиканти – проф. Александър Йосифов, проф. Георги Костов, Тончо Русев, Вили Казасян, Морис Аладжем, Роз Мари Статулова, Найден Вълчев, Найден Андреев…

Минута след изпълнението на „Рада“ препълненият салон на Профсъюзния дом (сега Културен център „Стара Загора) беше онемял от изненада и почуда. После гръмнаха аплодисменти. „Мишел“ предизвика фурор. Журито на крака аплодира „Траяна“, която близо 40 години още  продължава да бъде част от националното ни уникално песенно богатство.

Росица Ранчева