Дария Стоянова, която пише стихотворения и песни и сънува Вселенската Мъдрост

24.05.2024 Долап.бг

„Новите деца са около нас. Те могат да ни поставят в различни ситуации и да се почувстваме като малки. В сравнение с тях ние се опитваме да бъдем повече слушатели.”

Още не мога да изляза от преживяването си /един двучасов разговор/ с Дария Стоянова– десетгодишна умница, лауреат на поетични конкурси, ученичка в 4 клас на 6 Основно училище „Свети Никола” в Стара Загора. Поводът за разговора са двете големи награди – две първи места от два Национални поетични конкурса, които Дария завоюва само през този месец май 2024 г. Светлокосата умница пише стихове от преди две години и вече има събрани за стихосбирка. Има и много други награди от конкурси, за които ще прочетете най-долу.

Имаме кратко време съвсем в началото на разговора ни да се запознаем с Дария и тя да си позволи да ми се довери. С майка и Ваня Жекова /преподавател по статистика в Тракийски университет/ се знаем отдавна и започваме с рождената дата на Дари, която ни гледа съсредоточено. Датата е 9 декември, на която е родена и моята дъщеря Жени. Още един талантлив в словото Стрелец! /Дари е на път да ми се довери…./

Хайде да се представиш на хора, които не те познават, но да започнеш като в приказките с „Имало едно време”….

Имало едно време едно момиченце. То се казвало Дари и било на 8 години. Един ден, когато то било в Бургас и гледало морето, му дошла наум една песничка – в музика и стих. Вдъхновило се от Бургас и неговите забележителности. Оттогава това детенце започнало да пише стихотворения и разкази…

А ако те провокирам да напишеш с акростих името си и да се представиш пред хората, какво би написала?

Даровита

Артистична

Радостна

Игрива

Ярка

Супер!Айде сега направи същото, само че в стих!

Да сбъдвам мечтите си е чудесно,

А дали е лесно?

Разпери крила

И полети!

Ярка искра в сърцата остави!

Чувала ли си за японската поезия „хайку”?

Да, чела съм хайку, но не ми допада. Помня едно наградено такова стихотворение

„Тази нощ фазанът се скри в хралупата. Къде ли ще спи той?”

Добре, няма да ти давам задача за хайку. Ти как ги пишеш стихотворенията – на ръка или на компютъра?

Пиша ги на хвърчащи листчета, а мама ги преписва и запазва в компютъра.

А имаш ли си дневник?

Имах, но се счупи ключалката.

Броила ли си, в колко конкурса си участвала?

Ами…в 5-6.

Видях стихотворението ти за щастието и много ми хареса. Опиши ми щастието с изречения.

Щастието, според мен, се крие в малките неща. В нещата, които наистина имат смисъл. В нещата, които могат да зарадват дори и най-малкото същество на света. За мен е важен жестът. Аз обичам да правя жестове и да помагам на тези, които имат нужда.

Имаш ли посветено на някого стихотворение?

Имам едно посветено на дядо – „Скучен дядо” – и за него имам музика. Имам стихотворения за животни – например за котката, за змията, за прасенцето Джуджи, както и стихотворения за природата и за възрастни .

Добре,тази музика откъде идва? Защото пееш във Вокална студия „Усмивки” ли?

Включих се в „Усмивки“ преди две години и пеенето много ми харесва, но когато пиша стихотворения, понякога те идват с музиката. Не знам как се случва това.

Четеш ли много книги?

Имам любими книги – „Том Сойер”, „Емил от Льонеберя”, „Човекът Амфибия”, „Белият зъб”…Обичам приключенски книги. Книгите ми носят повече житейски опит.

Аз веднъж сънувах Вселенската Мъдрост. То беше едно мъничко кръгче, но имах чувството, че представлява всичко. И тогава….разбрах, че книгите ми предоставят Вселенската Мъдрост. И реших да започна да ги чета. И ми бяха много интересни. И чрез тях си мислех, че всеки път си отчупвам едно мааалко парченце от Вселенската Мъдрост, открадвам си го за себе си. И си го получавам, и го разбирам, и го знам, и се радвам че го имам. И така си пиша стихотворения. И книгите, стихотворенията, стихосбирките, всичко, свързано с книги, е Вселенската Мъдрост.

