Поклон пред Светите равноапостоли Кирил и Методий

На 11 май Българската православна църква почита паметта на канонизираните за светци братя Кирил и Методий. Всъщност, те са канонизирани за светци още с идването на техните ученици в България през 886 г.

Първи известия за празнуването на Светите братята на 11 май във възрожденската ни книжнина, намираме в „Христоматия славянского язъка“ от 1852 година на Неофит Рилски.

През 1857 година денят на Светите братя е почетен в българската църква „Св. Стефан“ в Цариград, заедно със служба и за свети Иван Рилски. От страниците на Цариградски вестник от 26 април 1858 година будните ескизаарски граждани научават, че в Пловдив и други градове българите започнали да честват вместо „Три светии“ „Св. св. Кирил и Методий“ като училищен празник.

От 1863 година 11 май се установява като църковен празник на Светите равноапостоли Кирил и Методий. След Освобождението 11 май става общоучилищен празник на славянските първоучители. Тогава се заражда идеята за химн.

През 1892 година в Русе, Стоян Михайловски, тогава учител в Мъжката гимназия, написва „Върви народе възродени“. През май 1901 година учителят от Петокласното Ловчанско училище Панайот Пипков написва музиката към стихотворението. С въвеждането на Григорианския календар през 1916 година празникът, отбелязван от държава и църква, вече се чества на един ден – само на 24 май. След 1969 година се провежда изкуствена секуларизация чрез отделяне на църковния от светския календар, затова днес вече си имаме два празника – църковен (11 май) и светски (24 май). Честван като общобългарски празник, денят и по стар   и 24 по нов стил става най-яркия израз на националната идентичност, на българското преклонение пред образованието, науката и културата.

Св. Методий е по-големият брат и е роден през 810 година. Св. Константин е роден през 827 година и чак към края на живота си приема името Кирил.

Двамата братя превеждат от гръцки на старобългарски език някои от най-необходимите за богослужението книги: т. нар. Изборно евангелие, Хризостомовата (Златоустовата) литургия, Служебник (молитви и четива за различните църковни служби), части от Псалтира и Требника. С това полагат основите на старобългарския литературен език.

През 862 или 863 г. Константин-Кирил Философ създава най-старата българска азбука – глаголицата. Тя предава удивително точно звуковите особености на българската реч и е пригодена към фонетичните особености на старобългарския език.

С глаголицата се слага началото на голямото просветителско и книжовно дело на Кирил и Методий. Двамата братя превеждат от гръцки на старобългарски език някои от най-необходимите за богослужението книги – т.нар. Изборно евангелие, Хризостомовата /Златоустовата/ литургия, Служебник /молитви и четива за различните църковни служби/, части от Псалтира и Требника. С това се полагат основите на старобългарския литературен език.

В годините на засилен интерес към историческо ни минало и преоткриване на важни моменти свързани с периоди на възход на българската държава, нашите възрожденци отделят достойно място на ролята на славянските просветители за културно-историческото развитие на Източна Европа. След повече от един век – през 1980 година, това признание дойде и от папа Йоан Павел II, който ги обявява за покровители на Европа.