Защо Княз Борис поръчва да се сменят знаците на Глаголицата с други?

На 24 май  ще празнуваме денят на българската азбука.
ЗНАЕТЕ ЛИ ЗАЩО КНЯЗ БОРИС ПОРЪЧВА ДА СЕ СМЕНЯТ ЗНАЦИТЕ НА ГЛАГОЛИЦАТА С ДРУГИ – ПО-ЛЕСНИ ЗА ИЗПИСВАНЕ, ЧЕТЕНЕ И ЗАПОМНЯНЕ?
Кратка предистория.
880 г. Моравско княжество (днешна Словакия).
Методий тъкмо успял да научи на българска писменост своите стотина-двеста ученика и с тяхна помощ довършил превода на Библията, той получил от папата строго писмо:

„Чуваме, че служиш литургиите си на варварски, т.е. на български език, поради което с наше писмо, изпратено до теб чрез анконския епископ Павел, ти забранихме да отслужваш божествените служби на този език, а на латински или на гръцки, както служи божията църква, проникнала из целия свят.“

Методи обаче явно и след това писмо се направил на ударен и продължил да служи на български, защото след 5 години следващият папа Стефан V пише гневно до Светополк, наследника на Ростислав:

„Литургиите и свещените служби, които този Методий беше почнал да отслужва на български език, ако и да беше дал клетва по времето на моя предшественик, че не ще ги отслужва повече на български език, а продължава да ги отслужва, затова с цялата си апостолическа власт напълно забранявам да се отслужват литургиите и свещените служби по какъвто и да е начин на този език!“

Това не стигало, но немските епископи успели да внушат на Светополк, че Методий и неговите ученици готвели заговор против него.

Методий имал щастието да умре (на 6 април 885 година) няколко дни преди писмото на папата да стигне до Светополк и целият гняв на младия моравски владетел се стоварил върху учениците му: те били изловени като престъпници и продадени в робство на търговци евреи.

Успели да избягат петима: Горазд, Наум, Климент, Ангеларий и Сава. Сковали си саморъчен сал от греди и дъски и през нощта се пуснали с него надолу по мътните води на Дунава.

Денем се криели из храсталаците край брега, нощем плавали надолу, надолу… докато стигнали до Белград, днешната столица на Сърбия – тогава това било български град и българска крепост във вътрешността на България. Българският началник на крепостта ги изслушал внимателно и веднага ги изпратил на княз Борис.

Ето това бил дарът на провидението, за което стана дума. Изминали били цели 15 години, откакто в България шетали византийски свещеници и проповядвали на народа словото божие на непонятния и омразен гръцки език, 15 години княз Борис се чудел как да замени византийците с български свещеници, да замени гръцкия език с български – само така българската църква щяла да стане наистина българска, но българския език нямал своя писменост, нямало български книги, нямало грамотни хора, които да проповядват на български език, затова бил изпратил 14-годишния си син Симеон да учи в Константинополския университет, в Магнаурската академия, където той междувременно се замонашил, та като се върне, да оглави българската църква, но дотогава имало много време, а и една лястовица пролет не прави…

И изведнъж – като паднали от небето – се явили учениците на Методий!

Борис ги посрещнал с невъздържана радост и ликуване, по цели нощи беседвал с тях – те носели със себе си новата българска писменост и били готови, не — те жадували още на другия ден да започнат да превеждат светите книги и да проповядват в българските църкви на български език.

Петима души, разбира се, доникъде не стигали – първо трябвало да се открият български училища.

Наум и Ангеларий основали своята българска школа в манастира „Св. Пантелеймон“ край река Тича срещу Преслав, в нея се занимавали преди всичко с превод на Светите писания и други църковни книги, Ангеларий обаче скоро починал;

Горазд и Сава отишли в най-отдалечения край на Бълга­рия – в днешна Албания, на самия бряг на Адриатическо море, за тяхната по-нататъшна съдба се знае малко;

Климент заминал в родния си край – в земите на днешна Северна Македония, и основал българско училище в град Девол.

