Фото-документална изложба припомня за поета Таньо Клисуров (23 май 1944 – 29 март 2024г.

Навръх 80-ия рожден ден на поета Таньо Клисуров  Държавен архив Стара Загора откри фото-документална изложба в негова чест и памет. В читалнята на институцията в няколко витрини са подредени документи и много снимки на юбиляра. Изложбата започва със собственоръчно написана Автобиография, с чернови на негови стихотворения, извадки на рецензии за и от него, благодарствени писма, покани, честитки. В няколко витрини са подредени снимки на Клисуров, някои от които показват важни културни събития в Стара Загора. Запечатан е моментът, когато доайенът на поетите Иван Мирчев и най-младият старозагорски поет запалват огъня на поезията на Есенните литературни дни. Редят се фотографии-спомени с Павел Матев, връстниците – Клисуров, Жеко Христов, Стойчо Стойчев, Неделчо Ганев, литературни четения, авторски рецитали и др.

Явно екипът на пазителите на паметта на Стара Загора с директор Калина Маджарова много се е потрудил, за да подреди всичко налично, което поетът приживе е завещал на Архива. И още нещо, много вълнуващо: Дамите са успели да се сдобият с автентичния глас на Таньо при изпълнение на две негови стихотворения.

Документите не са много на брой, снимките също, но се радваме, че можем да ги споделим с вас и с обществеността на нашия град. Целта ни е да се докоснете до част от живота на поета, на Почетния гражданин на Стара Загора и на човека Таньо Клисуров – каза във встъпителните си думи Калина Маджарова.

Сред присъстващите беше литературният изследовател и критик Иван Матев – директор на Музей „Литературна Стара Загора“. Той сподели, че двамата с Клисуров се познават и другаруват от далечната 1963 г., когато Таньо е вратар на младежкия футболен отбор на „Берое“,  а Матев – гимнастик. Общият им път продължава в студентските години, в журналистическото и литературно творчество.

Постарах се да направя един материал послучай  80- годишнината му – „Поет с рубашка на редник“ – 30 страници – сподели г-н Матев.- Той е свързан с литературно оценачни мои писания за него, рецензии за негови книги, фотографии …Таньо Клисуров е глобално явление в съвременната наша поезия. Той прави литература на делника. В нея са заложени обективни явления, свързани с живота не само на обществото, но и на човешката личност. В неговата поезия има много интимна интерпретация, има подтекст, има немалко страдание. Той беше човек, който не само оценяваше нещата, но и дълбоко ги изживяваше и ги споделяше на белия лист“.

Днес сме на 80-ти рожден ден на Таньо. Той беше и остава човек един от нас, – сподели поетът Йордан Пеев.- Беше редактор на стихосбирката ми „Ръце за даване“. Когато я съставяхме,  имаше едно стихотворение „Смъртта на поета“. Попита ме за кого съм го писал. Помоли ме да не го слагаме в тази книга. Отговорих, че е писано за Ивайло Балабанов, но след него почина и Петър Василев – авторът на „Две праскови и две череши“, след него си отиде другият ни побратим Неделчо Ганев…Казах му, че аз и за себе си го писах…С неговата добра усмивка ми рече:“Недей, то повече за мене прилича…“

Преди малко ми се обади Георги Константинов, който ми каза:“Благодарение на Таньо,  днес в навечерието на 24 май излезе годишният юбилеен сборник на списание „Пламък“, изцяло за старозагорските творци -писатели и художници. Таньо много помогна за това, както и проф. Марин Добрев, и моя милост…Над 200 страници е. На 24-ти май го представят в София. В края на юни ще го представим в Стара Загора..!“

Още много спомени се разказаха – някои весели, някои тъжни, но всички бяхме единодушни, че сме щастливи, че сме се докоснали до този мъдрец и благородник на духа, до таланта му „да събира думи, които се обичат“.

Изложбата може да се разгледа до 14 юни 2024г.

Росица Ранчева