Дървото на Юда украси в розово-цикламен цвят раззелененото Аязмо на Стара Загора

 

Дървото на Юда, известно като див рожков или церсис (Cercis silliquastrum), представлява листопадно дърво или голям храст, който достига височина до 10-15 метра. Има широка корона и ствол с диаметър 50-60 см, покрит е с черна груба кора. Листата на растението са кръгли, с голяма сърцевидна основа, матово-зелени отгоре и сиво-синкави отдолу, с диаметър 8-12 см. Цветовете на церсиса са розово-виолетови или розово-червени, събрани в красиви снопчета (по 3-6 броя), които се разполагат предимно на по-здравите клонки и на ствола. В ботаниката такова явление се нарича каулифлория. Церсисът цъфти през пролетта, през март-април, достатъчно дълго, до момента, в който на дървото започнат да се появяват листа. След това започват да узряват плодовете – плоски кафяво-червени бобчета с дължина 7-10 см, във всеки от които се намират по 10-14 семена. В същото това време растението е много декоративно.

Церсисът се развива сравнително бавно, светло и топлолюбив е и е относително непретенциозен към почвата. Понася трудно пресаждането.

В природата европейският церсис расте в източните части на Средиземноморието и много често се използва в градините. Среща се и Южна и Западна Европа, както и у нас. В районите с мек климат Дървото на Юда се чувства прекрасно и добре преживява зимата, но в северните райони то не може да вирее.

Церсисът се сади на открито слънце с дренирани, съдържащи вар почвени субстрати. Подходящо е за съставянето на композиции, като в средата сложите един екземпляр от него, а наоколо хвойнови храсти.

Размножаване

Дървото на Юда се размножава чрез засяването на семена. За подобряване на кълняемостта семената се попарват с кипяща вода. Възможно е да се размножи и чрез издънки или зимни резници. Растенията растат първите три-пет години много бавно, а в края на първата година надземната част на церсиса отмира. Но не трябва да се паникьосвате – това е особеност на всички растения, които са се приспособили към сухите места на обитание. През пролетта на втората година от спящите пъпки на кореновата шийка израстват два-три нови филиза, които през есента ги чака печална участ. Едва на третата година отново израстналите филизи ще достигнат 20 см.

Клонките на скелета ще се появят и ще започнат да растат след като е достатъчно добре развита кореновата система. На първата година корените достигат до 45 см, а на втората – до 1-1.5 м. При много грижи и обилно поливане към края на втората година можете да получите растение с височина 1.1-6 м.

Дървото носи нарицателното име на предател.

Юда Искариотски е новозаветен перснаж от Библията. Името му не е фамилно, а означава от кой град е. В случая – от Кариот и оттам – из Кариот, като „из“ става „ис“ (от). Кариотски може да се използва вместо исКариот. Той е един от дванадесетте апостоли следовници на Иисус Христос. Бил е ковчежник – съхранявал парите, събирани от дарения. Предава Спасителя на фарисеите и свещениците от Синедриона за 30 сребърника. За да покаже кой е Иисус, го целува по бузата в Гетсиманската градина. Разкаян за постъпката си, той връща парите и се обесва на такова дърво. Смята се, че когато се разкаял за постъпката си и поискал прошка от Бог, Той му я дал. Обаче Юда не можел да прости сам на себе си и се обесил.

В друга версия, в Деяния на светите апостоли, според Петър, глава 1, стих 18, се казва: „…но със заплатата за своята неправда той придоби нива и, като се струполи ничком, пръсна се през средата, и всичката му вътрешност се изсипа“.

До ден днешен теолозите се опитват безуспешно да приравнят двете версии на тази смърт, като са обединени само около това, че се е самоубил, като неглижират останалото с думите, че детайлът няма значение.