Духът на Великден ме плени на остров Корфу

Милост Божия е, че в навечерието на най-големия християнски празник – Възкресение Христово, изпълних своя отколешна мечта- да бъда на остров Корфу по Великден и да се поклоня пред мощите на Свети Спиридон. Това мое желание стана факт, благодарение на безукорната фирма „Вени травел“ ЕООД със собственик Венелина Рачева. Тя е изумителна жена, широко скроена, много точна и оправна, изключително информирана за всички подробности не само в Гърция, но и по европейския свят. Благодарност и на двамата шофьори Ервин Събриев и Айхан Ибрахимов – високи професионалисти и етични мъже.

Остров Корфу е една от перлите на Йонийско море. От българската граница слизаме до Игуменица, където попаднахме на очакваното предпразничното сълпотворение на хиляди туристи, които чакат ферибота , за да стигнат до заветния бряг. Пътуването е много приятно и трае около 1 час и 45 минути и стъпваме на Корфу. Местните хора го наричат Керкира на едноименната нимфа, за която има интересни легенди.

Богат на история и приказна природа е гръцкият остров. По целия маршрут до комплекса, в който бяхме настанени (3 звезди) , по време на обиколките на забележителностите, от всички страни усещахме уханието на разцъфналите маслинови дървета, премесено с аромат на жасмин, олеандри, мандарини и лимони и всичко това щедро украсено с пищните разноцветни бугинвилии. По време на фотопаузите видяхме полуостров Канони – мястото с най-красива панорама към Понтикониса – Мишия остров и църквата „Влахерна Богородица Мария“. Пешеходната обиколка на Керкира , градът на двете крепости е кацнал на брега на Йонийско море така, че напомня на романтичната Венеция и остров Капри. Няколко пъти пресякохме най-големия площад на Гърция -“Спиенада“, дворецът на Св.св. Михаил и Георги“, където сега се помещава Музеят на античното азиатско изкуство, аркадите Листон, църквата „Св. Спиридон“ , издигната в памет на покровителя на острова.

Но да вървим подред. Според местните жители, празнуването на Великден на острова започва със Цветница и продължава до Възкресение Христово. Сутринта в църквата “Св. Спиридон” (St. Spyridon Church), се отслужва литургия в чест на чудотворното избавление на от чумата през XVII век. В нея участват всичките 18 филхармонични оркестъра на острова. Това е и денят, в който фенерите на старата крепост светват в лилаво. Светлината им ще остане такава през цялата седмица – в знак на траур.

На Велики понеделник домакините започват да пазаруват и да се подготвят за края на седмицата. Из въздуха вече се усеща мирис на козунаци и нуга с бадеми и мед. Следобед камбаните на всички църкви призовават за молитва. На Велики вторник в двореца “Св. св. Георги и Михаил” се провеждат тематични концерти и четения.  На Велика сряда Хорът на Корфу, който наброява над 100 хористи изнася концерт в театъра. Изпълняват се църковни химни. На Велики четвъртък, както и у нас, е време е за боядисване на яйца и за правене на козунаци. На Корфу яйцата се боядисват само в червено. Приготвят се специални козунаци, които се украсяват с тях. В църквите се палят 12 големи свещи и се четат дванадесетте евангелия, като след прочитането на всяко евангелие се гаси по една свещ.  (Тук да кажа и нещо друго- когато отидете на гости, не ви черпят с шоколадови бонбони, а с домашно приготвени сладки). На Разпети петък , както и у нас, се изважда кръстът, носят се цветя на покойника, литургията е дълга, и продължава от 21 :00 ч. до 1:00 ч.

На Велика събота за мене, а сигурна съм за всички туристи, гости на острова и най-вече островитяните, преживяването е уникално и незабравимо завинаги. Може би защото дори не съм подозирала, че ще присъствам на грандиозното шествие на смирението и поклонението Иисус Христов и на небесния покровител на Корфу – Свети Спиридон, а в късните следобедни часове – да се поклоня и да докосна пантофките на големия светец. (По неофициални данни присъстващите на площад „Спиенада“, тротоарите, дърветата, балконите на сградите и пр. били над 50 000 човека).

Церемонията на поклонението води началото си от 1553 г. в чест на светеца, спасил острова от чумата и от глад. Пиршеството на духа започва точно в 9:00 ч. Начело е иподякон, който носи голяма лития на Светеца. След него следват филхармонични оркестъра – Палеа, Каподистриас и Манцарос, които съпровождат различните блокове. Облечени са в странни разноцветни униформи, като че ли достигнали до нас от столетия назад. Забележителното е, че музикантите в съставите са на различна възраст – от деца, тийнейджъри, до възрастни госпожи и господа, при това са солфежисти.

