Ели СКОРЧЕВА:”На „Златната липа“ за първи път се почувствах звезда“

На 2 юни 2024г. се проведе открита пресконференция -среща с актрисата Ели Скорчева – носител на Голямата награда на Международния кинофестивал „Златната липа“ за цялостно творчество.Харизматична, фина, деликатна, тя непринудено предразположи публиката, преизпълнила фоайето на Старозагорската опера.

Моят път в киното започна с категоричното ми, обосновано, дълбоко мотивирано нежелание да имам каквото и да било общо с киното- започна срещата-разговор любимата българска актриса.- Бях си забранила да участвам в кино, защото за малко да си изгубя възможността да вляза във ВИТИЗ, заради това, че докато кандидатствах в „Синята лампа“ никак не ми хареса това, което видях. Целият хаос, липсата на организация, няма стиковане на информацията…Аз съм подреден човек и до степен, че когато едно време се пишеха картички, дори си правих каталог на кого какво съм написала, за да не се повтарям.

Реших, че край на киното! Резултатът Ви е ясен! Това постигнах с заричането.

Трябва да отбележа огромната роля на Въло Радев в това, че аз съм в киното и целия мой път в киното. Защото заради неговото настояване и неговият екип, отново се върнах в киното след „Синята лампа“.

Защо преди 30 години излязохте от киното и след това се завърнахте?

Върнах се заради обемната, мащабна и много отговорна задача, която ми предложи Стефан Командарев. Спрях да се занимавам абсолютно съзнателно след като няколко години след 1994г., когато е последната ми работа в киното. След това започнах да получавам много компромисни предложения. По-възрастните вероятно си спомнят, че имаше един много дълъг период за киното и театъра, които бяха гробовни. Те умряха, защото отпадна държавното финансиране в изкуството и не беше заменено с нищо ново.

Пари за изкуство даваха хора, които налагаха своя вкус. Пари тогава имаха само мутрите. Затова се отказах веднъж завинаги, защото нямаше перспектива…Реших, докато съм на върха и за да не изтлявам бавно и унизително, с компромисна работа.

Трябва да Ви кажа, че много мои колеги постъпиха също като мене. Само че те нямаха моята популярност и затова за тях не се знае. Има много хора, които си смениха професиите, които си загубиха живота. Един от тях е Ивайло Джамбазов, който се самоуби по този повод.

И какво правехте през тази толкова дълга пауза?

Бях длъжна да слагам храна на масата, защото вкъщи има една уста, която не може да бъде напълнена никога, вечно вика „дай“ и това е хладилникът. Завърших второ висше образование, финансова специалност. Работех като маркетинг-директор в една компания. Работила съм като счетоводител, касиер и приключих кариерата си като чистачка, като мениджър на екипа на чистачките и техниците във фирма, която се занимаваше с обслужване на обществени сгради, но и аз чистех, наравно с останалите ми колеги. Всички те бяха поне с едно висше образование. В моя екип имаше дама, която е била ръководител на екип в БАН, имаше две счетоводителки, учителка…

Средното ми образование е техническо. Завършила към техникум по строителство и архитектура в Пловдив. И това ми помагаше, защото част от работата ми беше в строителна компания.

Кои са любимите Ви партньорства?

Нямам не любими партньорства. Общувам много лесно с колегите си и успявам да ги накарам да общуват пълноценно и щедро. Ако почна да изброявам, ще пропусна някой, но разбира се най-впечатляващото, най-първото е това с Антони Генов. Изумена бях от таланта и моженето му, от актьорската етика…Само много добри неща мога за кажа за него – светла му памет…Всички, всички, с които съм работила… Освен това – Богдан Гришев, с Коста Цонев съм играла много. Той ми е играл свекър, баща, съпруг… Изключителен актьор беше Коста. Не толкова фрапантен и впечатляващ, но той не беше и толкова театрален. Той много по-съвременно присъстваше в сравнение с колегите от неговото поколение. И затова беше смятан за битов актьор, но той беше много житейски верен с огромно документално присъствие…

Казахте в началото на срещата ви, че в киното Ви е върнал Въло Радев. Моля споделете какъв човек и какъв професионалист беше той?

