Изпратихме поета Таньо Клисуров по пътя му към Вселената

На 30 март 2024г. Стара Загора се прости с Почетния си гражданин, с любимия поет, редактор на десетки стихосбирки, подал ръка на млади творци, с журналиста с остро перо, верен приятел, съпруг, баща и дядо.

В храм „Свето въведение Богородично“ биеха траурно камбаните. Повече от час не секна потока от хора, дошли да си вземат вечно сбогом с човека, чието творчество ги съпътстваше от детството до мъдростта.

Опелото отслужиха свещениците та храма отец Йордан и отец Илия.

Пред тленните останки на поета, ето какво каза отец Йордан Карагеоргиев:

„Човешката душа не остарява. Светата църква е отредила през първите 40 дни, душата на покойника да обикаля местата където се е родила, където е израснала, където са скъпите на сърцето хора. До 40-ия ден се определя мястото на душата -там горе. И нито пространството, нито времето, нито молбите ни могат да я върнат при нас. Нека да кажем, че колкото по-близко е до Бога, толкова по-чути са молитвите на нашите скъпи покойници за нас. Защото за Бога няма живи или мъртви, или да ги дели на такива или онакива. За Бога всички сме равни.

Изпращаме една голяма личност. Човек, който беше праволинеен, който извървя достойно своя път.

Преди известно време дойде в храма с тази тежка диагноза, и се пречисти. По човешки и на него сърцето му е трепнало, но гледаше вечността спокойно и мъдро.

Таньо беше и си остава, т.е. е, защото той е жив, един от хората, с които винаги можеше да се говори, защото в сърцето му имаше разбиране и търпение. Все достойни нравствени характеристики, които все по-рядко и по-рядко срещаме.

За него нещата бяха 1:1, също качество, каквото много рядко се среща.

Много добри неща мога да се кажа за Таньо, защото това е част от мене. В същото време искам да ви помоля тази обич, тази болка, тази вътрешна колизия, която вярвам изпитвате всички вие-близки, приятели, другари по перо, сродници да я превърнем в молитва. Защото това е начинът, по който можем да му помогнем. Затова и се раздава за Бог да прости. Но душата, която не е материална, няма нужда от това. Подавката се дава точно затова, да се помолим за душата му.

Човек дори един ден да живее на земята, греши с думи, мисли или дело. Сега е моментът, ако Таньо ни е обидил – нека да му простим! Ако пък ние сме казали дума напреко, имаме някакъв грях пред него, нека да Господ да му прости. Нека да дадем прошка и за поискаме прошка. Защото по силата на тази духовна хармония, която властва извън човешката ни логика, често остава неразбрана. Ако сега не простим и не дадем прошка, ще има хора, когато и ние си отидем, а това може да бъде още утре, да не са получили прошка.

Бог е сърцеведец. Ние като хора си имаме своите слабости, но Таньо ни беше приятел и си остава приятел и голям човек. Първо той неслучайно имаше такава голяма поетична дарба, която е божия харизма. Словото му беше част от личността му…

Навремето, като млад свещеник, служих в манастира в Казанлък, с много възрастни монахини. И винаги 40-ият ден беше свързан с някакъв празник. Защото Бог има очи за всички ни.

Не знам дали сте направили сметка, но 40-ият ден на Таньо е на Великден. Това мисля, че говори много повече от всички думи.
Бог да го прости и вечна да бъде паметта му“.

Росица Ранчева