Атанас Михов разговаря с природата

Послучай 145 години от рождението на Атанас Михов, Художествена галерия Стара Загора откри изложба с нворби на големия живописец

През 2024 година се навършват 145 години от рождението на художника Атанас Михов, който остава сред най-значимите имена в историята на българското изкуство. Той е един от основоположниците на съвременния пейзаж и изтъкнатите майстори в живописта.

От 08 юни 2024 г. в камерната зала на Художествена галерия – Стара Загора нашите гости и приятели ще имат възможност да се срещнат отблизо с пластичната и художествената образност на Атанас Михов в изложбата „Разговор с природата”. Сред подбраните картини в нея централно място заемат пейзажите с необятна гледка към Витоша, в които откриваме неговите импресионистични търсения и изявения му рисунък. Желанието да изучава природата и стремежът към пресъздаване на стаените емоционални състояния или моментите на съзерцание при всеки досег с нея характеризират творбите му.

В експозицията са включени 26 произведения, които представят различни периоди от неговото творчество. Творбите са притежание на Художествена галерия – Стара Загора, Национална галерия, Софийска градска художествена галерия и Художествена галерия „Димитър Добрович” – Сливен.

Експозицията може да бъде посетена до края на месец септември 2024 г.

Екип на изложбата:

Катя Тинева-Гюрковска, Росица Шидерова, Димо Димов, Илия Владимиров, Джулиана Гутова.

Снимки: Художествена галерия – Стара Загора / Миглена Колева

Атанас Михов е роден в Стара Загора на 24 септември 1879 година. Интерес към изкуството проявява още в най-ранните си години. В извадки от негови неиздадени спомени, публикувани през 1954 година в малката монография на проф. Борис Колев, четем: „Гдето видех по двора листче, все го обръщах да видя дали няма нещо нарисувано”. Първите стъпки на бъдещия творец са проправени от неговия учител по рисуване Георги Евстатиев. Той полага особени грижи за развитието му и го насърчава да продължи своето образование. През 1897 година Атанас Михов е приет да следва живопис в Държавното рисувално училище в София, където негови преподаватели са Иван Мърквичка, Антон Митов и Ярослав Вешин. Впоследствие Вешин ще остане за него „духовен настойник” във времето. След като учи още една година и половина композиция при Ярослав Вешин, през 1904 година Атанас Михов завършва. Оттук нататък проличава накъде ще поеме неговото творчество и къде може да открие своя източник на вдъхновение. През същата година със свои колеги отива в Самоков, където рисуват в продължение на две седмици, а след това заминават и за Рила. Красотата на планинските склонове и величествената природа го пленяват и оттогава до края на живота си остава верен на нея, като продължава да я изследва и преоткрива. За него Андрей Протич отбелязва: „… Михов като никой друг пейзажист третира всички части на природата с еднакъв интерес и еднаква сериозност, той преди всичко я изучава, схваща и предава в нейните най-съществени линии.“.

Въпреки своето желание да се посвети изцяло на изкуството, започва работа като учител по рисуване през 1905 година първо в Скопие, а след това в Силистра (1906-1910). Там той създава и своите картини „Ледове на Дунава край Силистра” и „Край Силистра“, които се определят като едно от големите постижения в българската пейзажна живопис. По това време, през 1906 година, Атанас Михов става съучредител на Съюза на южнославянските художници „Лада”. През 1910 година продължава своята учителска дейност в Разград и Русе (1913-1915). Рисува активно и взема участия в национални и международни изложби (Париж, Венеция, Рим и др.) Мобилизиран е в Балканската, а впоследствие и в Първата световна война. През 1920 година, като част от художествения живот на страната, Атанас Михов постъпва в дружество „Родно изкуство” и е сред учредителите и председател на  Дружеството на севернобългарските художници. Установява се в София през 1923 година и започва работа като учител в Княжево. Едва след 1932 година, когато приключва своята преподавателска дейност, се посвещава изцяло на живописта. За свой дом избира именно място, близко до Витоша. Там, от своето ателие с безмерна гледка към планината, рисува множество творби, запечатали многообразието от настроения и състояния, усещането за хармония и единение на природата и човека. Продължава да пътува и да пресъздава в картини местата, които го пленяват. Организира десетки самостоятелни изложби в София, Стара Загора, Пилзен, Бърно, Будевице, Крумац, Виена.

Атанас Михов умира на 21 януари 1975 година. И до днес той остава художникът, чието творчество ни разкрива онази невидима връзка и притегателна сила на вдъхновение и хармония, която природата има с него. С този, който умее да разговаря с нея и да се превърне в „певец на тихия пейзаж”, както го нарича Константин Щъркелов.