Щедър! Щедър да те приласкае, да си помислиш, че си единствения най-важен на света за него. Той успяваше у всеки да създаде това впечатление. Не зная как намираше начин, но отделяше толкова много време на всеки един от нас. Имала съм толкова много срещи с Въло и преди да започнем снимки. Много месеци преди това. Много уроци съм получила от него. Той беше човекът, когато ме поканиха за пробни снимки за „Бариерата“ каза не! Не влизай в коловоза на лудичките мадами, защото няма да можеш да излезеш от него. Избери си нещо съвършено различно. И аз две години след „Адаптация“ не приемах предложения. Отказвах, отказвах, отказва до „Търновската царица“.

Какво момиче бяхте, за какво мечтаехте, след това като млада жена и сега на зрялата си възраст за какво мечтаете?

Същите мечти, които имах като дете, като момиче имам и сега: Да съм най-добрата актриса в света, но това не само аз да зная, а всички около мене. Звучи като зверска амбиция, но аз не съм амбициозна в традиционния смисъл на думата. Не искам да се съпоставям с останалите. Искам да се самоизмервам със себе си. Искам всеки път да се надскачам. Искам всеки път, това което правя, да е по-добро от предишното.

Кои са другите Ви таланти?

Страхотна готвачка съм. Наистина. Рисувам сръчно, но не кой знае колко талантливо. Доста сръчни ръце имах и правех много неща. Даже приятели са ме молили да им опаковам подаръци, защото използвах камъни с дупки, мъниста, пера, всякакви природни материали. Сега ръцете ми са леко нестабилни… Имам доста ефективно мислене по отношение на интериорния дизайн…

Имате ли връзка със Стара Загора? Как приехте наградата „Златна липа“?

Стара Загора присъства в живота ми много отдавна, защото моя любим дядо Петьо е от Чирпан . Една от сестрите му живееше тук и били сме много пъти на гости. Докато работех като маркетинг-директор тук имахме офис и много пъти съм била. Винаги съм харесвала този град. Не очаквах, че по този повод ще се свърже отново с живота ми. Но харесвам града много.

И още нещо: На нито един фестивал не съм се чувствала така комфортно и толкова обгрижвана, както на „Златната липа“. Безкрайно съм впечатлена от отношението на Маги, на всички, които го правят. Това е първият път в живота ми, в който се чувствам като звезда.

Как възприехте Блага?

Възприех я много от раз. Но много трудно я постигнах. Много усилия положих, много месеци работа и за щастие Стефан Командарев е от тези режисьори, които репетират. Много голям фен съм на репетициите за кино. Те никога не вредят и могат да свършат добра работа за хора, които си познават занаята. Те могат да навредят само на този, който разчита само на чисто емоционално присъствие, без да е подплатено с логика. За мене актьорската работа има много общо с математиката. Това е алгоритъм. Просто трябва и двете половини да са еднакви, да има логика в това което прави човек, да му е ясна целта, задачките и да му е ясен пътя по действен, а не емоционален начин. Страстите и емоциите трябва да останат за публиката.

Как Блага Ви промени и физически и духовно?

Блага ме промени страшно много чисто физически. Тези, които са гледали филма го знаят. Тези които не са -ще видят. Това се случи постепенно в рамките на няколко месеца. Когато се видях в огледалото толкова стара и безнадеждна, разбрах че съм постигнала Блага. Много бързо се отървах от нея. В рамките на една седмица Блага излезе от мене.

Имаше още много въпроси, изявления, аплодисменти…После се състоя другият традиционен ритуал. В алея „Златната липа“ Ели Скорчева посади 11-тото дръвче. Целуна го и му пожела :“ Расти красиво, бъди здраво и цъфти“. След това откри „Звездата на славата“.

Росица Ранчева

PS: Използвани са въпроси и на други присъстващи