Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност

Честит празник!

Днес за четвърти път честваме празника с новото му име. От 09.12.2020 г. празникът е официално преименуван след гласуване в Народното събрание от „Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост“ на настоящото „Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност“.

24 май е един от най-светлите български официални празници. На тази дата честваме Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. Денят на светите братя Кирил и Методий е отбелязван като църковен празник (на 11 май) преди XII век, но за първи път е честван като национален Ден на просветата през 1851 година в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров.

Празникът на Кирил и Методий се отбелязва през Възраждането и сред имигрантите в Румъния и Русия, сред българските студенти в чужбина, сред българите, заточени в Диарбекир.

Кирил и Методий

Според Пространните жития светите братя са родени в Солун – Методий около 815-816 г., а Константин–Кирил през 827 г. в семейството на византийския военоначалник Лъв  и съпругата му Мария, за която се предполага, че е била славянка.

Методий става архонт, управител на област, населена със славяни, а Константин завършва Магнаурската школа, където изучава граматика, поезия, риторика, аритметика, астрономия и др. с отличен успех. По-късно той става преподавател в школата и печели прозвището „Философ”.

Около 855 година Константин-Кирил Философ създава глаголицата и за това свидетелства „Сказание за буквите“ на Черноризец Храбър. С нея се слага началото на голямото просветителско и книжовно дело на братята. Те превеждат от гръцки на старобългарски език най-необходимите богослужебни книги и така полагат основите на старобългарския литературен език.

Кирил умира в Италия на 14 февруари 869 година и е погребан в базиликата „Св.Климент” в Рим. След смъртта на брат си,  Методий продължава да разпространява писмеността до смъртта си през 885 година.

Глаголица и Кирилица

Думата „азбука“ произлиза от имената на първите две букви от глаголицата – азъ и боукы. Английската дума за азбука „alphabet“ пък се получава от имената на първите две букви от гръцката азбука – алфа и бета.

Глаголицата е азбуката, създадена от Кирил. Тя представлява система от графики и се е състояла от 38 букви, предназначени да отразяват съвсем точно звуковите особености на старобългарския език. Кирилицата е създадена към края на IX век вероятно в Преславската книжовна школа. Традиционно тя е приписвана на Климент Охридски, а името й – в чест на св. Кирил – Константин Философ, на когото Климент Охридски е ученик. Тази азбука включвала 24 букви от гръцката азбука. Към тях били добавени още няколко букви, които отразявали спецификите на старобългарската реч.

Кирилицата и глаголицата се ползвали едновременно в продължение на няколко века. На глаголица били писани църковните книги, а на кирилица – светските. Постепенно обаче новата азбука изместила глаголицата. В средата на осемстотната година високата просветна стойност на стореното от дейността на Солунските братя е оценена по достойнство от Паисий Хилендарски в неговата „История славяноболгарская“.

В нея той отделя цяла глава, озаглавена „За славянските учители“. Примерът му е последван от още два исторически труда, в които се споменават Кирил и Методий и тяхното дело.  Това са „Зографската история“ от 1785 г. и „История вкратце о болгарословенском народе“ на йеромонах Спиридон.

През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на училищния химн с първия си стих „Върви, народе възродени“.  Химнът е озаглавен „Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи“ и включва 14 куплета, от които днес се изпълняват най-често първите 6.

Празникът

24 май като празник на братята Кирил и Методий днес се отбелязва и в Русия, Чехия, Северна Македония и други славянски страни. В Русия се чества за първи път през 1986 г. по инициатива на мурманския писател Виталий Маслов – в Мурманск е най-северната точка, където има паметник на братята Кирил и Методий.

Празникът е и официален в Северна Македония, където се отбелязва подобно на празнуването му в България – с много цветя, песни и тържества на ученици и студенти.

В Чехия денят на Кирил и Методий е официален празник на 5 юли, когато недалеч от Бърно, на мястото на столицата на Великоморавия, от която е останал само манастир, се събират хиляди хора да отбележат деня на братята. Паметник на Кирил и Методий има на Карловия мост в Прага, а в катедралата „Свети Вит“ на Пражкия град на витраж е пресъздадено делото на светите братя равноапостоли.

Празникът е с ново име от декември, 2020 г.

Източник Обекти.бг