Пред огнения дух на България – шапки долу!

На 2 юни, точно в 12:00 ч., сирените в цяла България ще завият в памет на Христо Ботев и на загиналите за свободата на България. Няма друг народ по света като нашия, който макар само за 3 минути, да застане прав, да сведе глава, да направи кръстен знак и да си спомни за Христо Ботев – огненият дух на България, който писаното с перото, запечата с кръвта си.

ДУМИ ЗА БОТЕВ

„Тоз, който падне в бой за свобода,

той не умира…“

Едва ли има българин, който да не знае чий е този стих, кога и по какъв повод е написан. Стих, превърнал се в епитафия за своя автор.

Пред величието на Ботев стоим смълчани! Не само заради саможертвата! Не само заради гениалната поезия и острата публицистика, но и заради онова хъшовско, непокорно и непокоримо, което Ботев носи у себе си и което, сигурна съм, всеки, тайно или явно, в един или друг момент от живота си е искал да притежава. Смелостта и привилегията „силно да любиш и мразиш“! Силата и свободата да извикаш „Тежко, брате, се живее между глупци неразбрани!“. И не само да го обявиш, но и да защитиш с живота си правото на по-добър и по-справедлив свят.

На повечето от нас като че ли сега-засега ни стигат сили и кураж да изкрещим само „Тежко, тежко! Вино дайте!“. Но щом изтрезнеем… „забравяме думи и клетви“.

Краткия си път между рождението на 6 януари 1848 година и легендарната смърт на 2 юни 1876 година, Ботев успява да извърви смело, бурно, неповторимо. На 18 години прописва, на 24 – става известен, на 28 – безсмъртен. Ботеви са думите „България не е в гроба на своето преминало, а в люлката на своето бъдеще“. Наши грижа, дълг и право са да помним миналото и да градим настоящето и бъдещето. Да не се люлеем в люлката на физическото и духовно робство. Да не „чакаме и ний ред за свобода“.

Ботев сля мисъл, дела и стих в едно свещено триединство. Както отбелязва Захарий Стоянов „хора като него, с неговите идеали и чувства не са подсъдими на обикновените за всекиго съдилища. Тях съди историята и потомството“.

Ние, потомството се прекланяме и коленичим пред живота и саможертвата на Христо Ботев!

Снежана Маринова