Директорът на 9 ОУ „Веселин Ханчев“ Мария Горчева пред Долап.бг:“Приемам лично развитието и успеха на нашето училище“

Мария Горчева е родена в Стара Загора, на 28.юли 1981 г. Завършила е висше образование в ПУ „Паисий Хилендарски“, като учи паралелно две специалности – Българска филология и Медиазнание и журналистика, магистър е по журналистика. Специализира Начална педагогика в ДИПКУ Стара Загора към Тракийски университет. В първите години от трудовия си стаж работи като журналист в Българското национално Дарик радио, отначало в Пловдив, после в Стара Загора. След това се появяват съпругът, детето и журналистическата отдаденост прави място на семейството. Всяка открадната свободна минута отдава на четенето, защото обожава книгите и има слабост към книжарниците. Учителската професия е кодирана в ДНК-то на Мария Горчева, защото и майка ѝ, и леля ѝ са учители. Така – явно съвсем неслучайно- преди десетина години започва да върви по трънливия път на образователната система.

Госпожо Горчева, преди малко повече от месец се явихте на конкурс, определен от Министерство на образованието и науката  (МОН) за директор на IX Основно училище „Веселин Ханчев“ -Стара Загора. Освен събеседване с многочленно жури, Вие представихте Стратегия за развитие на училището и конкретна програма за първата година от мандата Ви. Кои са акцентите в тези много важни документи?

На първо място трябва да направим всичко възможно да осигурим за нашите възпитаници подкрепяща, сигурна и спокойна среда, в която те да могат да развиват многообразните си таланти. Стараем се да кандидатстваме по всички проекти, създадени от МОН или другите министерства, като вече имаме спечелен не един проект. Преди няколко седмици стана ясно, че Девето ОУ „В. Ханчев“ е сред одобрените училища в Стара Загора за ремонт на съществуващите спортни площадки. Надявам се до края на лятото дворът ни да има  съвсем нов и модерен облик и да направим часовете по физическо възпитание и минутите за отдих далеч по- приятни.

Разбира се, работим по различни национални програми за извънкласни дейности. Създадохме мажоретен състав, имаме театрален клуб, великолепна вокална група, баскетболен и футболен отбор. Държим да разнообразяваме извънкласните дейности, за да могат нашите възпитаници да открият своите таланти и да ги развиват.

Опитваме се да приобщаваме родителите на ученици ни към училищния живот, защото вярвам, че само в екип можем да градим истинско бъдеще за децата. Организираме редица благотворителни събития, за да възпитаме в съпричастност и любов към другите. От две години Девето ОУ се присъедини към семейството на иновативните училища и всяка година разширяваме нашите иновации. За следващата учебна година сме предвидили изучаване на три чужди езика още от първи клас, по съвсем нова методика. Създадохме клуб по роботика, който ще даде основата за програмните езици на нашите ученици в прогимназиален етап. Имаме още доста планове, но сякаш времето никога не стига.

Преди малко повече от две години, когато застанахте на директорския пост като временно изпълняваща длъжността „директор“ , какво заварихте и какво променихте?

Заварих ремонтирана сграда и изключителен колектив. Това, което ме впечатли бе желанието на учителите да правим нещо за училището. Истината е, че колегите ме приеха веднага, прегърнаха идеите ми, заобичаха ентусиазма ми и впрегнаха всички сили да работим за  по- доброто име на институцията. Аз приемам лично развитието и успеха на Девето ОУ, защото семейството ми поколенчески е обвързано с него. Баща ми е възпитаник на това училище, аз и брат ми също, дъщеря ми учеше там. Девето е кварталното ни училище, моите съученици сега са наши родители – какъв по- добър пример за общност, която заедно създава бъдеще?

Заварих дебели, здрави основи, които искам да надграждаме с моя екип. Какво промених? Искам да променя идеята за училище, която в последните години, две, три по десет се настани у обществото. Училището не е враг на децата, учителите не са зли хора, които искат да пишат двойки. Обратно е- желая да говорим за образованието като за път, в който се натрупва солидна обща култура, училището да бъде място, което да развива потенциала на учениците, а учителите- навигатори в трудния път по израстването. И всички заедно да работим в екип.

Какъв е подходът Ви на работа – екипен или авторитарен?

Вероятно ще зависи от гледната точка. Обичам да говоря с колегите – голяма част от тях имат значително повече опит, който е безценен. Обмисляме, съветваме се, „крадем“ идеи един от друг. От огромна помощ са моите колеги – заместник- директорите Светла Манолова и Надка Стоянова, както и главният учител – Милка Славова. Но училището е като машина и всяко колелце има своята функция – ако едно не е смазано и не работи добре- машината се претоварва и може да се счупи. Затова всеки е важен. Човек не може да прави нищо сам. Нужен е екип, който вярва в крайния резултат и иска професионално да стигне до него. Нужни са дисциплина, хъс и много, много часове работа, но резултатите трябва да бъдат постигани. Знаете ли, че колегите са идвали по време на отпуск да боядисваме заедно, докато учениците са във ваканция? Две лета подред шлайфаме стари дъски, чистим мозайки, преустройваме помещения, за да направим училището красиво и модерно. Без майстори, без фирми. Учителите го правят. Поклон към всички тях! Имам огромен късмет, защото повече от 60-т човека работят с една идея и тя е достойно име за Девето основно училище „Веселин Ханчев“.

