Историята на храма „Свети великомъченик Георги“ в град Лод (Лида), Израел

Историята на храма „Свети великомъченик Георги“ в град Лод (Лида)

Стотици души всяка година посещават гроба на светия великомъченик Георги Победоносец, за да му се помолят и да изпросят от него застъпничество и закрила. Светецът е популярен не само у нас, но и в целия православен свят, за това и неговия гроб е място за особено голямо поклонение и почит.

Гробното място на светеца се намира в град Лод, известен и като Лида в Израел. Мощите на светеца и днес се пазят в храма, построен на неговото гробно място. За храма се знае, че е построен за първи път през византийския период, преустроен е от кръстоносците, а след това втори път преустроен през късния османски период.

Намира се в старата част на съвременния град Лод ( намиращ се на 15 км югоизточно от Тел Авив и на 40 км северозападно от Йерусалим). Строителството на църквата е завършено през 1893 г. В нея са вградени по-ранни елементи от преустроената от кръстоносците църква.

От историята на храма знаем, че е построен от византийците в периода V-VII в.

Храмът представлявал трикорабна базилика. Освен храм комплексът съдържал и втора, по-малка църква. Мястото е разрушено през 614 г. от Сасанидите по време на войната, довела до завладяването на Йерусалим.

Кръстоносците установяват своята катедрала на същото място, на което се намирала византийската църква, като за построяването й са използвали именно основите на стария храм. През 1177 г. отряд от армията на Саладин атакува града и жителите оцеляват, като намират убежище на покрива на църквата.

След като завладява района, след битката при Хатин от 1187 г., Саладин нарежда катедралата в Лида и замъкът на Рамла да бъдат разрушени през 1191 г. През следващите столетия земята и градът често сменят господарите и завоевателите си. За съжаление в този голям период от време, около осем столетия, за храма почти нищо не се знае и достигналите до нас сведения са доста оскъдни. Едно предание разказва, че Ричард Лъвското сърце възстановява храма, когато пристига в Израел, за да се бие със Саладин. Православните християни обаче продължили през всички тези столетия да посещават гроба на светеца и да му се молят.

Сегашната църква „Свети Георги“ включва само североизточния ъгъл на оригиналния обект. През втората половина на деветнадесети век Йерусалимската патриаршия получава разрешение от османските власти да построи църква на мястото на средновековните руини. Църквата от XIX век е построена върху останките от структурата на кръстоносците от XII век.

Защо обаче гробът на светеца се намира в Израел? От житието на свети Георги знаем, че майката на светеца света Полихрония е от Лида, поради тази причина се смята, че това е и неговото родно място, но впоследствие той израства в Кападокия. След като загива мъченически светецът е погребан именно в Лида.

В старите писмени документи тази църква се споменава от дякон Теодосий в ,, Местоположението​на Светата земя “ писано през 530 година . Според написаното от Теодосий от мощите на свети великомъченик Георги Победоносец са произлезли много чудеса .

 

Голямата базилика в Лида , е изобразена в Мадабатската карта от втората    половина на   6  век  .  Според сведенията на Вилхелм Тирски от 12 век , църквата е била построена от император Юстиниан Велики .

Централната базилика е била с размери 47 метра на 24 метра , имала три нефа и апсиди . Тя била построена през периода 5-7 век , възможно е да е на мястото на по рано съществувала църква . До ден днешен са съхранени част от северната ѝ стена и част от северната ѝ страна , те по късно са станали част от съвременната ѝ визия . Останките на южната стена са включени в сега съществуващата джамия . На изток от минарето на джамията се виждат останки от византийските стени . Тази стена има правоъгълен портал с тънки пиластри . Има две двойки колони от бял мрамор с коринтски капители от византийската базилика , и те в днешно време се намират в джамията , от страната на главния вход в южната част на главният молитвен дом . На една от колоните има съхранен надпис на гръцки език .

