Старозагорче с първо място в поетичен конкурс на българското училище в Париж

12-годишната Мария-Роза Мирчева от VI „д“ клас на Шесто основно училище „Свети Никола“ спечели първо място в Международния литературен конкурс „Вълшебното перо“ за 2024 г. на българското училище „Иван Вазов“ в Париж. Стиховете на Мария-Роза са били оценени най-високо сред 630 творби поезия и проза, изпратени от българчета, които живеят в 15 различни страни по света.

„Всички наградени деца могат да се гордеят със себе си и творбите си, защото в класирането намериха място само най-добрите от добрите!“, написаха на страницата на училището във фейсбук организаторите от Българското неделно училище “Иван Вазов“ – Париж, което създадено по инициатива на асоциация “Христо Ботев“.

Председател на авторитетното жури е известната писателка Здравка Евтимова, а членове са изтъкнатите български писатели Катя Кремзер, Лили Спасова и Радослав Гизгинджиев.

Награждаването на призьорите ще се състои в Париж на 19 май по време на тържествения концерт за 10-я рожден ден на БНУ „Иван Вазов“ в ThéâtreSaint-Léon, 11, placeduCardinalAmette, 75015 Paris.

Ето трите стихотворения, с които Мария-Роза Мирчева участва в конкурса:

Буболече

На мама

Аз съм във лято облечено

и ухая на слънце.

Бързичко тупа сърцето ми –

по-малко от пшеничено зрънце.

В маргаритките крия се аз

и цветята разлиствам с вълшебство.

И чувам им топлия глас:

„Ах, какво добро буболече!“

 

Брезичка

Бреза красива сред полето

помаха нежно на детето

със резедавите листенца,

със снежни клончета – кристали.

Роди се днес и се изправи.

С прекрасна пролетна въздишка

разпръсна цветни аромати.

И стана като в чудна книжка –

за миг разцъфнаха цветята!

 

Родина

„Ако някой ме пита какво е родина,

ще му дам да опита узряла къпина.“

 Мая Дългъчева

 

За мен родината е цвете,

отглеждано с любов.

Прилича ми на слънчево дете,

на дървото най-красивият плод!

Прилича ми на капчица роса,

току-що долетяла от небето,

прилича ми на бисерна сълза

и на дъга със слънце в цветовете.

И на кокиче бяло ми прилича.

И на блещукаща трева зелена.

Прилича ми на ягода червена.

И във шевици къща пременена!

Ето какво е за мене родина –

обич,

сладка като узряла къпина.