Нашият сайт Долап. бг отразява много нови, оригинални дейности с учениците Ви. Припомнете за някои от най-атрактивните от тях, моля. Как се организират такива любопитни прояви?

Много се гордея с нашата ученическа телевизия. Една съвсем случайна хрумка се превърна в нещо наистина забележително. Учениците създадоха първата по рода си изцяло ученическа телевизия, в която има и рубрики, и интервюта, дори реклами!

Стана традиция за големи празници да правим тематичен флашмоб. Първият такъв бе със знамето на РБългария, сигурно Вашите читатели помнят, защото Вие публикувахте събитието. Вече сме правили доста такива – за рождението на Васил Левски, за Баба Марта. За осми март тази година организирахме масов рецитал на ученици, с който изненадахме всички майки – беше наистина трогателен момент.

Създадохме два филма – един в памет на нашия патрон Веселин Ханчев, който бе дело на театрална група „Мелпомена“. Вторият филм е посветен на жените будители, за които знаем твърде малко – „Светлини на будителството“. Задължително искам да отбележа приноса на нашите приятели от Държавна опера Стара Загора и Къщата на архитекта, без които „Светлини на будителството“ нямаше да бъде толкова автентичен. От огромна помощ ни бе и краеведът и колекционер Снежана Маринова, която с енциклопедичните си познания ни даде ценни насоки. Вече имаме планове за втора част на филма, която ще представим на 01.ноември.

За Сирни Заговезни направихме възстановка на обичая, децата изработиха кукерски маски, събрахме съчки, всички прескачаха нарисувания огън в двора на училището, а след това имаше и „хамкане“. Развълнувах се като видях, че родители са дошли в обедната си почивка, за да гледат и да снимат този обичай. Беше вълшебно изживяване.

От тази учебна година започнахме едно прекрасно партньорство с Читалище „Развитие“ в с. Дълбоки. Няколко пъти вече неуморните дейци от там правят прекрасни уроци за нашите първолаци на различни теми. Изключително вълнуващо е да видиш хора, които имат съвършено различни професии как увлекателно разказват за старите български традиции и как вдъхновяват нашите най- малки възпитаници да се гордеят с произхода си, с обичаите си и с името на България.

Организацията е въпрос на желание и малко жонгльорски умения, щипка импровизации и доза късмет. Но накрая винаги се получава нещо чудесно. Колегите са неуморни в идеите си, отделят изключително много лично време за работа по тези мероприятия и наистина влагат душата си, което мисля, че е тайната съставка на всяко начинание.

Организирате на 30 април 2024г. Благотворителен концерт за надграждане на материалната база в училище. Какво ще представлява концертът, в какво ще се вложат паричките, има ли срок за реализация на проекта?

Благотворителният спектакъл е нещо, върху което мислим от миналата година. Във времето, когато бях учител в целодневната организация, най- големият ми кошмар бяха дъждовните дни. Защото знаех, че няма никакъв шанс децата ми да излязат навън, да сменят обстановката на класната стая с друго място. Искам да си представите следното: вие сте на 8 години, будят ви в 6:30, закусвате и в 7:30 ви водят в училище. Там госпожите ви казват да седнете на столчето си и да се стараете да не вдигате шум. Навън вали дъжд и цялото разнообразие на деня е между едни и същи четири стени… И така до 17:30 часа, когато някой дойде да ви вземе и да ви заведе у дома. Да сметнем ли колко часа са това?Как можем да изискваме такива неща от децата си? Възрастните дали бихме издържали? Много са ме вълнували тези въпроси. Затова сега искам да се опитам да създам нещо, което да промени цялата обстановка. Помещението, което имаме предвид е по- голямо от класна стая и може да се превърне в чудесно място за отмора, за неформално общуване, за играене на игри в свободно пространство, за прожектиране на филми, за гледане на театрални постановки и всичко това в една уютна атмосфера, близка до тази на домашния хол. За съжаление сумата, която се изисква за ремонта и обзавеждането на помещението надвишава в пъти това, което можем да отделим от бюджета. Затова решихме да повикаме неволята – в случая се оказа, че нашите родители откликнаха веднага на идеята. Спектакълът, който нарекохме „Сбъдваме заедно“ ще събере малка част от нашите талантливи ученици на една сцена – ще има песни, танци – фолклорни, хип-хоп, спортни, ще имаме гости – участие потвърдиха формация Димитров, ДЮШ Нашенци, Център за подкрепа на личностно развитие към Община Стара Загора, балетните школи ПаДеКре и Феерия и още много други наши съмишленици.

