4 април – Ден на българския психолог
ВСЯКА ГОДИНА ОТ 1995 г. НАСАМ, БЪЛГАРСКИТЕ ПСИХОЛОЗИ ТРАДИЦИОННО ОТБЕЛЯЗВАТ СВОЯ ПРОФЕСИОНАЛЕН ПРАЗНИК НА 4 АПРИЛ
Историята на празника: На 4 април 1992 г. група студенти II курс – психология се събират на парти. Късно през нощта компанията решава да нарече този ден „Професионален празник на психолозите”. Идеята намира подкрепа и от други колеги.
През следващите години групата празнува този ден в камерен състав до 1995 г., когато се организира честване в ресторант „Яйцето” на Софийския университет със около 150 души – студенти и преподаватели. Интересът към инициативата прогресивно нараства, излиза от рамките на купона и достига до създаването на „Сдружение на младите психолози в България”, което носи името „4-ти Април”.
4-ти АПРИЛ – ДЕН НА ПСИХОЛОГА В БЪЛГАРИЯ!
Честит празник, скъпи колеги!
Да продължим да упражняваме благородната си професия с вещина и удовлетвореност!
Да продължим да мечтаем и да вървим през времето си със стил и вкус към живота!
Хубав празничен ден!
От името на УС на Дружество на психолозите в Република България
Стою Недин
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА СПЕЦИАЛИСТИТЕ ПО ПСИХИЧНО ЗДРАВЕ! УСПЕХИ, ВДЪХНОВЕНИЕ ЗА РАБОТА И МНОГО ИЗЛЕКУВАНИ ПАЦИЕНТИ!
Психологът е ум и сърце. Той никога не съди. Той вниква, обича и разбира. Не се интересува от самата постъпка, освен за да я поправи, ако е лоша, и търси дълбоките й подбуди. След като е отстранил подбудите, постъпката се променя от само себе си и поема в правилната посока. Неговата граматика и „библия“ са човешките, психологическите и физиологическите познания – а те трябва да са необятни! – и той се опира на тях, но в същото време непрестанно ги преразглежда и преосмисля. Защото човешката душевност не понася готови рецепти и правила.
Психологът никога не забравя, че всяко човешко същество страда – такава е неговата участ. Човекът търси изход от страданието чрез средствата, с които разполага. И повечето от „лошите“ постъпки всъщност не са нищо друго, освен опит да бъде намерен този изход.
Психологът е човек с религиозна нагласа. В смисъл, че той се стреми да се чувства все по-обвързан с всичко, което го заобикаля. Знае, че много хора изпитват страх и чувство на безпокойство, и следователно се стремят към сигурност. А такава сигурност те могат да получат в семейството си, в обществото. Когато не я открият, безпокойството им нараства. Задачата на психолога е да им предостави един нов вид сигурност. И той се старае всеки да я открие у себе си.
Пиер Дако