Това училище имало два отдела: за деца и за възрастни. Децата се учели на четмо и писмо, а възрастните се готвели да станат народни учители или свещеници, или и двете неща едновременно.

Климент едновременно преподавал и пишел книги. Той, понеже „пишел не само денем, но и нощем“, пръв, изглежда, е изпитал на свой гръб колко трудно се изписват сложните букви на глаголицата. А за неграмотният народ било непреодолима трудност да научат такива сложни знаци. Говорели за това с Борис неведнъж. Трябвало съвършено нова азбука, която да е лесна за използване от населението. Княз Борис Михаил издал заповед да се сменят знаците на азбуката с по–лесни за писане.

Мнозина ще се запитат: щом Климент е създал азбуката, която е жива и до днес, на която пишем не само ние, но и още 300 милиона души по света, защо считаме Константин-Кирил Философ за създател на българската азбука, след като неговата глаголица е мъртва и почти не е използвана?

Тогавашният наш български език е имал щастието да бъде един от най-богатите, най-многозвучни езици на света. Съдейки по глаголицата, той е имал 26 съгласни и 18 гласни — 5 „Е“-та, 5 „О“-та, 4 „И“-та), всичко 42-44 звука.

За сравнение – гръцкият език има само 7 гласни и 17 съгласни (и гласните, и съгласните са с по десет по-малко!), толкова има и латинският.

Всичките тези звуци на тогавашния наш език не са могли да се изпишат нито с гръцките, нито с латинските букви – в тях нямало букви за 20 български звука! (Затова не са и правени такива опити – до 885 година надписите по мраморните колони и край Мадарския конник са писани на гръцки език с гръцки букви.)

Да чуеш многозвучието на езика, да различиш един звук от друг, да го дефинираш точно – освен съвършено познаване на езика, за тази работа е нужна и гениалност. Точно това е свършил Константин-Кирил Философ. Да изобретиш буквени знаци на звуците е много по-лесна и формална работа.

Климент само е заменил буквените знаци на глаголицата с други буквени знаци, ако си говорим честно, половината са взети направо от тракийските писмени знаци, присвоени умело от гърците. Но това е без особено значение, важното е, че са били запазени всичките звуци на българския език, чути , отличени, разграничени и записани от Кирил. Това е неговото дело.

Днес българският език има 30 буквени знака, изхвърлени са 14, десет от които – гласни.

Много ни „помогнаха“ и учените езиковеди със своите реформи. Намеренията им вероятно са били благородни – да опростят правописа (изхвърляйки една след друга „излишните“ букви или буквите, изразяващи приблизително близки звукове), да направят писмеността по-демократична, общодостъпна и лесна, без да подозират, че по този начин опростяват самия език. Защото писмеността постепенно започва да диктува изговора.

И какъв е резултатът?

Как да произнасяме четат – четАт или четЪт? Вървят – вървЯт или вървЙЪт? А депутатите в Народното събрание спЯт, спЪт, спАт или спЙЪт? Преди сме писали Богъ и сме произнасяли Бог, но след отпадането на еровите гласни, пишем Бог, но произнасяме Бок.

Но да се върнем в българската империя през 886 година.
Междувременно някакви си византийски търговци видели на тържището във Венеция оковани във вериги няколко интелигентни момчета, продавали ги като роби, оказало се, че те били онези ученици на Методий, които не успели да избягат от Моравия, византийците ги откупили от евреите роботърговци и ги завели в Константинопол; като разбрал що за хора са, император Василий I Македонец веднага ги изпратил като дар на княз Борис (не бил забравил Василий ябълката, която му подарил преди 70 години българският княз Крум!).

Борис посрещнал и тях най-тържествено и ги проводил на Наум в Преславския манастир – да превеждат там светите книги.

През същата 886 година извикал и сина си Симеон от Константинопол, Симеон се завърнал, облякъл расото и заминал при Наум, за да се включи във великото дело: България се нуждаела от книги на своя език! По–късно щедро ги разпространила из всички близки народи, които прихванали старобългарския език, като най–модерния и просветителски език по онова време.

откъс от „Български хроники“ Стефан Цанев