Първите дарения вече са факт – дължим огромна благодарност на дамите от Зонта клуб Стара Загора, които направиха много щедро дарение към нашата кауза. Очакваме и други приятели, с които си сътрудничим да протегнат ръка. Смятам, че това е начинът за изграждане на всичко, което бихме искали да направим – заедно, малко по малко, ръка за ръка.

Нямаме краен срок, но се надяваме с общи усилия до края на лятната ваканция да сме приключили с ремонтните дейности и да открием помещението за новата учебна година.

Кое е най- новото, с което може да се похвали IX ОУ „Веселин Ханчев“?

 Най- новото е, че Девето ОУ вече има химн. Свой собствен химн, написан специално за това училище, с музика, сътворена по този текст. Щастлива съм, че имаме такива приятели, наистина! Ще запазя в тайна още малко имената на хората, които сбъднаха тази мечта и ще си позволя да ги обявя на нашия благотворителен спектакъл, но се вълнувам много, защото това е едно завещание към бъдните поколения!

Има много примери – например във Финландия, Япония и пр., където децата учат и живеят в по-леге арте среда, участват активно в живота на училището ..?

Имаме да извървим некратък път до идеята за образование, която имат тези държави.

Впечатлена съм от японските образователни методи и ми се ще да прилагаме някои от тях и при нас. Например, знаете ли, че в японските училища няма обслужващ персонал – всеки чисти след себе си – учители, ученици, включително всички те се грижат за чистотата на тоалетните. В първите години на образование в Япония не се занимават с четене и писане, а с основни човешки правила – възпитание, грижа за домашни любимци, отглеждане на растения, обноски в обществото, любов и уважение към по- възрастните, любопитство към света… След това вече започва натоварването малко по малко.

В нашето училище се опитахме да принесем малка част от това – учениците от иновативните паралелки в трети клас имат своя градинка, в която засаждат различни растения, обгрижват ги, боядисват оградата, изграждат различни съоръжения от рециклирани материали… Все по- далеч сме от работата с ръце, свикнахме за всичко да използваме машини, а повярвайте, ръчният труд е безкрайно полезен, особено за най- малките. Всяка минута, в която печелим битката с дигиталните устройства е безценна.

 Имате ли амбиция IX ОУ „В. Ханчев“ от квартално, да се превърне в желано и предпочитано?

Аз не смятам, че кварталното училище е нарицателно за недотам добро училище. Дори напротив. Кварталното училище означава, че децата в него се познават от детската градина, дори от преди това; означава, че са играли заедно прохождайки, а техните майки може би са стояли на един чин в същото това училище. Кварталното училище значи, че си имаме доверие и искаме заедно да работим за училището и за децата си. Мечтая за момента, в който кварталното училище ще събира деца и родители заедно на общи състезания, ще си организира почистване на общите части край блоковите пространства, ще ходи на екскурзии, ще създава спомени. Най- вече искам кварталното училище да бъде онова доверено място, където ученици, учители и родители се чувстват спокойно и уютно. А дали ще съумеем да създадем такова училище? Времето ще покаже.

Кое или какво Ви зарежда с позитивно мислене и дейности, които веднага „се копират“ от ученици и учители?

Няма как да избягам тук и ще отговоря съвсем тривиално- зареждат ме децата. Знаете ли колко е хубаво да видиш едно първолаче да тича към теб с отворени обятия и да иска само да те прегърне? Да иска само да даде малко любов и после да продължи да тича из двора, да играе и просто да е щастливо, защото слънцето грее и няма повече домашни? Децата са огромен източник на положителна енергия и са пример за това как да бъдем благодарни за малките неща. „Без домашна в петък“ е достатъчно изречение, след което да чуеш как десетки деца изпадат във възторг от идеята за свободата, която им се дава неочаквано. Представете си – след десет години най- малките – първолаците – вече ще бъдат граждани с пълни права в РБългария – ще гласуват, ще работят, ще учат, ще изграждат света… А след още десет години вероятно ще водят децата си за пръв път в кварталното училище… Какво по- зареждащо от това?!

В какво вярвате?

Преди много години прочетох в  книга нещо, което ме накара да преосмисля целия си житейски път. Ние хората си мислим, че вървим в редица – едни са по- напред, други по- назад и някак сме ориентирани, че се гоним, състезаваме се – с постижения, със заплати, с коли и придобивки… Истината е, че в живота всички сме наредени в кръг. И всеки рано или късно получава онова, което е подал на съседа си. Каквото и да е, когато и да е. Ето, в това вярвам.

Коя е Вашата любима българска дума?

Любимата ми българска дума е благодаря. БлагоДаря. Тя съдържа в себе си толкова много – признание, обич, раздаване, себеотрицание. Да бъдеш благодарен е висша форма на съзнаване на нашата преходност. Да си благодарен означава да бъдеш смирен. Всеки дъх е подарък, всяка минута – време, в което да направиш нещо хубаво, всеки час- да остойностиш съществуването си. Понякога е трудно, срещаме препятствия по пътя си, но те са там, за да пораснем, затова и за тях трябва да сме благодарни.

Въпросите постави Росица Ранчева