Как мини понито Митко направи незабравим празника на учениците в ЦСОП

Поводът да гостувам на Центъра за специална образователна подкрепа (ЦСОП) Стара Загора е празникът на децата от начална степен за края на учебната 2023/2024г. Сградата, която се намира западно от Митрополитския храм „Св. Димитър“, зад паметника на Васил Левски, е може би една от най-старите в града, но попаднала в ръцете на добри стопани, е малко бижу – отвън и отвътре. Навсякъде блести от изключителна чистота. Възможните ремонти са превърнали големите стаи в уютни класни стаи, кабинети, работилници, занимални... Огромните липови дървета в двора омайват с аромата си, а грижливи ръце са украсили стволовете им с разцъфнали саксиени цветя.

На 29 май 2024г. имахме тържество за края на учебната година за първи, втори и трети клас, разказа директорката Еленка Иванова.- Реших, че ще направим нещо по-интересно, с което празникът да бъде незабравим за децата. Решихме това да е открито занятие с животни. Нашите ученици обичат да пипнат, да видят, още повече, че голяма част от тях не са ходили на село, не са видели живи животни. Купих и донесох за часа декоративни зайчета -холандско джудже, които отглеждам. Отделно донесох три скурмучета и една костенурка. Черешката на тортата трябваше да бъде понито, което купих преди 3 месеца. Докарахме го с каручката натъкмен и много сладък. Широко отворихме вратите и Митко се появи като герой от приказките.

Митко е много мъничък, а момчето което го водеше – много високо. Контрастът беше още по-голям. Всички онемяха най-напред, но веднага след това започнаха да го пипат, да го галят…На капрата беше качена млада жена, облечена в национална носия, а до нея малко детенце. Убедена бях, че децата ни по-лесно ще се престрашат да се качат в каручката, ако там има жена и дете. Видяха, че нищо страшно няма. Нямаше дете, което да не се е качило с готовност и радост. „Маршрутът“ беше до паметника и обратно в двора. Едно от децата, което е по- хиперкенетично и майката през цялото време го гонеше , на въпроса от таткото дали иска да се качи на каручката – кимна с главичка в знак на съгласие. На каручката на Митко то така се укроти…Абсолютно всички деца се качиха на каручката, което е голямо постижение. Митко има и седло, което при откриване на новата учебна година през месец септември, ще пробваме децата да го яздят…

Видях Митко в един двор, много ми хареса и го купих, сподели Еленка Иванова.- Виждала съм най-различни понита, но Митко е пони -джудже. Въпреки че е на 3 години, висок е едва 60 см. Беше 87 кг, но може вече да е 90. Голям сладур е. Отглежда се в село Хрищени от Живко Лечев. Той направи каручката. Беше му трудно, защото беше правил и други, но за такова малко животно – за първи път. Купихме всички необходими части – дървен материал, метални части, колелета …Докарахме „пеещата“ каручка в двора на Центъра. Арттерапевтът ни Дора Пенкова с още една колежка – Дойка Караджунова я оцветиха и украсиха. Направихме седалки, тапицирахме ги да им е мекичко на пътуващите. Изнамерихме Тодор – голям специалист, който дойде, взе му мерки и му направи необходимите муниции.

До този момент Митко не беше впряган, но за два дни свикна с новото си предназначение.

Убедена съм, че децата никога няма да забранят първата си среща с много малкото конче“, – сподели възторжено г-жа Иванова.

Всяка учебна година децата в ЦСОП са около сто – от предучилищна до 12-ти клас. Обучението изцяло е с практическа насоченост. Тази година 7 са абитуриентите, успешно завършили 12 клас .

Характерно за това учебно заведение е, че всички ученици са с персонални учебни програми и планове. Обучението е доста по-различно от другите училища. Взаимства се от задължителната програма на Министерство на образованието и науката като се приспособяват към възможностите на децата. Оценката изцяло е с качествен показател, на база техния учебен план и се следи до каква степен е усвоено всичко, заложено в личната план-програма.

