Книга за легендарната учителка – алтруистка Теофано Попова написа д-р Стоянка Коева

На 20 март 2024г., в Регионален исторически музей -Стара Загора, беше представена книгата на д.п.н. Стоянка Коева „Теофано Попова. Обществено-педагогически поглед към живота и делото на легендарната народна учителка“. За значението на изданието и приносът му в съвременното педагогическо образование говори Райна Антонова- главен уредник в музея.

Книгата проследява дейността на Теофано Попова. По нейна инициатива през 1900 г. в Стара Загора се учредява благотворително дружество „Добрий Самарянин“. То поддържа първото и най-голямо сиропиталище в страната, старопиталище и подпомага материално и морално социално слаби хора. Най-големият дарител на дружеството е  Теофано Попова, която след смъртта на втория си син Васил Попов, завещава семейния чифлик в с. Малко Кадиево, Старозагорско, оценяван на стойност 2 млн. лв. Имотът се управлява от настоятелство (ефория). Земите на чифлика осигуряват хранителни продукти и парични постъпления за издръжката на двата дома.

Книгата е обогатена с историческа хроника за живота и делото на Попова и богат снимков материал.

Подробности за читателите на Долап.бг четете в интервюто с г-жа Стоянка Коева:

Госпожо Коева, с какво животът и делата на Теофано Попова ангажираха вниманието и усърдието Ви цели 10 години, за да напишете и издадете книга за тази забележителна жена?

Тя наистина е забележителна жена. Рано е започнала педагогическата си дейност. Възпитанието й идва от нейния принцип – самообразование и самоусъвършенстване. Тя проучва потребностите на обществото и отговаря на тези изисквания.

Ключът към моята работа беше изказването на нейната племенница:“Тя беше рожба на обществото. Израстна и се възпита с идеите на времето, които закрепи у себе си и пося в децата“.

В книгата си правя обществено – педагогически поглед на фактите, че тя проучва потребностите на обществото, формира у себе си този мироглед да живее в името на общността и посвещава целия си живот на обществено-педагогическата дейност. Тя отглежда и обучава над 200 сираци. С файтон е обикаляла и събирала сирачета, за да им даде подслон, храна и да ги образова.

През 1906 г. тя създава теория за научна педагогика, която прилага на практика. Тя обръща внимание на необходимостта образованието и възпитанието да вървят ръка за ръка, т.е. единство между обучение и възпитание, за каквото едва сега започва да се говори и прилага в нашето образование. Тя пише, че основният критерий е не кой какво е казал, а делата, практиката. Тя развива и прилага на дело специфичен подход за работа със сираците. Тя създава всички компоненти на съвременната педагогическа наука.

С какво е забележителна още дейността на Теофано Попова?

Включва се в системата на прогресивното обществено развитие. Тя е съоснователка на първия социалистически кръжок. Участва във всички форми на обществения живот. Създава първото Национално женско дружество в България. Съорганизатор е на първото социалистическо движение.

Как се стига до построяването на сградата на сиропиталището в Стара Загора, което носи нейното име ?

Заради социалистическите си идеи многократно е уволнявана от училищата, където преподава. След подобен случай, тя заминава за Солун. Там три години е учителка по български език и история и е директор на женски пансион. Завръща се в родния град и заедно с видни старозагорци през 1900 г. основават дружеството „Добрий самарянин“. Първоначално създават кухни към училищата за сираците и социално слабите. След като отново я уволняват от училище, тя заедно с кмета Кожухаров, решават да изградят дом за сираците. Можете да си представите в онези години как се събират средства за строежа и издръжката му. Тя дава личен пример като дарява 350 дка земя, 40 дка гора и всички налични средства. След години се прибавят и даренията от синовете й. Както разказват спомени на близки и роднини тя с файтона ходи из града и събира сираците. Най-малките къпи вкъщи и им купува дрехи. Създава стройна система на образование и възпитание на тези деца, които изпраща да учат в старозагорски училища.

Вероятно знаете, че наследник на Теофано Попова е покойният вече проф. Петър Жеков. Той ми е споделял, че пра-пра леля му Теофано е била изключителна алтруистка. Както се знае и двамата й сина съвсем млади умират. Единият със сигурност е убит. Та вярно ли е, че една вечер на вратата й се звъни и се представя млад мъж, без китки. Той й изповядва, че е действителният убиец на сина й. Тя го изслушва и го приема в дома си, за да се грижи за него.

И аз съм чела това в статия на проф. Жеков. На друго място не съм го срещнала. Затова не го приемам като достоверно.

Стоянка Коева е доктор на педагогическите науки. Родена е в с. Планиново, Тополовградско. Завършва педагогическото училище в гр. Стара Загора. След това е учител в Родопите и дружинен ръководител в гр. Стара Загора. През 1967 г. завършва специалност Педагогика в СУ “Св. Климент Охриски” гр. София. Изследванията и публикациите ѝ в са в областта на професионалното усъвършенстване на учителите, възпитанието на учениците, историята на българското образование, приемственост на поколенията.

Книгата на цена 25 лв. Може да бъде закупена от щанда за сувенири в Регионалния исторически музей.

Росица Ранчева