Художникът Димо Генов пред Долап.бг:“Човек трябва да бъде честен спрямо себе си и към изкуството си“

Димо Генов е роден в град Стара Загора през 1947 година. Целият му съзнателен живот е свързан с рисуването и живописта още от Художествената гимназия в София (1961-1966) и през годините като студент във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, където се дипломира през 1974 г. в ателието на Янаки Манасиев.

Успоредно с творческата му дейност, между 1974 и 1982 година Димо Генов преподава в Института за детски учители „Анастасия Тошева” в Стара Загора и Великотърновския университет„Св.св.Кирил и Методий“, където е асистент на своя учител.

Участва в редица национални и международни изложби в страната и извън нея, и осъществява десетки самостоятелни представяния. Неговата работа като директор на Художествената галерия в Раднево (1982-1987), председател на Представителството на СБХ – Стара Загора и дългогодишен уредник на отдел „Живопис” в Художествена галерия – Стара Загора, допълват творческата му биография с активно присъствие в художествения и обществения живот на града.

На 28 март 2024г., в малката зала на Художествена галерия Стара Загора, той откри самостоятелна изложба на творби малък формат.

Г-н Генов, как се решихте да представите на почитателите на изобразителното изкуство Вашата изложба с творби малък формат?

За разлика от досегашните изложби, в които човек се мъчи да има някакво общо послание, картините „да се държат“ заедно, тази изложба именувах „НеОчаквана“, защото така се появи. Миналата година влязох в камерната зала на Художествена галерия Стара Загора, която изглеждаше много по-различно от времето, когато я познавам и ми хрумна идеята в тази малка зала, много интимно звучаща в момента, могат да се съберат мои малки картинки, които през годините, когато съм рисувал лични неща – послания, преживявания, емоции и пр., съм споделял на малък формат. И в другите изложби просто не е могло да се впишат наравно с другите по-големи формати. Така през годините са останали в ателието и са се събрали стотици. Споделих с д-р Катя Тинева -директор на галерията, че бих могъл да опитам нещо такова в малката заличка, защото в голямата ще се изгубят и няма да стоят добре. Това беше разговорът.

През м. януари т.г. Катя ми се обади :“Знаеш ли, че си включен в графика за изложбата, за която говорехме. Беше неочаквано, но съм готов, защото са натрупани в голямо количество и просто трябваше да отделя колкото трябва. Най-старата е от 1962 г. като първокурсник в Художествената гимназия в София от една практика в Мелник – Роженският манастир, а последните работи са от тази година, които съм правил ей тъй, едва ли не да докажа на себе си, че още ме бива и мога да правя още каквото си поискам. Така се появи тази изложба.

Какво съдържа изложбата, какви формати, какви са сюжетите?

Голямо отсяване беше. От над 200 в Галерията донесох 74. Мислих че на два -три реда ще ги събера, но не можах. Сега са 57, защото чувството за мярка, многотията, понякога играе лоша шега и не допринася за качеството. Много са различни като техника. Има маслени бои, акрил, въгленови рисунки, моливни, всичко възможно, с което рисувам, го има и в различни формати. Най-малката маслена картинка е 7/6 см. Другите са по-големички. Най-голямата е 20/30 см.

Сюжетите са много различни, много реалистични и напълно абстрактни. Абстрактни са предимно „Рапсодиите“, които са ми стара тема, през годините рисувани в по-големи формати. Има портрети на съпругата ми, автопортрети, всичко, което през годините ми е минавало през главата, сякаш присъства в различна мяра. Според мене, можело е да бъде и по-добре, но засега това е налице.

Явно музиката е Ваша страст. Спомням си, че преди 4-5 години във фоайето на Старозагорската опера вдигнахте самостоятелна изложба „Мечтата е музиката“.