На южната страна на базиликата има един комплекс от сгради , които са присъединени към нея .Югозападната част на този комплекс е имало друго здание , с три нефна базилика с размери 17 метра на 11  метра , която е превърната по късно в джамия . На източната страна на малката базилика по късно е било построено едно  мало квадратно здание с размери 4 метра на 4 метра . Тази сграда с форма и конструкция прилича на църквата ,, Свети великомъченик Георги Победоносец“в Дейр – ал – Асад и тази на свети архангел Михаил в Йерусалим . Постройката е с купол и съединява южната със северната част с две правоъгълни сгради . Предполага се ,  че това е било баптистерий .

Между главната и малката базилика е разположено едно здание с апсида , която се отнася към византийския период  , и което е съществувало до 70 години на 19 век , но сега е разрушено .

Епископ Аркулф пише за един стълб , на които е бил бичуван великомъченик Георги , и където е останало изображение на светеца .

През 715 година халиф Сюлейман ибн Абд ал – Малик на 4  километра от Лида е основал Рамла , която е станала столица на провинция  Палестина . Лида се превърнала в неголямо селище , но останала с важността на религиозен център . За   съществуването на манастир ни    съобщават  монасите   Епифаний и Бернард . Епифаний споменава за съхранението на реликви свързани със страданията на свети великомъченик Георги . Тези реликви според него са се намирали в олтара . Това са били колелата , на които са измъчвали Георги и мраморният стълб , от които ставали чудеса .

Въпреки почитта от страна на мюсюлманите към свети великомъченик Георги  , през 1010 година църквата в Лида  била разрушена по заповед дадена от халиф ал – Хаким . Храмът е възстановен от император Константин Мономах . Но , има версия че възстановяването да е започнало още при царуването на император Константин Осми . Има сведения , че за това възстановяване на църквата има и принос унгарският крал Стефан Първи , известен още като Ищван .   През 1071 година град Лида е бил превзет от селджукските турци . За съществуването на сграда за църковни нужди се съобщава в ,, История  на Александрийските патриарси “ , там Севир ибн ал -Мукаф отбелязва , че мощите на великомъченик  Георги са се намирали под главният олтар на църквата .

През месец юни 1099 година Лида е била  превзета от кръстоносците , но при отстъплението си селджуките разрушили част от църквата , защото се боели  материалите на църквата да не бъдат употребени за военни цели . За латински епископ бил назначен Роберт Руански , но гръцкото духовенство продължавало да служи в това което е останало от църквата . През 13 век кръстоносците възстановили църквата . Като в новия комплекс се намирала и резиденцията на епископа . Това била три нефна готическа постройка .

Според описанието на Йоан Фока от 1185 година , горната плоча от грабницата на великомъченик Георги се намирала в олтара под светия престол . Той разказва, че когато латинският епископ се опитал да повдигне плочата,той  не могъл да го стори . През 1191 година Салах -ад – Дин превзел Лида и заповядал да се унищожи църквата , но тя била в такова състояние ,че нямало какво да се унищожава . Камъните от готическата църква били използвани през 1273  година , за да се построи мост на няколко километра северно от Лида. Църквата била възстановена от крал Ричард Лъвското сърце . От описанието на пътешественика   Лудолф Зудгейм и на Николай от  Поджибонси  научаваме , че   в това   време църквата е била в добро състояние – 1346 година  .  Известно е  , че император Йоан Шести Кантакузин е отделял пари за реставрация на църквата . Църквата е била изрисувана с фрески , мозайки и мраморна облицовка . Също можел да се види и камъка на които е била отсечена главата на великомъченик Георги .

През 1442 година започнало по заповед на египетският султан Захир Сейф – ад – Дин Чакмаке , гонение на християните и църквата била отново разрушена . Доминиканецът Феликс Фабер е описал развалините на готическата катедрала , и споменава за построена джамия . През 1517 година в часта от църквата , която не е била разрушена и е съществувал олтара , православното богослужение било възобновено . По времето на голямото земетресение през 1837 година се разрушила северната апсида и свода на църквата . През 1832 година на 3 ноември била осветена новата  възстановена църква .

Криптата с гробницата на великомъченик Георги е разположена в източната част храма , като към нефа водят две стълби . В храма на едната колона се намира една от оковите , с които е бил окован  великомъченика . В олтара се съхраняват в ковчег , части от мощите на  великомъченик Георги  .

Сега има гръцки манастир , които се намира срещу храма , и се преминава през пътека .