Да подкрепим децата без родителски грижи

Те не ходят на море, не посещават любимите си баба и дядо, не пътуват по екзотични места. Тях съдбата ги е отпратила в поредната социална институция – сами, под ключ, с един дежурен възпитател.
Нямаме право да показваме техните лица, нямаме право да разказваме техните истории. Историите на деца с изтощени сърца, деца на разделени или бедни родители, деца, загубили своите родители… Живеещи със стигмата „лишени от родителска грижа“.
Приятели на децата от ателие Прегърни ме / ателие,
Ето че дойде време за нашето лятно приключение!
Този път творческата ваканция ще се проведе в курорт „Елените“.
Средствата, които събираме са необходими за набавянe на „стоки от първа необходимост“ – малки куфарчета на колелца, защото дЕцата са маляци и влаченето на големи раници и сакове тежка задача, за транспорт на децата и екипа, за плажни масла, джапанки и надуваеми топки! За хонорари на порасналите художници, за сладолед на малките художници.
✨
Банкова сметка на сдружение „Прегърни ме“
BG12BPBI79401065728201
POSTBANK
✨
Можете да ни подкрепите и като изпратите дарителски есемес на номер 17777 с текст DMS ATELIE
От лятото на 2010 г. сдружение „Прегърни ме“ провежда два пъти годишно творчески ваканции за деца, и младежи, лишени от родителска грижа. Тогава живеем и мечтаем заедно 24 часа. Но най-силни и важни за нас са думите на нашите приятели.
Чуйте Georgi Gospodinov в предаването „Панорама“:
Проект „Защото в началото са децата…“ има за цел да даде възможност на 16 деца, лишени от родителска грижа, които посещават целогодишно творческите заниманията на ателие „Прегърни ме“, по време на десетдневна ваканция да открият своите таланти, да пресъздадат чрез картини своите мисли, мечти и емоции.
Десет дни заедно ще измисляме истории, ще рисуваме, ще се учим да плуваме и да ходим на пръсти в басейна!
* * *
Казвам се Milena Neyova, създател на ателие „Прегърни ме”. Искам да споделя с вас, които четете тези редове, и на които не е безразлична съдбата на тези деца – едно писмо, което получих преди много години; писмо от едно от децата на ателие „Прегърни ме“.
Писмо, прикрепено към подарък – картина.
Моето мотивационно писмо.
„Милена, знаеш, че не ме бива в говоренето и затова чрез тази не толкова хубава картина искам да ти благодаря. Ако не бяхте ти и Калина, кой знае какъв боклук щях да съм сега… Вие ми показахте какво е изкуство, приятел, родител, какво е да цениш, да вярваш, да уважаваш. Искам да знаете, че много ви обичам и благодаря на Бог, че ме срещна с вас. Благодаря и на вас за това, че се грижите за мен, че ми помагате, търпите и вярвате в мен. Много бих искал никога да не бях ви разочаровал. Искам да не ви разочаровам и занапред. Обичам ви и благодаря, че ви има. А.“
Публикувам го тук, за да отговоря на един приятел и всички, които бихте попитали: Какъв е смисъла от всичко, което правите? Нали после пак ги връщате по домовете?! Признавам, че има моменти, в които се чувстваме безсилни, че понякога надеждата отстъпва място на съмнението. Но когато получиш такова писмо, разбираш, че търпението, любовта и вярата са дали резултат. Че доброто е по-силно от злото. Че е трябвало и трябва да продължиш по пътя, стискайки здраво в едната си ръка ръката на приятел, а в другата – няколко отритнати, объркани деца. Които са ти се доверили. Днес порасналото вече дете (авторът на писмото) е част от екипа на ателие „Прегърни ме”.
С малки крачки, с отворени длани, с много доверие.
С търпение, обич, търпение, обич – както се грижите за „вашите деца”,
така можем да помогнем и на „нашите деца”.