Режисьорът Славчо НИКОЛОВ:“Операта „Ловци на бисери“ е химн на любовта, приятелството и честта“.

На 21 и 22 март 2024 г. Държавна опера Стара Загора ще представи новата си премиера „Ловци на бисери“ (на френски: Les Pêcheurs de perles). Това е опера в три действия на френския композитор Жорж Бизе по либрето на Йожен Кормон и Мишел Каре.

Режисьорският прочит е на Славчо Николов, диригент е Владимир Бошнаков, сценичен дизайн и костюми – ГЕНДОНИ, пластика – Ромина Славова, хормайстор- Младен Станев, езикова подготовка, превод и субтитри – Снежина Здравкова. Изпълняват оркестър и хор на Държавна опера-Стара Загора. Солистичният състав е блестящ:  Лейла – Беса Лугичи , Деси Стефанова, Емилия Терзиева, Надир  – Андрей Фермешану, Николай Моцов, Стоян Буюклиев, Зурга – Валери Турманов, Иван Кабамитов, Йосиф Славов , Нурабад – Момчил Миланов, Евгений Арабаджиев.

Дни преди музикалното събитие разговарям с режисьора Славчо Николов:

Господин Николов как може да се определи „Ловци на бисери“ – драма, трагедия,екзотична опера?

Това е драматична азиатска приказка. Трагедията е не само в това, че един от главните герои -Зурга е убит. За да се стигне до неговата смърт е разбирането му, че преди години Лейла, в която са влюбени заедно с приятеля си Надир, му е направила добро. И той е обречен да понесе цялата отговорност, за да я спаси и да даде на тяхната любов новото начало. За да ги освободи Зурга запалва селото.

Как прочитате Вие „Ловци на бисери“? Каква е основната Ви тема?

На доброто винаги трябва да се отговаря с добро. Когато ти направят добро, трябва да не го забравяш, независимо от последствията.

Създадена в края на 19 век от едва 24-годишния Жорж Бизе, с какво днес ще развълнувате преобладаващото технократско общество?

С проявеното благородство. Въпрос на чест е да изпълниш задълженията си към близките си хора, а не да бъдеш егоцентрик, да гледаш собственото си аз и никой и нищо друго да не те интересува. Мисля, че това е посланието. Сигурен съм, че у всеки човек има скътана добрина. Особено в нашето бездуховно време, тя трябва да бъде събудена и щедро раздавана.

В основата на произведението е класическият любовен триъгълник: Лейла, Зурга и Надир. Как прочитате тези взаимоотношения? Това е обстоятелство, което много често се среща в ежедневието ни?

В тези взаимоотношения присъстват ревността, завистта, отмъщението и жертвоготовността в името на любовта . Всъщност това е химн на любовта, на честта и на приятелството.

Какви са сценичният дизайн и костюмите на Гендони , в духа на 19 век или нещо по-съвременно, по унифицирано?

Решението изцяло е в духа на епохата, в духа на азиатските приказки. Приказно е. С Гендони сме се договорили да представим една източна приказка с целия блясък и красота.

Пищна или камерна е постановката?

Въпреки, че четирима са основните солисти, постановката е пищна , с участието на хоровия състав, който изпълнява и различните ритуали.

Кажете, моля, няколко думи за музиката на Бизе?

Като млад композитор Бизе дава много заявки за дълбочината и мащабността на таланта си. Подходил е с много добра мелодическа линия, с много добро подвеждане на вокалните партии, въпреки че са написани високо и неудобно за певците. Интересни са ладовете, които използва, хармонията, която прилага…Всичко това, заедно със сюжета, правят „Ловци на бисери“, заедно с „Кармен“, една от най-обичаните опери. Ариите и на тримата главни герои са много известни и често изпълнявани на концерти. Всеки очаква с нетърпение да чуе арията на Надир, дали ще си изпее до-тата, голямата ария на Лейна, дуетите…Те са ювелирни, показват много качества на солистите. Можем да кажем, че преминават от шедьовър в шедьовър.

Избраните солисти покриват ли ролите?

Абсолютно! И гостуващите и нашите солисти. В единия спектакъл Лейла ще бъде Емилия Терзиева, в другия – Беса Лугичи. Надир ще е румънецът Андрей Фермешано и Николай Моцов. Зурга – Валери Турманов и Йосиф Славов; Нурабад – Момчил Миланов – гост.

Господин Николов, поканете публиката на премиерите на „Ловци на бисери“.

Ще представим на публиката един съвременен театър, със съвременни взаимоотношения, с усета за азиатска култура и в същото време- с модерност, постигната чрез актьорската игра. Към това като се прибави пищната атмосфера и прекрасната музика, надявам се превърнем представленията в празник.

Росица Ранчева