На 7 май се навършват 200 години от първото изпълнение на Девета симфония на Бетовен

ВЕЛИКА МУЗИКА НА ВЕЛИК КОМПОЗИТОР – 200 ГОДИНИ ДЕВЕТА СИМФОНИЯ: Преди 200 Слънчеви ротации, на 7 май 1824 г. във Виена, е изпълнена за пръв път Девета симфония на Бетовен. В името на този Юбилей на Музиката, Хармонията и Любовта между хората и народите, ще ви поздравя отново с думите Христос Воскресе и с думите на Учителя:

Думата Възкресение заключава една велика идея в себе си. Тя съдържа Божествени тайни. Да възкръснеш – това значи да бъдеш господар на всички елементи, на всички сили, на всички мисли, на всички желания, на всички свои действия. Възкресението е един процес, който Духът Божи извършва в нашия живот, един велик процес, чрез който Бог възстановява тази първоначална хармония. Един ден, когато вашите уши се отворят и почнете да слушате малко повече и по-отдалеч, отколкото сега слушате – вие ще забележите, че в цялата Вселена се движат известни тонове, които предметите – изворите, дърветата, листата – издават, и ще чуете Велика музика, която се разнася от единия край на света до другия, и тогава ще разберете Вътрешния Смисъл на Живота. И Христос чрез Своето Възкресение иска да ви въведе в тая концертна зала. Това е Вътрешният дълбок смисъл на Христовото Възкресение. /“Мир вам“ – Неделна Беседа, 24.09.1914г/

Можете да чуете едно от най-добрите изпълнения на Девета Симфония на адрес: https://www.youtube.com/watch?v=O3MVY6UiMag

Filip Filipov

Филип Филипов, Фейсбук

Бетовеновата Девета симфония с мащабите на симфоничния си замисъл почти два века по-късно се осъзнава като централен момент и недостижим връх в музикалната история. След като Бетовен преосмисля симфоничната идея на своите предшественици – от които Моцарт има 41 симфонии, а Хайдн – 105, следващите поколения рядко и не в същия мащаб преодоляват цифрата 9 в жанра на симфонията. Бетовен не успява да реализира намерението да напише следваща Десета симфония. Статистиката показва, че след Бетовен Шуберт също „спира“ на Деветата си симфония, от които Седма и Осма са „водят“ незавършени. По-късно Берлиоз, Шуман и Брамс пишат по 4 симфонии, Менделсон и Сен-Санс – по 5. По-напред в номерацията е Чайковски с неговите шест симфонии и „Манфред“. Дворжак в края на ХІХ век завършва 9 симфонии, от които именно последната е открояваща се и репертоарна. Брукнер присъства в музикалната история с 11 симфонии, но първите две от тях той счита за непълноценни, а последната му симфония, писана в състояние на напреднала болест, е именно Деветата (1890), носеща посвещението „На Господа моя Бог“.

Густав Малер като че ли повтаря житейско-творческите обстоятелства на учителя си Брукнер: той също завършва Деветата си симфония в ситуацията на тежко заболяване и като акт на прощаване с живота. Подобно на Бетовен Малер започва следваща симфония, която остава само като замисъл и ескизи.

Деветата симфония на Бетовен изявява пълнотата на личността и творчеството му, не само защото това е естествено за късните опуси на всеки автор. В музикален план и като послание симфонията „узрява” през целия живот на композитора. Той попада на Шилеровата поема „An die Freude“ („Към радостта”) 30 години преди да напише симфонията си, още преди да напусне Бон и да отпътува за Виена през 1792. Поемата на Шилер е отпечатана през 1785 и става много популярна в немскоезичните страни. Първите опити за музика към текста Бетовен прави през 1792, в ескизните си тетрадки от 1798-1799 той нахвърля откъси, връща се към замисъла си през 1808, 1811, 1818 и през 1823 го завършва. Темите в симфонията имат свои прототипи в предишните му опуси: в песента „Взаимна любов” от 1794, Четвъртия клавирен концерт от 1806, Хоровата фантазия от 1808, третата песен по текст на Гьоте опус 83, кантатите „Леополд” и „Йозеф” от 1790, Втората симфония, „Фиделио” и увертюрата „Крал Стефан”.