Религиозното шествие откри оркестър от 200 души, а след него -блокове от ученици в официални униформи, всички с бели ръкавици, а в ръцете – стрък цвете. Удивително е тези млади момичета и момчета с какво смирение – много бавно и с наведени глави дефилираха своята почит към Свети Спиридон… ( В Гърция задължително -от детската градина до последния 12-ти гимназиален клас, се учи вероучение) …Пак – лития, пак оркестър – този път от 250 човека, пак литии – пак оркестър – от 300 души. Последва блок на Градския хор, който после изпълни погребални песнопения, няколко блока вероятно на служители… След това се зададе блокът на свещениците, водени от местния владика. Различните свещеници, представители на различни енории, бяха облечени по различно и пееха всеки своя химн. Последваха няколко свещеници, които с кадилници с тамян прочистваха пътя на мощите на Светеца. Ложето му беше богато украсено със свежи цветя. То беше триумфално носено на раменете на моряци. При преминаване на колесницата, всички присъстващи навеждаха глави и се кръстеха. След катафалката, отново в траурен ход, бяха първенците на града, начело с кмета, официални лица и гости. (И за моя радост и гордост, след тях се наредихме няколко старозагорци). След като обиколи целия огромен площад, препълнен с хора, шествието с мощите се прибраха в неговия храм.

Народът остана по местата си в очакване на атракцията с хвърляне на делвите. Това е един от най-интересните  великденски обичаи. Изхвърлянето на делвите, които навремето са били пълни със зехтин, после- с вода, а сега – украсени със запалени свещи, са символ на победата над бедите и тегобите и надеждата за ново, по-добро начало. Според поверието, колкото по-голяма е делвата, толкова по-голямо ще е благополучието на дома.

Една от версиите за този обичай е, че понеже островът е бил 400 години под венецианско робство, жителите му са придобили маниерите на венецианците, които на 1 януари задължително през прозорците си са изхвърляли ненужните вещи, за да се освободят от всичко старо и лошо през отминалата година. За гърците Новата година не е толкова важен празник, а Пасха и затова символично хвърлят делвите в този ден. Други казват, че най-вероятно по този начин искат да покажат благодарността си към небесния си покровител Свети Спиридон, който както е закрилник на острова, така е закрилник и на занаятчиите – грънчарите, обущарите, шивачите и т.н. Затова на всяка занаятчийска фабрика или цех , на вратата има поставена икона на Светеца. Имениците на този ден получават армаган нови обувки.

В 11:00 часа започва веселата част от тържествата – чупенето на делви. По неофициални данни този обичай се провежда ежегодно от 1600 г. Всички балкони и прозорци, откъдето ще се хвърлят делвите са украсени с червени платнища, символ на платнището, с което Иисус е бил покрит след свалянето му от Кръста. В началото делвите са били пълни със зехтин, после са ги пълнели с вода. Сега преди да ги хвърлят, ги украсяват с запалени свещи. Делви се продават на път и под път и според големината им цената е от 10 до 1000 евро. Когато „представлението“ започне, от прозорците и балконите започва канонада най-напред на по-малките боядисани ярко червени съдове. Преди да се хвърлят големите – публиката започва да брои обратно -9, 8… и когато я пуснат и тя изгърми като бомба, следват възторжени възгласи. Делви се чупят навред по площада, който буквално почервенява. Така всеки може да си вземе за спомен и за здраве червено парченце, което се счита за муска, която носи здраве и успех. и да го отнесе в дома си или да го подари на приятел – за щастие. Според гърците с този весел ритуал, се слага началото на празника, радостта и веселието от Христовото Възкресение.

От ранния съботен следобед до 24:00 ч., когато се обявява, че Иисус Христос е възкръснал от мъртвите, не се консумира никаква храна или питие. След това се чукат червени яйца и се поздравява както и у нас:“Христос Воскресе! – Наистина Воскресе!“ Онези, които са постили, а и останалите, за да им правят компания, се захранват със специална супа „магерица“ направена от яйца, няколко вида месо и лимони, доста вкусна и след това започва ядене на когото каквото му се хапва.

Сутринта на Възкресение започват чеверметата. Това е също атракция, придружена с песни, танци, наздравици. Специално на „нашите“ 50 чевермета, разположени съвсем до морския бряг, беше поканен български фолклорен оркестър с певицата Янка. Изви се и голямо хоро на „Бяла роза…“ На много места видяхме да се въртят по 40-50 агнета. Тези, които нямат средства или не им е нужно цяло хайванче, се редят на опашка да си купят. Но е грях, ако в този ден, някой не хапне агнешко печено.

Нашият ресторант беше празнично украсен. На празничния обед имаше печено агнешко, алкохол на корем, гръцки оркестър и певица на живо, голяма фолклорна програма и танци до насита.

Черупките на боядисаните в червено яйца висят на вратите на домовете, или се хвърлят в градините, за да благословят реколтата.

В съботния ден, много религиозните гърци, правят всичко възможно, за да направят добро. В магазините стоките са намалени. Когато купуваш, без да се пазариш, продавачът ти прави отстъпка 2-3 евро с поклон и обясняват, че това е Пасха. Дори полицаите не глобяват, за да не обидят нарушителя.

В неделя – никой и нищо не работи. Само се яде, пие, песни и танци до сутринта.

Уважаеми читателю, Христос Воскресе!

За тези, които проявяват интерес към моите Великденски приключение, утре ще Ви разкажа повече за Свети Спиридон и някои други интересни обекта.

Росица Ранчева