Това беше през месец декември 2019 г. и стоя и целия януари. Това беше последната моя голяма самостоятелна изложба. Беше с големи формати и имаше много музикални теми. Имаше и рапсодии, и музикални инвенции…Заглавието „Мечтата е музика“ е условно, защото и живописта и музиката се родеят . И в живописта има тон, и в музиката има тон, има хармония…Само изразните средства са различни.

А каква друга мечта имате?

Единствената мечта на всеки човек, според мене, е да бъде жив и здрав, за да може да реализира това, което му е в главата. Някога Иван Кьосев – един много голям илюстратор и график, като го питаха какво трябва на един художник, той отвръщаше: „Само две неща: да има вкус и да бъде физически здрав, за да реализира вкуса си“. Това мисля, че стига.

Какво не знаем за художника и човека Димо Генов, който много години е бил сред знаковите личности на старозагорската културна общност?

Всички, които ме познават, ме знаят добре какъв съм и какво мога. Роден съм в Стара Загора, имах възможност друга кариера да имам, но реших да се върна в родния си град. Не съжалявам и винаги съм мислил, че така трябва да бъде. В София завърших Художествената гимназия. После във Великотърновския университет – живопис. Временно преподавах на студентите в старата столица. После на студентите в ДИПКУ – Стара Загора…Бях в Художествената галерия в Раднево, много години в нашата галерия. Много неща се случиха в живота ми. В някои -успях, в някои по- добре, в други – не толкова. Истината е, че винаги съм бил честен спрямо себе си и към изкуството си. Човек не може да лъже и да иска другите да му вярват. Ако сам на себе си вярваш и в това, в което вярваш работиш в тази посока, мисля че това е начинът, по който човек трябва да живее.

Г-н Генов, зная, че и Вие и брат Ви Михаил Косев, който е график, сте автори на копия на Самарското знаме?

О, да, четири копия съм направил на Самарското знаме и и едно на знамето на Старозагорското въстание през 1875г. Това са неща, които се появяват пътьом в човешкия живот. Наложи се през различни години да се направи копие на Самарското знаме по копието на Малецки, който прави най-точното копие от оригинала. По него с брат ми сме направили две копия, със съпругата ми и с Росица Николова -още две, едно от които се намира в самарския Иверския манастир, където е направено. Богородицата на знамето се казва Иверската Света Богородица. Тя е от едната страна на кръста, от другата са Св.св. Кирил и Методий. Това е изключителна отговорност и задължение, което човек носи като памет в себе си, носи като родствена благодарност за част от историята на България. Правил съм го с голям трепет. То е сякаш свещенодействие . Преди близо 150 години , над това знаме стотици жени са си боли пръстите и са си вадели очите, за да го направят, това знаме да бъде фетиш по време на войната. И е било. Под това знаме са загинали много свети мъже… Струва ми се, че човек като прави нещо такова, трябва да го прави с цялата отговорност, за да може идните поколения да добият реална представа за които, няма как да преживеем, но да знаят че това е символ в българската история, като много други…Но това, което на нас ни се случва да направим, това което имаме възможност, е въпрос на чест.

Мисля, че Вие сте замесен и в друго „предприятие“ – подреждането на експозициите в новопостроената сграда на Регионален исторически музей – Стара Загора?

Музеят подредихме брат ми -Михаил Косев, Стефан Баев и аз. Тогава имаше конкурс за екип, който да направи визиолизацията на целия нов музей. Правихме го през зимата – януари, февруари, най-студените месеци, нямаше отопление…Много трудничко беше. Тогава също работехме денонощно, но това което направихме продължава да бъде и сега в този вид. Според мене се получи добре. Старозагорският регионален музей е един от най-хубавите и един от малкото, който е проектиран за музей.

Какво най-много обичате да рисувате?

Дамски портрети.

А какво досега не сте успели да нарисувате?

Знам ли? Може би сънищата си.

Коя е Вашата любима дума?

Обичам често да казвам, че лакомията е лош съветник . Човек трябва да бъде по-скромен. Т.е. думата е скромност.

Росица Ранчева