Премиерата на „Норма“ е събитие за оперния свят в България

На 16 и 17 май 2024г. Държавна опера Стара Загора представи новата си премиера „Норма“ от Винченцо Белини. Перлата на белкантото (италиански певчески стил от 19 в., който се отличава с лекота на звучене, мелодичност и изящество. Бел канто – красиво пеене) събра звезди, както от постановъчния екип, така и от солистите. Всички те, включително и гост-диригентът Диан Чобанов, с изключение на Даниела Дякова в ролята на Адалджиза и Ивайло Джуров – в Оровезо, дебютират в тази много красива опера.

Двама италианци -Джандоменико Вакари – режисьор и Салваторе Русо- сценограф и костюмограф, ни представят приказка, стара като света, в която се разказва за любовта и изневярата, за честта и дълга, за смирението, прошката и покаянието, за крехкостта и изменчивостта на чувства, които бушуват в душите на главните герои. Сюжетът и действията така са подведени, че ситуациите се отнасят и до съдбите на хора в съвременния свят, в който живеем.

Действието се развива 100 години преди Христа, когато Галия е под владичеството на Рим. Друидите и галите чакат върховната жрица Норма, да предскаже дошло ли е време за борба с врага и освобождението им. На този фон се разиграва трагедията на класическия триъгълник – Той-Тя-Тя. Той е римският проконсул Северино Полеоне – лекомислен и безотговорен красавец, със самочувствие на властоносец, готов да избяга с новата си любима, пренебрегвайки съпругата и децата си. Тя- е великата жрица Норма, нарушила свещения си обет на жрица на храма и тайно омъжена за Полеоне. Те имат две деца, но римлянинът се влюбва в друга. Тя е младата жрица Адалджиза. Двете жени минават през жестоки изпитания, които са чисто човешки. Норма е млада влюбена и вярна  съпруга, която усеща, че любимият й вече не я обича, не я търси, не се грижи за децата им. От друга страна е нежна майка, чиито рожби са родени от греховната й любов. От трета – длъжността й на жрица изисква тя да съобщи на народа си , какво разпорежда Бог за съдбата им. Истината разкъсва сърцето й, което е в битка с разума. Буквално в безизходна ситуаци,  Адалджиза се покайва пред Норма за грешната си любов и също моли бог да й даде сили да се откаже от любимия. Норма разбира, че това е Полеоне, който на всичко отгоре е осквернил и жреческия храм и заслужава клада с младата си любима. Когато народът иска да научи името на прелюбодейката тя изрича своето – Норма. Трогнат от верността и жертвоготовността на съпругата си, Полеоне се отправя с нея към пламъците.

Операта е в две действия и четири картини. Написана е на един дъх от едва 30-годишния Винченцо Белини .Увертюрата е несравнимо великолепие, изпълнена по най-добрия начин от оркестъра на операта под палката на маестро Чобанов. Всъщност универсалният оркестър беше безукорен. Безукорен беше и хорът с хормайстор Младен Станев.

Когато завесата се вдигна, попаднахме в един мистичен свят, с център свещеният дъб на друидите. Съхранил в мощния си ствол величието и падението на тази земя, когато се разтвори , от него започна „разказът“ за Норма.

Два равностойни звездни солистични екипа участваха в двата поредни спектакъла. Присъствах на първата премиера. Ролята на Норма изпълни Таня Иванова, Полионе – Михайло Малафи, Адалджиза – Даниела Дякова, Оровезо – Ивайло Джуров.

Гледала съм и двете постановки на Старозагорската опера -през 1989 г. и 2006г. И двата пъти съм се питала, защо не се изпълнят концертно, тъй като солистите бяха на високо ниво…(Според мене, в оперното представление, само пеене не стига).

Сега нещата са коренно различни.

Таня Иванова като Норма беше в стихията си. Тази красива жена, надарена щедро от Бога, и музикално и актьорски, беше в своя апогей. Тя напълни образа на героинята си с целия спектър на емоции – достойнство, любов, разкаяние, страдание, болка и мъка, гордост, дълг и чест. Обърнала е внимание на всеки нюанс, на всеки детайл. Нейните пианисими и фалцети, кадифеният й сопран, виртуозната вокална техника, изградиха паметен образ, който може да се сравни с най-големите световни имена.Брави!

На предварително проведена пресконференция и тримата солисти – Даниела Дякова, Ивайло Джуров и украинецът Михайло Малафи, който от месец е редовен член на трупата на Старозагорската опера, вкупом заявиха, че белкантовата музика на Белини е „балсам“за гласовете. „Божествената музика е написана много удобно и се лее безпроблемно от душата и сърцето“- казаха те.

Адалджиза на Даниела Дякова, която никога няма гласови проблеми, този път беше в стихията си. Тя „влезе в обувките“ на младото момиче, което се разкайва за престъпената жрическа клетва, но остава вярна на първата си любов, готова да отиде за това на смърт.

Ролята на бащата на Норма – Оровезо изпълни Ивайло Джуров. Тя е с вокални предизвикателства, които неговият мощен бас преодоля безпроблемно. Освен това той предаде и образа на вожда, който трябва да даде знак за борба с римляните и този на бащата на Норма, която на колене го моли да се погрижи за внуците си, които са негова кръв.

Старозагорските меломани познават и харесват Михайло Малафи от гостуване в ролите на Алфред от „Травиата“ на Верди и Рудолфо от „Бохеми“ на Пучини. Макар предварително да заяви, че сюжетът не е по вкуса му, а в живота е съвсем друг съпруг и баща на две деца, в спектакъла и гласово и актьорски покри напълно ролята на леконравния и безотговорен млад римлянин, който най-накрая оценява силата на истинската любов, за която се жертва.

Постановката е копродукция на Държавна опера-Стара Загора и Teatro Politeama Greco Lecce /Театро Политеама Греко-Лече, Италия. Според договора, тя се изпълнява само два пъти на старозагорска сцена, което стана на 16 и 17 май. След това „Норма” ще бъде представена със същите сценография и костюми през 2025 г. в Италия. После ще се завърне у нас, за да остане постоянно в афиша на Държавна опера Стара Загора.

Росица Ранчева

Снимките са на Рад Димитров