Община Стара Загора продължава борбата с гадните процесионки

Заложени са феромонови капани, които привличат мъжкарите и ги унищожават

От началото на настоящата седмица на много места по дърветата край алеите в парк „Митрополит Методий Кусев“ и във вътрешната част на Аязмото има поставени десетки малки, бели, кипри, картонени къщички. Първото впечатление е, че това са хранилки за птиците. По-любопитните обаче, които държаха да видят как са направени и какво има в тях, уплашено ги захвърляха, защото пръстите им залепваха. Оказва се, че това са заложени феромонови капани, които привличат мъжките индивиди на процесионката и на принципа на мухоловките, залепват за тях. Така се предотвратява оплождането на яйцата, което става през юни. Същите капани ще се заложат и през месец септември.

Ресорният зам кмет по „Транспорт, екология, инвестиции и зелен преход“ обясни за Долап.бг, че това е част от борбата с премахването на боровата процесионка. Той акцентува на факта, че тази операция се извършва със съдействието на бизнеса в града. Поставянето на капаните ще продължи още по-интензивно.

Преди месец Радостин Танев проведе пресконференция, свързана с темата:

Редно е да съобщим на гражданите какво сме направили до тук в борбата срещу гнездата на процесионките и какви са последващите ни действия. Миналата година през октомври бе извършено пръскане срещу вредителя в парк „Митрополит Методий Кусев“ /Аязмото/, както и на други засегнати площи в града, общо 400 дка. Резултатът бе очакван за нас, тъй като препаратите, които са позволени за използване в урбанизирана територия нямат директен , а поетапен ефект с оглед на безопасността.

Поради тази причина от днес започва механично премахване на пашкулите, което стартира в парк „Митрополит Методий Кусев“ /Аязмото/, кв. „Три чучура – Север“ и пътя за кв. „Дъбрава“. То ще бъде в период около две седмици.

Премахването на гъсенични гнезда е физичен метод за борба с вредителя, което следва да се извърши, чрез механично отстраняване на гнездата с помощта на автовишка, при стриктно спазване на условията за безопасност при височина дейност. Гнездата ще бъдат внимателно полагани в чували с цел ограничаване миграцията на гъсениците. След това ще бъдат предоставени на отговорни за унищожението им лица, като следва да се съхранят, транспортират и третират с цел унищожение в инсенератор. Обработката се случва поетапно с цел опазването на биологичното разнообразие в парковете“.

Радостин Танев допълни още, че е изготвено картографиране на засегнатите райони и схематизирането на най-често използваните от населението и всички останали проходими маршрути. „Поведението на вредителя изисква и решения, позволяващи ограничаване на миграцията му. Нужно е да се извършват ежегодни наземни обработки на терените с биологичен агент, химичен продукт и физични методи (капани/отстраняване на гъсенични гнезда). Важно е да се знае, че ако се наложи ще бъдат премахвани и клони, когато има цялостно заразяване при тях. Само чрез комбиниране на методите на борба с вредителя може да се постигне контрол на популацията му. Още нещо важно е, че зоните, в които ще се извършват дейностите, ще бъдат обезопасявани, като ще се ограничава достъпът на граждани в местата , където се работи“, обобщи Танев.

Боровата процесионка няма естествени врагове и борбата с нея е много трудна. Парливите й космици са опасни и причиняват обриви, а при по-чувствителните хора и домашните животни могат да доведат до респираторни проблеми и алергични реакции.

Регионалната екоинспекция съветва да не се докосва гъсеницата и да не се доближават гнездата й, както и да не се позволява контакт с домашните любимци. При евентуален такъв, специалистите препоръчват консултация с фармацевт за облекчаване на кожни или очни раздразнения, консултация с хуманен или ветеринарен лекар, ако смятате, че вие или любимецът ви сте направили сериозна алергична реакция.

Thaumetopoea pityocampa е вид молец от семейство Thaumetopoeidae, разред Пеперуди “Thaumetopoea Pityocampa Schiff”. Гъсениците от този вид притежават хиляди мънички косъмчета, покриващи тялото им, които съдържат дразнещ протеин, наречен тауметопоеин.

Видът “Борова процесионка“ е описан за първи път от австрийци през 1775 г., а от 1910 г. е известен в България. Тя е един от най-разпространените вредители в иглолистните насаждения в страната. Името „процесионка“ е свързано с начина на придвижване на гъсениците, които се движат една след друга в процесия. Хранят се с иглиците на различните видове бор, с което причиняват обезлистване на дърветата.

Росица Ранчева