Световен ден на велосипеда е днес

На 19 април 1943 г. швейцарският химик Алберт Хофман преднамерено използва синтезирания от него наркотик ЛСД. Три дни по-рано Хофман инжектира незначително количество от ЛСД във „възглавничките“ на пръстите си.

На 19 април Хофман умишлено приема 250 μг ЛСД. Опасявайки се, че е заболял той тръгва от лабораторията към дома си с велосипед. По пътя Хофман усеща действието на наркотика.

На 22 април с.г. той описва експеримента и възприятията си, които бележки по-късно помества в книгата си „ЛСД – моето трудно дете“ (на английски: LSD: My Problem Child). Паметната дата е обявена за „Ден на велосипеда“ през 1985 г. от професор Томас Робъртс от Университета в Северен Илинойс, САЩ, който отбелязва датата с купон в дома си. Седем години по-късно той изпраща покана за празника на свои приятели и колеги и така слага началото на ежегодното  му отбелязване.

Първият велосипед в България е конструиран и изработен в годините 1880-1882г. в град Нова Загора от местният майстор Гено Арабаджията.

По онова време новото возило е малко известно в Европа. Бумът на колелетата на стария континент започва след 1899 г., когато в дните между 23 февруари и 3 март в Лайпциг, Германия, се провежда първата световна изложба на велосипеди и велосипедни принадлежности.

Гено Арабаджията  създал своето колело, когато бил едва на 19 години. Към днешна дата специалистите определят това като истинско чудо, тъй като младият колар, който наследил занаята на баща си, нямало откъде да е виждал първите велосипеди и които хората карали в Англия. Той само чувал за тях от разказите на съседа си Рустем, който по това време учел медицина в Лондон. Когато се връща през ваканциите в Нова Загора, той разказал, че в далечната страна хората яхват „дървени коне“. Гено слушал със зяпнала уста тези разкази и твърдо решил сам да си построи велосипед. Измайсторил го от дърво и желязо върху коларския тезгях в работилницата на баща си. Задвижвал се с дървени педали, монтирани на предното голямо колело, защото нямал верига. Майсторът дори му сложил багажник отзад и летва отпред , пригодена за спирачка. Казват, че тази спирачка била истинска техническа революция, защото тогава файтоните наистина имали спирачки, но не и велосипедите, които понякога се мяркали по улиците на западните градове.

Сам Гено, кой знае защо, нарекъл творението си „паякът“. Така и го наричали всички в града.

Някогашният самобитен търговец стигнал с велосипеда с чак до Сливен. Там се представил в казармата на 11 пехотен полк, а командирът му полковник Генчев строил на плаца всички войници за видят чудото, произнесъл пламенна реч, в която сравнил „паяка“ на новозагореца с тогавашния най-актуален удар на техниката – дерижаблите.

Историците имат данни, че едва през 1883 г., след велосипедната разходка на  уста Гено, в България е внесен за първи  път велосипед от чужбина. Така че не Севлиево или Казанлък, а тъкмо Нова Загора може да претендира за люлка на българското колоездене, казват местните.

Днес малцина знаят, че първият български велосипед е създаден в Нова Загора. Нещо повече, той може да бъде видян в Новозагорския исторически музей, тъй като историята се смелила над неговия създател и го е запазила за поколенията. Открил го случайно през 1961г. тогавашният директор на музей Митю Кънчев, който зърнал колелото закачено да виси под сайваната в двора на майстора и склонил сина му Антон да го дари на музея. Сега „паякът“ посреща гостите на музея, още при влизането им вляво от входа, спрял завинаги в стъклена витрина.