Вселенската Мъдрост е кръг, а къде съществува, като материя каква е – твърда, мека…?

Според мен съществува. Като материя е твърда и е над нас, но става и много мека, когато искаш да отчупиш от нея. Зависи от теб – дали ще стоиш и ще я гледаш или ще протягаш ръце, за да я хванеш.

Има ли път до нея?

Да, но пътят е осеян с много препятствия – тези, които ги има в живота. Не се получава само с книгите. Трябва да го поискаш, да се опиташ да научиш нещо, да сгрешиш, да разбереш своите грешки и да продължиш напред като не ги повтаряш повече. Когато паднеш, не трябва да плачеш и да останеш на място, а да станеш, да избършеш сълзите си и да продължиш.

Вселенската Мъдрост нещо като църква ли е?
Не, тя е малко кръгче и се намира ето тука /посочва/, в сърцето.

Коя страна по света те привлича и искаш да я посетиш?

Бразилия! На снимките гледам планини и как се извисява статуята на Исус Христос в Рио де Жанейро. Моренце, пличкат се вълничките, лежиш си на шезлонга и си пиеш лимонадката…

Мммм, че хубавко! Дари, сега навън такъв дъжд вали и е студено? Хайде продължи като истински творец началото на изречение „Обичам дъжда, защото….”

Обичам дъжда, защото ромоли приятно, радва моята душа и когато изляза навън /след дъжд/, въздухът е по-свеж….

Послепис на автора на интервюто:

Не съм сигурна, че завършихме разговора си с Дари с дъжда…Съвсем не съм сигурна. Сигурна съм само, че Дари е талантливо, необикновено, умно, мъдро дете. Силно се надявам да развие таланта си, да продължи да пише и пее. Благодаря на нейната класна в училище Румяна Давидова – за пълната подкрепа за Дари. Надявам се, че и нагоре ще я поеме добра учителка по литература, която ще се интересува да работи с талантливо дете!

Ето и творческата биография на Дария Стоянова:

I награда в раздел ПОЕЗИЯ – I възрастова група в Национален литературен конкурс на тема „Щастието е възможно“, обявен в рамките на програмата на XXVI Национален фестивал на детската книга-Сливен, 2024г. На конкурса са участвали 760 автора от цялата страна, включително и от българската общност в чужбина. Нейното стихотворение „Щастие е…“ е отличено като най-достойно за първо място и е публикувано в сборник.

– I – во място за поезия в първа възрастова група до 18 год. в Трети национален литературен конкурс „Истински неща“, организиран от Издателство „Многоточие“ за стихотворението „Мързеливото Зари“. Стихотворението е публикувано в сборника на издателството „Коронка от цветчета “

– III-то място в категория поезия „Искри от бъдника“ в Зимен ученически литературен конкурс „Перо от лед“, организиран от Община Стара Загора и Музей „Литературна Стара Загора “ за стихотворението „Коледна мечта“.

– III-то място в категория поезия под 16 г. в XXII Национален литературен конкурс „Ний всички сме деца на майката земя“, организиран НЧ „Христо Смирненски-1946“, Съюз на българските писатели и СО -Район „Овча купел“ за стихотворението „Облаче“.

– Поощрение в Национален конкурс за стихотворение и есе “ Живеем в земята на Ботев“ , 2024 за стихотворението „Земя безсмъртна“.

С Дария разговаря Уляна Кьосева

ОБЛАЧЕ

Облаче бяло, облаче засмяно,

как на небето стоиш?

Ти със крила ли летиш?

Какво ли си виждало, облаче бяло?

Как слънцето жарко земята огряло

и бурите страшни бързо изяло!

Как времето сякаш за миг се поспряло,

дъгата в небето безмълвно съзряло!

Видяло си сигурно много деца?