Радикално новият подход на Бетовен към смесването на „симфония” и „оратория” не се приема от съвременниците му, които намират финала за проява на лош вкус.

Успешните възобновени постановки на „Фиделио” в края на 1822 донасят на Бетовен нови творчески ангажименти. Освен предложенията за опера и квартети, постъпили от различни страни, към него е отправено запитване през 1823 от Лондонското филхармонично дружество за написване на симфония срещу 50 лири. В първите месеци на 1824 виенските почитатели на композитора, към които аристократите разбира се не се причисляват, отправят молба премиерите на симфонията му и на Тържествената меса да се състоят именно във Виена:

„… Вие обезсмъртихте духовните чувства, проникнати и преобразени от силата на вярата и извънземната светлина. Ние знаем, че разцъфтява ново цвете в гирляндата на Вашите велики, още ненадминати симфонии…”

Бетовен твърде дълго се колебае кому да посвети симфонията. Заради изпълнение във Великобритания той споменава името на Фердинанд Рис и Лондонското филхармонично дружество; избира между кайзер Франц, цар Александър, починал 1825, и Френския крал. Решава накрая посвещението да е на „велик господар”, когото намира в лицето на пруския крал Фридрих Вилхелм ІІІ. Странно е за човек като Бетовен да се ласкае от мисълта за почести в реванш на посвещението. Надявал се е да получи „Кралско отличие” – факт , който племеникът му Карл коментира така: „.. един орден няма да те направи по-велик, от това което си и без него”. Но вместо отличие му бил обещан пръстен. В писмо кралят изказва благодарност за посвещението, в знак на което го известява, че му изпраща диамантен пръстен. Пръстенът обаче, достигнал до Бетовен, нито бил скъп, нито – диамантен. Подмяна не била изключена. Но за да не съхрани огорчението си, композиторът настоял пръстенът да бъде продаден.

Премиерата се е състояла за 7 май 1824. Тя преминава с триумф, за разлика от всички следващи изпълнения, посрещани с неразбиране и дори с недоброжелателност. Драматично за автора е, че поради състоянието си на пълна глухота той не успява да чуе нито нота от изпълнението на най-прекрасната си творба.

***

Баритон речитатив

О, приятели, не тези звуци,

По-скоро да запеем по-приятни

И по-весели!

 

Ода на радостта

Фридрих Шилер

(превод Димитър Стоевски)

Баритон, Квартет солисти и хор

Радост, Дева вдъхновена, лъч божествен – дивен дар,

Свеждаме опиянени

Взор пред твоя свят олтар.

Ти сплотяваш в порив чуден

Разделените от зло,

Братя стават всички люде,

Ти разпериш ли крило.

Който е честит да има

Драг приятел в труден час,

В мирен дом жена любима –

Нека да ликува с нас!

 

Ала онзи, за когото

Този свят е чужд и пуст,

Нека да стои самотен

Вън от нашия съюз.

 

Радост да дари, разтваря

Майката-природа гръд

И добри, и лоши твари

Следват ведрия й път.

 

Даде вино нам и щастие

И приятел скъп докрай,

На пигмеи – долни сласти,

А на херувими – рай.

 

Тенор и хор

Радостта е мощ основна,

Златен лост на вечността,

На световния часовник

Колелцата движи тя.

 

Хор

Радост, Дева вдъхновена,

лъч божествен – дивен дар,

Свеждаме опиянени

Взор пред твоя свят олтар.

 

Ти сплотяваш в порив чуден

Разделените от зло,

Братя стават всички люде,

Ти разпериш ли крило.

 

Във прегръдка, милиони,

Край сложете на вражди!

С обич безпределна бди

Бог от звездни небосклони.

 

Люде, падате в смирение

Пред създателя пречист?

Той е в тая звездна вис

На небесните селения.