След половин век майсторът на сграфито паното „Велчова завера“ дойде да види творбата си

29.05.2024 Ана Райковска  , в. „Борба“ Велико Търново

В Търново всички пана са запазени, а в Стара Загора ги унищожиха, казва Тодор Ковачев

82-годишният монументалист и доайен на старозагорските художници Тодор Ковачев, участвал активно в създаването на сграфито паното „Велчова завера“, дойде за ден във Велико Търново, за да види как върви реставрацията му от Милен Джановски.

За нея той научил от медиите, а от Града на липите го докарал лично Христо Гелов, син на автора на творбата Никола Гелов, който също е в старата столица. Любопитни подробности около творческия процес Тодор Ковачев разказа за в. „Борба“.

Всъщност уникалното е, че сграфито паното било направено от двама души, възпитаници на Никола Гелов, само за три денонощия.Другият е Христо Танев, вече покойник. Тодор Ковачев е от четвъртия випуск на Факултета по изобразително изкуство, когато университетът още е бил Висш педагогически институт. Завършил е през 1971 г. специалност „Стенопис“. „През 1974 г. бях вече един млад, но преуспял монументалист. Екипът беше оформен спонтанно. Гелов първо се обадил на Христо, а той от своя страна на мен и ми каза да си стягам багажа, защото учителят ни има нужда от нас и ни вика по спешност. По-късно разбрах, че професорът има здравословни проблеми, възстановява се след операция и по никакъв начин не може да върши физическа работа. Инструментите ми бяха в комбито, запалихме колата и пристигнахме в Търново. Аз въобще не се замислих, пък и колегата, защото предположихме, че става дума за нещо голямо.

Настанихме се в хотел „Янтра“, облякохме работните дрехи и започнахме. А технологията е следната: заковават се летви, на тях картонът с рисунката. Гелов ни даде снимки на детайли и изрязването го правихме по тези снимки. Разпределихме си ние с Христо участъците, учителят ни гледа отдолу и ни контролира. Майстор полага мазилките по график. Първо се слага един слой, на сутринта вторият, а после и третият, за да бъдат влажни и да може да се изкопира добре. След това започваме да режем с инструментите. Имахме много голям опит, защото преди „Велчова завера“ бяхме правили с Христо 3-4 в Стара Загора. За три денонощия свършихме паното, което е от 67 квадратни метра. Радвам се, че Гелов ни имаше пълно доверие и избра нас. Но той познаваше работите ни още като студенти, помогна ни и за първото ни сграфито. Просто му върнахме жеста, за пари и пазарлъци не ставаше и дума. Не ни и тежеше, защото бяхме млади момчета – аз на 32 години, Христо – на 31. Не помня месеца, било е или пролет, или есен, защото в горещо време сграфито не се прави, тъй като бързо се изпарява влагата на мазилката. Пък и минаха 50 години оттогава“, спомня си художникът.

ХРИСТО ГЕЛОВ ЩЕ ВЪЗСТАНОВЯВА ЛИПСВАЩИТЕ ЕЛЕМЕНТИ ОТ ЕМБЛЕМАТИЧНОТО ПАНО

Своите спомени покрай създаването на паното „Велчова завера“, макар и оскъдни, има и прочутият в цяла Европа иновативен художник Христо Гелов. Тогава 58-годишният творец бил на 9 години: „Въртях се около мазилките, когато ги оцветяваха, а баща ми търсеше гасена вар, защото при тази техника е много важно да я има. Трудно беше да се намери. Тодор ми припомни, че след като татко направил едно мокро фреско през 1969 г., някъде около Първа гимназия бяха заровили гасена вар. Това си спомням – как ходеше да я търси, като говореше със съседи и учители. Но така и не я намериха, доставиха я от друго място“.

Още от 2019 г., когато екипът на Милен Джановски започна да реставрира трите пана, Христо Гелов се интересувал какви материали се използват, за самия творчески процес.

Преди да се пристъпи към четвъртото, на баща му и най-увредено, той разбрал от Милен Джановски, че първоначално официалното становище било да събори и да се направи наново. „Веднага възроптах, успях да се срещна с кмета, да му обясня кой е Никола Гелов за Велико Търново. Даниел Панов взе молбата ми присърце и благодарение на съдействието му, не се стигна до това безумие“, обясни Христо Гелов.

Така художествената реставрация на сграфито паното „Велчова завера“ станала негова лична кауза и решил да се включи в екипа, който смята да запази оригиналния вид на творбата.

Без сам да е специалист, той се консултирал с реставраторите жена му Патрисия и Миглена Прашкова. Затова се и наема да възстанови липсващите участъци. „От 2002 г. е протоколът за лошото състояние на паното. Сега сме 2024 г. То 22 години е оцеляло на всякакви тежки атмосферни условия, на големи течове, значи иска да оцелее. И ние трябва да направим всичко възможно да го спасим“, споделя синът на автора.

Той сам определя работата си като помощ за Милен, защото познава техниката, тъй като има изпълнени няколко пана. На едното помагал на баща си Никола Гелов, то било 160 квадратни метра и го правил екип от 12 души. И мисли, че и сега може да бъде полезен.

Благодарим на Ана РАЙКОВСКА за съгласието да публикуваме нейната „Велчова завера“.

Долап.бг

Сн: От ляво надясно Христо Гелов, Тодор Ковачев, Милен Джановски