Четвърти празник на японската вишна в Основно училище „Кирил Христов“- Стара Загора

В урок по човеколюбие се превърна днешният Празник на японската вишна в  Основно училище „Кирил Христов”. Славният директор на училището Господин Балъкчиев отново покани специални гости – музикантите Атсуфуми Уджийе и Кейко Танака от оркестъра на Държавна опера-Стара Загора, които бяха посрещнати от любознателните седмокласници. Децата бяха точно до алеята с японски вишни, разцъфнали, прекрасни, радващи окото. На огромен плазмен телевизор на входа на училището се виждаха красиви кадри от Япония в периода на цъфтеж на вишните.

Жизнерадостните мажоретки откриха тържеството с емоционален танц и завидни акробатични умения. Последва песен от красива тийнейджъра и удивителен поздрав от малък изпълнител на гайда – Виктор от 2 клас, който свири в унес, вярно и продължително.

Кейко Танака поздрави всички с изпълнение на флейта на пролетна песен „Цвете”. Дълго и вдъхновено, на правилен български език към децата специално се обърна Атсуфуми Уджийе
„От 4 години работя в оркестъра на Държавна опера на ударните инструменти. Извинявайте, че не можах да донеса, за да ви изсвиря нещо, защото са големи, но ще ви изпея своя поздрав” – каза Атсуфуми и изпълни част от българската народна песен „Рипни, Калинке”. Чу се, че и някои от децата също я знаят и лекичко я подхванаха заедно с ръкоплясканията.

Атсуфуми разказа, че е научил 40 музиканти от Япония да свирят тази песен и да я изпълнят заедно на един специален парад в центъра на Токио. „ Там много харесаха мелодията, защото ритъмът и мелодията приличат на тези на японските ни народни танци” – каза Атсуфуми.

Вероятно всички деца ще запомнят в този ден емоционалното му обръщение към тях /имам запис на телефона си, за който не вярва, че японец може да говори така на български/:

” Ние имаме различни култури и традиции, имаме разлики, но и прилики. Аз ви обичам, но искам да кажа че, за съжаление понякога, когато вървя по улицата срещам хора и деца, които, за съжаление ни гледат лошо, или се смеят, по лош начин. Разбирате ли, как се чувствам? Аз искам да имам приятелство с вас. Имаме различни култури, но сърцата ни са устроени еднакво и с еднакъв ритъм. Пожелавам ви да сме живи, здрави и щастливи, че живеем в Стара Загора!”

Послепис: Вероятно скоро няма да забравя тези думи, стана ми много болно и много срамно за тези съграждани, които гледат лошо едно прекрасно семейство японци само защото са различни от тях физически.

Стана ми половин идея по-леко, защото ми се струва, че тези деца, които чуха тези думи, няма да гледат лошо нито японци, нито чужденци. Поне ми се вярва в това!

Стана ми една идея по-леко, защото докато има такива директори, които с идеите си да доближават децата до красотата на чужди култури, да ги срещат с интересни хора – тези деца няма да гледат лошо като пораснат. Вярва ми се в това!

Втори послепис: Като се прибрахме в Операта Атсуфуми се зае с ежедневния си урок по гайда – той се упражнява всеки ден и събира пари да си купи истинска гайда. Играят със Сачи български народни танци и ходят на всеки концерт с български фолклор.

Последен послепис: Продължава да ми е ядно, бясно и обидно….

Уляна Кьосева