Най-красивата белкантова опера „Норма“ е поредната премиера на Старозагорската опера

На 16 и 17 май 2024г. от 19.00 часа на сцената на Старозагорската опера ще се състоят премиерните спектакли на операта „Норма” от Винченцо Белини. Празничното настроение ще бъде подсилено от втората тематична изложба-акварели на концертмайсторката Паулина Захариева „Цветни миниатюри-2”, която официално ще бъде открита на 16 май от 18.00 часа във фоайето на Старозагорската опера.

Перлата на белкантото „Норма” ще блесне в пищна постановка в класическата традиция – дело на великолепен италиански екип: на режисьора Джандоменико Вакари и художника Салваторе Русо. Това е копродукция на Държавна опера-Стара Загора и Teatro Politeama Greco Lecce /Театро Политеама Греко-Лече, Италия, където „Норма” ще бъде представена със същите сценография и костюми през 2025 г.

На диригентския пулт ще застане маестро Диан Чобанов. В ролята на Норма зрителите ще видят Тамара Калинкина и Таня Иванова, Полионе – Михайло Малафи и Борис Тасков, Адалджиза – Даниела Дякова и Емилия Джурова, в ролята на Оровезо – Ивайло Джуров и Любен Байчински, Клотилде – Лиляна Ходжева и Сарай Диас, Флавио – Милко Михайлов и Стоян Буюклиев. Хормайстор Младен Станев, хореограф Пенка Димитрова, концертмайстор Анна Иванова. Участват оркестърът, хорът и балетът на Държавна опера-Стара Загора, представители на Прабългарската школа за оцеляване Бага-Тур.

Режисьорът ДЖАНДОМЕНИКО ВАКАРИ, заедно с художника Слваторе Русо, се придържа към автентичността на епохата, в която се развива действието: по време на упадъка на Римската империя, около 100 г. пр. н.е. в Галия, но се изкушава да направи в своята трактовка съвременна препратка към политическия трилър „Къщата от карти” на Майкъл Добс: „Норма”, абсолютен шедьовър на младия Винченцо Белини, който написва творбата само на 30 години, е истинска „Къща от карти“ – история и драма изградени върху крехкостта на човешките истории и за злощастното объркване на поведението на всички главни герои с неизбежните последици.” – описва накратко режисьорът Джандоменико Вакари и допълва още: „Очевидно Норма е трябвало да бъде недостижимата и недостъпна върховна жрица, водеща галите, окупирани и потиснати от римското робство, но според вкуса и концепцията на Александър Суме, автор на драмата, на която се основава произведението, и след това на Феличе Романи, който пише либретото, Норма е нормална жена, която обича, мами, ядосва се и се губи като повечето от нас и дори не може да бъде ужасяваща като Медея, тя се опитва да убие децата си, за да нарани Полионе, но не успява. Драма, която от митична се превръща в почти дребнобуржоазна.

Задачата на режисьора в този момент е да разкаже историята на „Къщата от карти” на жрицата, като следва и рисува неуравновесените психологически състояния и необузданите желания на главните герои. На заден план е непримиримата омраза между два народа…”

Художникът САЛВАТОРЕ РУСО – възхитителен майстор и познавач на историческия костюм и сценография, подхожда към „Норма” „с абсолютен респект към музиката и либретото на Винченцо Белини! Спектакълът започва с репродукция от 19-ти век на долината с вулкана Етна, в знак на почит към Катания и Винченцо Белини. След като сцената се отваря към гората, където в средата стои голям дъб, свещен за друидите, от който – като се отвори, изплува цялата драма на „Норма”! В края на операта, докато Норма и Полионе отиват на кладата, вулканът Етна отново се появява в дъното изригнал в пламъци! Костюмите са интерпретирани по традиционен начин, използвайки тонове на светлосиньо – цветът, с който населението на Галия е боядисвало лицата, косите и дрехите си! Изключенията са костюмите на Норма, Адалджиза, Полионе и Флавио, като последните двама са облечени като Римляните на Империята, докато Норма и Адалджиза са облечени със стил, който бих нарекъл PRIMA DONNA, свързан с традицията на дивите от 19-ти век, които са си позволявали известна свобода по отношение на стил и цвят!” – разказва Салваторе Русо.

  • В Стара Загора постановките на „Норма” имат кратка история със своите забележителни върхове. За първи път заглавието е поставено на 2 февруари 1989 г. – диригент Божидар Бонев, режисьор Евгений Платов, художници Вячеслав Окунов и Ирина Пресс, хормайстор Богдана Попова. Тук се открояват младата Офелия Христова / Норма/ и гласовитият Симеон Симеонов / Полионе/, Александър Марулев / Оровезо/ и Петя Балджиева /Адалджиза/. Следващата постановка е на открито – премиерата е на Античния форум „Августа Траяна” на 2 юли 2006 година в рамките на 39-то издание на Фестивала на оперното и балетното изкуство. Диригент отново е Божидар Бонев, режисьор Стефан Донев, художник Димо Костадинов, костюми Лили Костадинова, балетмайстор Алида Бонева. В главните роли блестят Офелия Христова и Соня Маринова /Норма/, Даниела Дякова и Петя Цонева /Адалджиза/, Стоян Даскалов и Мартин Илиев /Полионе/, Александър Марулев и Даниел Димитров /Оровезо/.

  • Премиерата на операта „Норма” на 26 декември 1831 г. на сцената на Миланската Ла Скала претърпява фиаско поради артистични обстоятелства (неразположението на сопраното Джудита Паста) и присъствието в театъра на клакьори, противопоставящи се на Белини и Джудита Паста.

Сюжетът в операта „Норма” се развива в Галия, по времето на Римската империя, и има явни връзки с мита за Медея. Операта, съсредоточена върху главната героиня, се превръща в триумф на някои велики сопрани от миналото, включително на Мария Калас, Джоан Съдърланд, Монсерат Кабайе. Сложността на характера на ролята и нейната виртуозна вокална специфика я правят една от най-трудните роли за сопранов глас, дотолкова, че днес операта е по-известна, отколкото изпълнявана.Независимо от това – Италия се прекланя пред „Норма” на Винченцо Белини и заглавието не слиза от афишите на големите оперни театри и открити фестивални сцени.

Снимките на Рад Димитров са от генералната репетиция на 14 май 2024г.