В ЦСОП работят общо 30 души, от които 23-ма са специални педагози. Сред тях са арттерапевт, логопед, психолог и рехабилитатор, които с огромно старание, търпение и обич работят с всяко дете поотделно. При повечето ученици не става дума за заболяване, а за състояния. При аутистите няма един с един да си приличат и затова трябва да се насочат там, където ще бъдат най-добре.

Много деца идват в по-късен етап, когато се е задълбочило чувството за малоценност поради факта, че не могат да се справят като останалите деца в детската градина или в общообразователното училище- обясни г-жа Иванова. – Идвайки в Центъра, тъй като нашите паралелки са маломерни – 4-6 деца, има достатъчно време за индивидуална работа. Независимо че всяко дете е с индивидуален учебен план, учителят има достатъчно време, спокойствие и търпение да обърне внимание на всяко от тях. От друга страна то усеща, че неговите възможности са оценени и то може и се старае повече. Използват се различни методи, например поощряването. Тук децата се чувстват много добре. Факт е, че когато излизат във ваканция, някои плачат и искат да останат при нас. Имаме едно дете, за което майката моли да си празнува при нас рождения му ден. В къщи -не желае. Тук се чувства най-добре, тук са всичките му приятели, тук получава необходимото внимание и среда. Когато дойде, беше на количка. За радост – проходи. Сега вече е в пети клас. Ефектът от работата на специалистите с родителите е много добър. При повече от децата, освен интелектуалните, имат и придружаващи заболявания -двигателни, сензорни; има хиперактивни деца, с епилепсия…но това са нашите прекрасни деца и ние ги обичаме като свои“.

През последните години се увеличават видимо аутистите и със Синдром на Даун. Децата със Синдрома е единственото състояние, което още в утробата на майката се открива. Всички те си приличат по външен вид, с монголоидния тип, чертата на ръката, набраздения език, по-рядката коса…Приличат си и по това, че са много емоционални. Обичат да пеят и да танцуват. Много са любвеобилни, винаги са готови да помогнат на по-малките, на по-слабите…Наблюдението е, че при всички деца в Центъра няма злоба, няма обиди, псувни. Никой не докосва цигари, наркотици, енергийни напитка.

Всичко, което се поднася на учениците е под формата на игра, за да може детето да има любопитство и да му е приятно. При тях всичко се постига чрез предметно-образното мислене. Нагледността е над всичко. Трудно приемат абстрактните неща. Затова, освен картинка да се покаже, се търси и на живо показване, да го възприемат чрез всички сетива. Освен това и да е интересно подадено. Играейки да учат. В общообразователното училище голяма част от учебния материал е абстрактен и е невъзможно да го разберат и научат.

Главната цел на обучението е да се подготвят децата за по-самостоятелен живот. В момента се преподава само една професионална специалност – работник в заведение за хранене и развлечение . Целта е да могат да подредят масата, да сервират, да помагат при подготовка на храната, да измиват съдовете…Въпреки това, те продължават да искат да се научат да плетат, да шият, да тъкат на станчета…Преди години се е изучавало дървообработване, тапицерство и шивачество. Но сега децата са с по-сериозни нарушения и е рисковано да бъдат сред машините.

Много от децата притежават различни таланти. Два пъти са правени самостоятелни изложби. От едната изложба за Коледа, с рисунки от децата, е направен много елегантен календар.. Скоро в Културен център „Стара Загора“ е проведен концерт, изцяло с участието на децата от ЦСОП- възстановка на лазаруване от момичетата и кукери- от момчетата, солисти и др.

Центърът е на пряко подчинение на Министерство на образованието и науката, т.е. и издръжката изцяло е държавна.

Еленка Иванова е директор на Центъра за специална образователна подкрепа (ЦСОП) – Стара Загора. От 25 години е директор на тази институция, в нея работи от 35г. Завършила е „Специална педагогика“ в София и Благоевград. Има втори клас квалификация. През цялата си трудова биография се занимава само с деца със специални потребности.

Росица Ранчева