Кеворк Кеворкян разтресе България с този коментар, никой не го очакваше!

Съчувствието към Дебора от Стара Загора отмести почти изцяло вниманието от един важен въпрос: коя е причината за съществуването на хора като нейния „палач“.

В една страна, в която дискотеката е катедралата на младите, те имат все по-съмнителни взаимоотношения с училището.
Респектът към образованието е почти заличен.

Всяка свободно циркулираща мома вече задължително разполага с диплома на икономист или експерт по комуникации.
Повечето от университетите изобщо не придирят, на кого и как връчват дипломите си.
Те пък са се превърнали в част от макиажа на тия моми.

Те поне имат и други умения, ами ордите момци, които всяка година училищата изхвърлят на пътя с етикета „функционално неграмотни“ – с тях какво се случва?

Не всички, разбира се, посягат към макетното ножче, но по какъв друг начин начесват нащърбеното си его?
Те никога няма да дочакат подходящия си учител,  ако използваме будисткият лаф, че когато ученикът е готов, ще се появи и учителят.

Година след година научаваме, че близо половината от завършилите средно образование са функционално неграмотни, но крием този факт като срамна болест.

С такива деца битката е загубена още в училището. Те излизат от там с дъха на училищната съблекалня, с нищо друго.
Сетне обаче някак трябва да преработят комплексите си и много често това ги отпраща в обятията на Злото.
Трябва да преглътнем срама, че в наши дни, извън всички други беди, които ни сполетяха, се разпадна и вярата в училището.
Очевидно е, че образователната ни система е съкрушена, сякаш нарочно, за да произвежда младежи, удобни за измамите на Настоящето.

Тази истина ни я поднесе, през 2019 година, най-авторитетното международно изследване на грамотността PISA:
47% от българските десетокласници нямат елементарни четивни умения;
44% са под критичния минимум знания и умения по математика;
47% са с драстични пропуски в подготовката по природни науки.
От PISA ни подсказват, че предстои да бъдем затрупани от развалини, от човешки развалини.

Когато толкова много от учениците в една система са функционално неграмотни, това означава само едно: образованието постепенно и невидимо Обезумява.
Това е война срещу самите устои на Разума.

А едно скорошно проучване на БАН /Института по социология и Института по философия сякаш иска да ни подсети, че всички сме се побъркали: едва 20 процента от младите българи не приемали да се забогатява с мошеничество!?
Кирчо Шарлатанинът ли е техния герой?
И, по дяволите, няма ли някакъв по-почтен начин да се стопим и изчезнем нанякъде?

Тази катастрофа обаче никак не трогва нашите политгадатели – или „гадачи“, както би ги нарекъл Симеон.
Те си остават взрени в разправиите на незначителни хора, които искат да минават за някакъв политически елит, това ги интересува.

Не по-малко осъдително е и заплесването на някои медии по „младите“ в политиката, независимо, че те се оказаха съвършено негодни.

Това си беше ясно от самото начало, но медиите не искаха да преглътнат и това фиаско.
Предпочитаха да се видиотяват по „харвардските“ курсанти.

Наричаха „паднали ангели“ някакви мадами от Кирчовата чета и се възторгваха от тях, дори след срамното им фиаско.
Неграмотност, съчетана със зависимости – това се отнася за немалка част от днешните млади.
30% от тях до 30 годишната си възраст все още живеят при родителите си и зависят от тях.

Те мразят миналото на родителите си, смятат ги за неуспели хора, прехвърлят собствените си неудачи върху тях  и така се освобождават, поне мислят, че се освобождават.

Все пак, те си дават сметка, че изглеждат като неудачници, непоправими при това, в очите на своите Дебори.
От това прозрение до макетното ножче е само една крачка, не повече.

Телевизиите сякаш не са наясно с всичко това . Те очакват поредния си пир с поредната Дебора.
А дотогава подхранват комплексите на „палачите“ с предавания като „Ергенът“ , от които става ясно, че всички жени са курветини, а някои от тях не са и с целия си.

Мразят „Ергенът“ – и си го изкарват от Дебора.
А той си е и за убиване – толкова е напарфюмиран с евтин бръснарски одеколон.

И нашата никак не е лесна: с това училище, превзето от бъдещи несретници – и главно заради фантазните ни очаквания от младите пришълци.

И едните, и другите – и тези, които предадоха училището, и другите, които превзеха държавата като сомалийски пирати, са от най-лошия вид аутсайдери.
Защото се скитат извън всякакъв контекст.
Те дори не разбират, какво означава това.

И непрекъснато ни натрапват, че липсват авторитети.
Опитват се да запълнят тази празнина със себе си.
Разпадът се превръща в гротеска.

Какво следва?
Пустош,  просто чакат Разумът окончателно да си отиде.

Ние продължаваме пасивно да съзерцаваме ятагана, който свисти над разума/познанието на младите – и дори сме до там наивни да не си даваме сметка, кой най-вече има полза от нашествието на лузерите.

А това са най-вече политическите несретници/лузери, властниците като цяло.
Лузери обичат лузери.

Автор: Кеворк Кеворкян

Източник:Sample Page