Спомен за един достоен Божи човек

Когато се запознах с него, той беше още Русенски митрополит. Случи се да пътуваме заедно за Мюнхен за тридневни Дни на българската култура, той – да открие изложба на български икони, аз – за изпълнението на моята 50-минутна композиция “Сътворението на света”. За концерта пътуваше и сборен български камерен оркестър, Греди Асса участваше със самостоятелна изложба, а проф. Александър Фол щеше да говори за античната българска култура. Чудесна програма!
Бяхме се събрали цялата група на софийското летище, времето беше лошо, полетът се бавеше и ни се отвори дълго чакане. Дядо Неофит, такъв, какъвто го запомних тогава, се открояваше, пълнокръвен, изправен, с достойна осанка и излъчващ благост и доброта. И с предразполагаща топла усмивка! Представихме се един на друг, седнахме заедно, а той ме попита учтиво какво ще представям на събитието в Мюнхен. Откровено се зарадва, като чу заглавието на творбата ми. И ме заразпитва. Като същински музикант! Конкретиката на въпросите му ме изненада – тогава още не знаех колко музика има в биографията му. Опитах да разбера откъде идва това познание, но той отложи отговора за после и продължи да разпитва с жив интерес. Освен как съм решил въпроса формата да следва хронологията на сътворението такава, каквато е в Стария завет, той бе особено любопитен и за звученето. Подозирах, че това е първата му среща с този жанр и му разказах с подробности за произведението, в което всичко освен соло цигулката си е чиста електроника. Чудех се как ще погледне един божи човек на ползването на електронен звук в музика с религиозна тематика. Неофит не само го прие с ентусиазъм и без капка колебание, но, напротив, дивеше се с откровеността на дете на тези музикални технологии. И не спираше с въпросите!
Едва когато споделих, че планирам за германското издание да напиша за между частите кратки хорове по библейските текстове, отецът ми заразказа за себе си и за голямата любов на живота си – църковната музика: за специализацията си по “църковно пение”, за дейността си като диригент, преподавател, автор, певец…
Останах без думи.
Запомних този разговор като една единствена незабравима среща между музиканти: от толкова различни краища на палитрата, а така свързани с мост, здраво стъпил на християнството!
Подарих на отеца диск, а той извади от бездънните си джобове едно малко обикновено кръстче. Никога няма да забравя думите му: “Подарявам ти го, за да те пази навсякъде и Бог винаги да бъде с тебе”.
Не бях кръщаван и не след дълго го направих. А кръстчето от отец Неофит и до днес е с мен.
Бог да прости Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит, първосветителят на родната ни света Православна църква.
Владимир Джамбазов
композитор