Открит урок на тема „Българският национален въпрос и обединението на българите изнесе проф. д-р Петър Стоянович пред ученици и учители на Пето основно училище „Митьо Станев“ Стара Загора

На 25 март 2024 г. по покана на училищното ръководство в Пето основно училище „Митьо Станев“   гостува „старият им  познайник“, един от най-видните български историци проф. д-р Петър Стоянович. За един учебен час,той трябваше да предаде урок на тема „Българският национален въпрос и обединението на българите с препратки и към нашето съвремие“. Със своето виртуозно ораторско майсторство и изключително чувство за хумор, професорът успя да намери точния език, съобразен с възрастта на аудиторията (5-7 клас), да провокира и активира мисленето и активността на учениците и в крайна сметка да посее семенцата на интерес  към историческата наука.

Според него историята няма нищо общо с изучаването на дати, защото по компютърното време, в което живеем, всеки може да се справи с едно кликване на мишката.

„Целта на историята е да се направи логическа връзка между събитията, каза проф. Стоянович.- Историята ни учи да разсъждаваме и да търсим отговора на важни въпроси. Например: Защо България не е успяла да се освободи 500 години от турците? Защо българските царе и князе не са българи? Защо България не е на три морета? Какво представлява националният въпрос ? Защо се делим на едни или други в родината ни и пр.“

Отговорите на някои от тези въпроси бяха повече от любопитни. Още когато се създава българската държава се забравя едно нещо – мярката. Мечтите ни и тогава и сега са да се разпрострем на целия Балкански полуостров, което разбира се е невъзможно, защото тук има и други държави и народи. Т.е. това, което трябва да се учи по националния въпрос е да има мярка.

Историята не винаги е само това, което се учи в училище. Например създава се впечатлението, че българските революционери са били само герои, което не е вярно. И те, като всички хора, са имали своите слабости и проблеми. Когато се говори за създаване на революционните комитети в България, несъмнено изниква моментът на клетвата им – Библията, кръста  пищова. Но те са обикновени хора. Само полагането на клетва не прави техния героизъм голям, както се изписва в учебниците.

За жестоката съдба на Стара Загора по време на Руско-турската освободителна война тепърва ще се разкрива каква е вината на руското командване. Професорът, чиито далечни корени са в Стара Загора сподели, че от неговите прапрадядовци и прачичовци знае, че унищожаването на града е можело да бъде предотвратено. Битува убеждението, че Батак е „шампион“ по жертви, което не е така. По време на войната Стара Загора е изпепелена до основи. Заедно със селата наоколо са убити над 14 000 души, но тази несправедливост трябва да се коригира.

Много увлекателно професорът говори и за подема на България след Руско-турската война. От абсолютно бедна и изостанала само за 20-30 години става цветуща държава.

Заваляха въпроси: Защо водим успешни войни, а се оказва, че все ги губим? Отговорът беше, че армията ни винаги е печелила, но политиците ни са недалновидни.

Защо сме участвали във войни, след като не сме имали условия и средства? Защо Фердинанд абдикира? Възможно ли е съпругата Роксана да е отровила Александър Македонски? Какво е общото между минало и настояще? Защо сме се съгласили с наложените граници по Санстефанския договор? Защо след Балканската война сме отстъпили Македония? Кой урок от историята не научихме? Защо, защо…?

Времето за отговори на всички въпроси не стигна. Коментариите на учениците продължиха и след срещата

От името на присъстващите благодарност изрази директорът на училището г-жа Димитринка Йовчева. Тя подари на скъпия гост албум със снимки на стара Стара Загора, в това число и на негови роднини и пластика на старозагорската светиня -Самарското знаме.

Росица Ранчева