Голям празник на любимото Аязмо сътвориха старозагорци

На 27 април 2024г., навръх Лазаровден, с огромен букет от песни, танци, състезания, игри, забави и прекрасно настроение, старозагорци сътвориха незабравим празник на любимото си и сакрално Аязмо. Неизброимо много хора, малки, големи и още по-големи рано-рано „шурмуваха“ белия дроб на древна Стара Загора. Имаше толкова много места за гледане и участие, че човек се чудеше къде по-напред да отиде, за да не изтърве някоя от най-атрактивните прояви.

На върха“, както обичат да се изразяват старозагорци , там където е откритият фитнес и федербалните площадки, още в 9:00ч. стартираха спортните активности – Йога и Детска арт йога; открити тренировки по бадминтон, волейбол и обща физическа подготовка. Дамите от Спортен клуб “Здраве и активно дълголетие” показаха тонизираща тренировка за “златна възраст”.

На голямата сцена сред вековните дървета се изявиха талантите на Вокална студия „Траяна глас“, Датски фолклорен ансамбъл „Траянци“, Вокална студия „Усмивки“, Мажоретен и Народен състави при Основно училище „Кирил Христов“.

Кулминацията на този музикален блок беше пресъздаване на Лазаровден. Представете си, ако можете, близо стотина лазарки – малки и по-големи – прекрасни, облечени в носии от всички краища на България, ведри, щастливи в младостта и красотата си и уверени, че с техните песни и танци, точно на този най-радостен пролетен празник, Стара Загора ще бъде още по-зелена, още по-силна, богата и духовно щедра. В този обред, дошъл до нас от векове, участваха момичетата от НЧ „Настроение 2017“, НЧ „Св. Климент Охридски 1858“; Представителен ансамбъл „Нашенци“ , както и по-красивата част от „Бага-тур“.

Алеите южно и източно от Залата на смеха бяха заети от детски творчески ателиета и работилници. Тук се изрязваха и оцветяваха маски на животни, рисуваха се къщи, дървета , цветя и слънца, звезди и галактики, рисуваха на асфалта … Върху една от поляните, сред истински картини на големи български художници, Старозагорската художествената галерия беше простряла голям „Приказен цветен килим“. Седнали удобно върху него, желаещите да разкрият таланта си рисувачи, действаха с акварели, креди и цветни моливи. После за награда, получаваха стикери на картини, които са от фонда на Галерията. И аз бях там, и аз рисувах и получих стикерче.

Хубаво настроение създаваше и любимият на всички талисман на града – “Катерицата Кипи”.

Опашка от желаещи се зави пред обичаната от смелите момичета и момчета “Въжена градина”. Доста кураж се изисква да се катериш по лианите като маймуни. Адреналинът тук е в най-висока степен.

По същото време, а и може да се каже през целия съботен усмихнат ден, приятелите на любимия Зоопарк имаха възможност да засадят цвете в градинката пред емблематичната статуя на двете мечета., да поздравят животните, да се включат в организираните игри и състезания. Гост на зооградината беше мишеловът Хари от Спасителен център за диви животни – Зелени Балкани, Прабългарската школа за оцеляване „БагаТур“ подари на всяко дете, гост на аула, безплатна снимка с кон..

Някъде към 9:30 ч. по източната алея по посока на Генералската чешма и Дъбрава, срещнах десетина и повече семейства, екипирани по всички правила на планинското колоездене, на колопоход. И най-важно, всяко семейство беше водено от едно, две и три деца- млади велосипедисти.

В 13:00 ч. от „Жабките“ започна „Разходка из Аязмото“ организирана от Туристическо дружество „Сърнена гора“. Не зная маршрута, но зная, че след близо 2 -3 часа финалът ще е край старозагорското село Змейово. На стадиона имаше някакъв любителски мач…

Организатори на забавленията са Община Стара Загора, Център за подкрепа на личностно развитие – Стара Загора, Туристическо дружество „Сърнена гора“, Народно читалище „Родина 1860, Народно читалище „Настроение 2017“, Народно читалище „Св. Климент Охридски 1858“, Народно читалище „Христо Танев 2020“.

Тръгнах си към къщи по западната алея на Аязмото. Срещнах много разхождащи се семейства с деца, млади-влюбени, ученици, възрастни хора…Помислих си каква благодат е това Аязмо! Надали са много градовете по света, които имат толкова приказен парк, неслучайно обявен за национално богатство…Почти  на 130 години е, а е все така зелен, красив, деноношно посрещаш и изпращаш гости…

Бог да прости Митрополит Методий, който собственоръчно е започнал да залесява Ахмек баир – гол баир и то с екзотични дървета от целия свят. Знае се на какви мъки, обиди и унижения години наред е бил подложен и от комунистите и от Синода, и от Народното събрание тогава, но прозорливият му ум е знаел, че си заслужава един живот, за да се създаде нещо хубаво за вечността.

Дълбок поклон и благодарност, Дядо Методий!

Росица Ранчева