С творчеството на художничката Донка Константинова ще се срещнат старозагорци

На 9 април 2024г., от18:00ч.,  в западната си зала, Художествена галерия Стара Загора ще открие изложба на художничката Донка Константинова. Това е реверанс към нейното изкуство послучай 130-годишнината й, която ще навърши в края на настоящата година.

Донка Константинова е талантлива наша художничка, но недостатъчно позната на широката аудитория. Преглеждайки материалите за нея най-често срещаните факти са, че е сестра на големия писател Константин Константинов, че трудно се намира информация за нея и, че е потънала в забрава. Това ни провокира да посветим следващата си статия от рубриката “Българското изкуство в старата периодика” на тази високоинтелигентна и деликатна жена.
Родена е в Сливен на 27 декември 1894 г. Дълго учи живопис от 1909 до 1916 г. в Художествената академия при Цено Тодоров, Стефан Иванов и Иван Мърквичка. От 1916 до 1919 г. специализира в ателиетата на Академията в София, а по-късно 1925-1926 г. в Париж. Дългото й обучение може би е продиктувано от склонността й към самоусъвършенстване. Донка Константинова се включва активно в художествения живот през 1920 год. Участва в изложбите на Южно-българските художници и на Независимите в София, през същата година урежда съвместна изложба с Васил Захариев в Тръпковата галерия. Излага 30 картини, предимно портрети, в които „тя чете душата и се мъчи да я представи в гънките, в краските на лицето”. (сп. Огнище, 1920, кн. 3). През 1921 г. е сред участниците в Юбилейната изложба на Художествената академия. Сред по-ранните й живописни творби са: „Копнеж”, „Скръб”, „Безразличие”, „Хризантеми”. Присъствието на Донка Константинова в художествения живот у нас по това време е забелязано от Сирак Скитник и Гео Милев.
Илюстрира първото издание на „Приказки за тебе” (1924 г.) на Константин Константинов. Сред художниците рисували картини към по-късните издания на книгата са Вадим Лазаркевич, Борис Стоилов, Ани Тузсузова.

През 30-те години на ХХ век не организира своя самостоятелна изложба, а се включва в изложбите на Независимите художници и Дружеството на жените-художнички. Критиката отбелязва участието на Донка Константинова в тях като посочва високото качество на творбите й.
За обща художествена изложба на Независимите художници през 1927 г. Сирак Скитник пише във в. „Слово”: „Пастелите на Донка Константинова са най-хубавото, което е дала художницата до сега. Те са убедителен израз на едно живописно схващане, с което може да не се съгласим, но трябва да приемем. Тя надхвърля баналните търсения и без да бъдат дързост, са лични и изживяни.” (в. Слово, бр. 1759 – 15.09.1927)
Изложби на Дружеството на жените-художнички:
1932 г. Пастелните портрети на Д. Константинова: „продавачки” и „балончета”, сочат нейния избран път на сюжетно търсене и третиране в своя любим тъмен тон на здрачивина”(Нива бр. 35, 1932 г.)
Салон Аксаков 10-28 май 1936 г. „Пейзажът с битови откъси, даден в модернистично в тъмни багри застъпва Д. Константинова” (Завети кн. 4-5, 1936).
1939 г. „И щом е реч за „вътрешност” трябва да бъдат споменати двата „интериора” на Д. Константинова, от които този с котката е по-интересен и по-интимен” (Завети кн. 4-5, 1939).
През периода 1937-1942 г. посещава за по-продължително време Гърция.
30-те и 40-те години са най-високата точка в творчеството на художничката. В живописния свят на Донка Константинова присъстват парижките и софийските улици, кафенета, панаири, продавачи на балончета и детски играчки. Художничката не се задоволява с изразните средства на символизма и сецесиона, а намира своя модерен художествен език, за да изрази личния си свят и творчески възгледи. От статива й слизат множество пейзажи, натюрморти, масло и пастели, автопортрети, интериори и познатите портрети на Константин Константинов (1927 г.) и Людмил Стоянов (1942 г.).
Донка Константинова е наградена с Дамски кръст – ІІІ ст. през 1938 г.
Умира през 1973 г. Заедно с брат си завещават имуществото си на архива и галерията в гр. Сливен.
Множество изкуствоведи обръщат внимание на творчеството й, на „силата и богатството в тази „тиха” живопис”. Сред тях са имената на Ружа Маринска, Светлин Русев, Ружа Симеонова, Красимира Колева и др.
Организирани са посмъртни изложби: през 1978 г. в София и Сливен, 1985 г. ретроспективна в Сливен и през 2015 г. по случай 120 год. от рождението на художничката в ХГ „Димитър Добрович”, Сливен и в столична галерия „Финес”.