„Магическият квадрат” от Четвероевангелието на цар Иван Александър

Какво е това загадъчно изображение? Това е прочутият т.нар. „магически квадрат” от Четвероевангелието на цар Иван Александър, което се намира в Британската библиотека в Лондон. Някои наричат този магически квадрат (това е математически термин) още и царската исихия или „шифърът на Иван Александър”.

Какво загадъчно има в него? Нека преценим. Самото евангелие е с уникална изработка, а въпросното изображение е създадено не по-късно от 1356 година. Самият квадрат е съставен от букви, които изписват по различни начини словосъчетанието „ЙО АЛЕКСАНДРА ЦАРЯ ТЕТРАВАГГЕЛ”, т.е. „Йоан Александър Цар Четвероевангелие”. В центъра ясно се откроява кръст от букви с по-тъмен цвят. Интересен е и ромбът, изграден от характерната старобългарска буква „ѣ” (Ят).

През 2007 година българският учен Екатерина Димитрова заявява, че в основата на „квадрата” е залегнала бинарна формула за математически растеж, като името на българския владетел може да бъде прочетено по почти 11 милиона различни начина. Точната цифра е 10 816 624, а изводите се базират на математически комбинаторен анализ на британския учен от индийски произход и доктор на математическите науки – Рахул Савани, който към онзи момент е преподавател в изключително престижното Лондонско училище по икономика. По стара нашенска традиция, при излизането на тези изследвания, научната общност се разделя на такива, които упрекват авторката в увлечение по езотеризма, защото тя предлага интересен прочит и на цялото евангелие, и на такива, които приветстват изследванията. Има и хора, които търсят в магическия квадрат скрити послания. През 2008 година д-р Рахул Савани (той днес вече е уважаван професор) и проф. Живко Желев дори изнасят кратко експозе за „квадрата” в Европейския парламент в сесия, посветена на културното наследство. Интересен факт, който вече сме позабравили.

Защо ви разказвам тази история? Не казвам, че авторът на това прекрасно българско евангелие е познавал през 14 век сложни математически системи. Магически квадрати от сходен тип има и в Индия и Китай, но и този в нашето евангелие е факт. Друго обаче е много по-важно. Това творение е доказателство за нещо, в което няма нищо магично, но е по-силно и от магия, а това е чудото на Търновската книжовна школа. Книжовна школа, показваща цивилизационното ниво на онази средновековна българска държава, която блести дори и в мига, в който започва пътя си към своя залез. И най-важното – това са духът и вярата, които са заключени в този квадрат, но бликат от него, сякаш търсейки своя ключ.

Росен Петров

Ятовата гласна не е буквата Я и днес не присъства в българската азбука. Ѣ, ѣ или Ят, двойно Е или Е-двойно е името на 32-та буква от старата кирилица – ѣ, или на 33-та буква от глаголицата – Ят, както и на звука, който те предават.

Кирилската Ят вече не се използва в официалния правопис на нито един славянски език, но продължава да се употребява в църковнославянските текстове. Понякога вместо Ят погрешно се използва приличащата графично на нея Ъ или буквата от сръбската кирилица Ђ.

В края на 19 век започват опитите да бъде премахната тази буква. Българското общество е разделено на две в тази връзка. Едни искат премахването, други – запазването на Ятовата гласна. Правителството на Стамболийски прави правописна реформа и я маха. След това Ятовата гласна е върната в българската азбука от Александър Цанков. През 1945 г. социалистическата власт провежда правописна реформа, с която Ятовата гласна Ѣ и Големият юс – Ѫ се изхвърлят трайно от употреба.

През последните години все по-силни стават гласовете в българското общество, които настояват за връщане на Ятовата гласна в нашата азбука. Мотивите за това обобщава Петър Дънов.

Учителя много пъти повтаря, че Ѣ е знакът на славянството. Това е кардинален космически знак, знак на Бога.

До началото на 20 век този знак присъства извезан със златни конци в горната част до дръжката на бойните знамена на славянските народи. Чрез този Божествен знак България е освободена от 5-вековното турско робство. Петър Дънов уточнява, че Ѣ е създаден от числата 1 и 7 като  Сатурнов знак, образуван от съвпада на Сатурн и Слънцето. Действа поразяващо с положителна сила върху живота на Земята, подобно на светкавица и мълния във времето и пространството.

„Ѣ съедини Небето и Земята, в която дойдоха и се заселиха българите. И България стана Дом Господен. Ѣ е знамето на Ангел Елохим, който е ръководител на България и на целокупното Славянство. Това е звездата, която държи в десницата си и от която излиза Сила и Мощ от Небето и раздава Светлина на земята, Виделина за Небето и Слова за синовете Божии, населяващи Небето и земята”, казва Създателят на Бялото братство.