Когато липите цъфтят, разнежва се Стара Загора

01.06.2024 Долап.бг

Започна най-романтичното време на Града на липите. Навсякъде ухае на пролет, на младост, на любов, на романтика.

Когато липите цъфтят, разнежва се Стара Загора и предизвиква перото на поетите да нарисуват с думи това невероятно ухание.

Липата (Tilia) е род дървета, който включва около 40 вида. Разпространена е в умерения пояс на Северното полукълбо- Европа. Азия и източната част на Северна Америка . Някои видове са диворастящи. Липите достигат височина от 20 до 40 метра, a листата им са сърцеобразни. Виреят добре на влажни и сенчести места. Цветовете приличат на малки чадърчета с жълтеникав цвят, имат силен аромат и се използват за направа на чай. Липовият цвят има дезинфекционно, противовъзпалително и диуретично действие.

Употреба

Чаят от липа се прилага катари на горните дихателни пътища, ларингити, трахеобронхитни и други температурни състояния. Чаят има леко диоретично средство и е подходящ за заболявания на пикочните пътища. Запарка и отвара от липа се прилагат външно за гаргара при заболявания на гърлото и устната кухина, а само отварата е подходяща за външно приложение при изгаряния, кожни обриви, ставни болки, възпалени хемороиди.

Преди години попитах ясновидката Момера Пенчева за подробности около липата. Тя ми съобщи, че това е космическо, божествено дърво, всички части на което – листа, цвят, ствол, корени се използват от човека за различни потребности.

Сега са прочетем стихотворения, посветени на липата:

ДЪХЪТ НА МАМА

Отново до мен си. Усмихваш се, мамо.
А минаха толкова много лета…
Отпускам глава върху твоето рамо,
край нас – аромат на липа.

Постлала си старите вестници, зная
и съхне по тях на липата цветът.
И днес, както някога, в моята стая
потайно вълшебства блестят.

Прегръщаш ме, мамо, и думи не трябват,
отгатва сърцето ти всичко за мен.
Сладни тишината, сладни като хляба,
разчупен с любов в тежък ден.

Съзнала отдавна, че по-свято нещо
от майчина обич и болчица няма,
горещо се моля по-дълго да сещам
дъха на липи и… на мама.

Ивелина Радионова

РОДНА СТРЯХА
Бяла спретната къщурка.
Две липи отпред.
Тука майчина милувка
сетих най-напред.

Тука, под липите стари
неведнъж играх;
тука с весели другари
скачах и се смях.

Къщичке на дните златни!
Кът свиден и мил!
И за царските палати
не бих те сменил!

Ран Босилек

СТАРА ЗАГОРА