Лазаровден е! Отворете широко порти и посрещнете лазарките!

Честит Ви и благословен Лазаровден! Това е един от най-цветните и жизнерадостни празници в българския народен календар. По традиция се организира и чества само от жени. Това е така, защото този ден съвпада с народния ден на девойката, която след като лазарува, вече може да се момее. Датата на празника се променя всяка година и зависи от Възкресение Христово.

Какви са традициите и обичаите на Лазаровден?

На Лазаровден подрастващите девойки се превръщат в моми за женене. Празникът ознаменува момента, в който обществото им позволява да сресват косите си като възрастните жени, да носят косатник, да обличат везана риза, да се кичат с гердани, пръстени и гривни, да носят венец на главата и китка на дрехата. От този ден на подрастващите момичета им е разрешено да „либят либовник“ и да се омъжат. На Лазаровден, девойките започват да живеят в света на жените.

По стари български традиции и обичаи, подготовката за Лазаровден започва от рано, още „среди пости“. По-възрастна жена, която отдавна е била посветена в лазаруването, помага на момичетата да разучат песните, които ще изпълняват, обикаляйки селото. По-голямата част от тях пеят, а останалите танцуват, тъй като Лазаровден е празник, както на женската хорова песен, така и на танца.

Празничният обред започва рано сутринта. Момичетата се разделят на групи от по 5-6 лазарки и започват да обикалят къщите пременени в невестински дрехи. В различните части на България девойките са обличали различни одежди. В Източна Тракия, например, Лазарките са обличали нови булчински премени, за да ги „разтърсят за хаир“. В кюстендилско момите са носели в ръка кърпа, с която невестата се „кланя“ на сватбата – така наречената „кланячка“, а в Шоплука главите им са били украсени с китка от копринена трева и красиво пауново перо. Премяната на лазарките символизира не само брачния характер на празника, но и любовта, женитбата и плодородието, които винаги преплитат своята същност в едно. В Кюстендилско лазарките пеели не само в домовете, но и в гората, в раззеленили се ниви и дори по пътя и все за здраве, плодородие и щастие.

Традицията на Лазаровден повелява да се пее на всеки член от семейството, в зависимост от неговата възраст, пол и положение в обществото. Независимо от това, лазарките влизат в дома с типичното за празника обръщение: Ой, Лазаре, Лазаре…

В миналото нашите баба и дядовци са вярвали, че словото, изречено на този ден, има магическа сила и освен че ще помогне на девойките да се превърнат в жени, ще помогне и на пролетта да смени зимата. С вяра в мистиката на Лазаровден са свързани и много от обичаите, които се изпълняват. Стопанката на къщата търкулвала сито през лазарките и гадаела за плодородието според това как ще падне на земята. Ако се обърне с отвора нагоре – на плодородие е, с очакване да се пълни и препълни всичко в този дом. Друг обичай повелява да посипват момичетата с жито, докато танцуват, а те да се завъртят с думите: „Завърти се Лазаре, че да се въдят пчелите, да се агнят агънца, да се телят теленца…“

Според народните вярвания, стопанката на къщата задължително трябва да дари всяка лазарка със сурово яйце, което символизира безсмъртието. Освен това с него са се разваляли магии и са се правели гадания за бъдещето.

Счита се, че къща, която е посетена от лазарки е щастлива и благословена, каквото пожелават и те самите чрез своите песни.

На Лазаровден имен ден празнуват: Лазар, Лазарин, Лазарка и Лазаринка. Здрави да са, честити и благословени!

Православната църква почита днес Лазар от Витания, когото Иисус Христос възкресява. Празникът Лазарова събота е по-полярен с името Лазаровден и се отбелязва винаги в съботата на шестата седми от Великия пост – 8 дни преди Възкресение Христово (т.г. 5 май). С него започва подготовката на Страстната седмица.

В предпоследната събота преди Великден ( 27април 2024 г.), Християнската църква отбелязва с празнична литургия възкресението на Лазар.

Св. Лазар бил роден от Витания, селище близо до Йерусалим. Той е брат на евангелските сестри Марта и Мария. Господ Иисус Христос много ги обичал и често посещавал дома им във Витания, наричайки Лазар Свой приятел (Йоан 11:3, 5, 11).

След преждевременната смърт на Лазар, поради обичта и съпричастието Си към потъналото в траур семейство, Господ плакал, споделяйки мъката на Марта и Мария и плачейки за своето творение, поробено от смъртта. Като истински Бог, Иисус Христос възкресил Лазар от мъртвите, четири дни след кончината му. Лазар лежал в гроба и вече миришел (Йоан 11:17-45), но въпреки това станал с повивките си, подчинявайки се на всесилната Господня воля – той, Лазар, да оживее. Това чудо се възпоменава от Църквата на Лазарова събота. Вечерта в този славен ден, „шест дни преди Пасха Иисус дойде във Витания, дето беше умрелият Лазар, когото възкреси от мъртвите. Там Му приготвиха вечеря, и Марта прислужваше, а Лазар беше един от седналите с Него на трапезата“ (Йоан 12:1-2). Именно това е моментът, когато всички виждат, че Лазар се е върнал към пълнокръвен живот, а другата сестра на Лазар – Мария – помазва нозете Иисусови с миро и ги отрива с косата си. В дома цари задушевна радост и християнска обич. Христос е обгърнат от неописуемата признателност и любов на възрадваното семейство и на техните близки. Освен това „голямо множество иудеи узнаха, че е там, и дойдоха не само заради Иисуса, но за да видят и Лазаря, когото Той възкреси от мъртвите. А първосвещениците се сговориха да убият и Лазаря, защото поради него мнозина иудеи ги напускаха и вярваха в Иисуса“ (Йоан 12:10-11). Юдейските водачи заговорничат и подготвят убийството на Лазар, както съвсем скоро след това ще уговорят и арестуването на Иисус Христос с цел смъртна присъда. Светът си мислел, че е уловил и убил Живота и че ще успее да изтреби Неговите верни свидетели. Но велик е Господ и свято е делото Му, дивна е Неговата сила и непобедим е Неговият промисъл. Защото Христос е възкресението и животът и сам казва „В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света“ (Йоан 16:33).

Христос възкръсва! А след това – вдъхновен и укрепен от най-дивното Възкресение – св. Лазар напуска Юдея и се отдалечава на остров Кипър, където проповядва Евангелието на кипърци и впоследствие бива поставен за епископ. Преданието разказва, че Лазар, бидейки епископ, се удостоил с посещението на Божията майка в Кипър и получил от нея омофор, изработен от нейните ръце. След възкресяването си св. Лазар живял още 30 години в строго въздържание. Починал в гр. Китим на остров Кипър, бидейки прославен от Църквата като епископ Китийски.

Във Витания, разположена на източната страна на едно от предхълмията на Елеонската планина, и до днес е запазена първата гробница на Лазар, в която почивало тялото му преди възкресяването му от Иисус Христос.

Dolap.bg